Днес трудно ще я намерите. Сгушена сред небостъргачи и потънала в шума на дневния трафик. А някога не било така. Улица ´Асторª е обявена за ´забележителностª на Чикаго през 1975г. Първата къща на тази улица се появява през 1880г и за около 60 години районът добива днешният си вид – разточителна архитектура, смесица от стилове и известни собственици. Името на улицата идва от Джон Джейкъб Астор, немски търговец на кожи, който решава да направи Америка своя втора родина и избира улицата, за да построи на нея своя дом. Последвали примера на Астор много заможни на времето американци се заселват на улицата. Астор умира през 1848 като тогава влиза в списъка на най-богатите американци с около $200 милиона, ако се направи приравнение на богатството му към днешно време се оказва, че империята му струва около $78 милиарда.

 

Къщите, които изникват на ул. Астор са дело на известни архитекти като Франк Лоид Райт, Дейвид Адлър и Бернард Голденбърг. Ако просто от любопитство днес се поровите в списъците с имоти за продан на тази улица няма да намерите по-евтин от $ 7 милиона. През 2004 година в списание ‘орбс излиза статия за най-скъпия еднофамилен дом в Чикаго, който е на тази улица и е струвал $22 милиона. ъщата има 20 спални, 13 камини, 2 мраморни стаи, библиотека, асаньор отвежда гостите директно на третия етаж в огромна бална зала. В градината има по-малка сграда със спа, която наподобява римска баня, парна стая и стая за медитация, перални помещения, винена изба, както и филмов салон.

 

По което и време на деня да минете по ´Асторª винаги е тихо. През 1952г обаче спокойствието на лятната жега било разбунено от тълпа журналисти. Дни наред на тротоара пред червената тухлена къща на бабата на Уилям МакКормик десетки журналисти чакали важно съобщение. Това станало дни преди конвеншъна на Демократическата партия, на който се очаквало Адлай Стивънсън да приеме номинацията за кандидатурата за президент на демократите. Седмици преди важното събитие Стивънсън се затворил в къщата на своя асистент, за да реши какво да прави. Докато политикът се терзаел в къщата, отвън журналистите ставали все повече и повече. Прокарани били няколко десети телефони в градината на къщата, за да може журналистите да се свързват с медиите си, докарани били подвижни тоалетни, както и бътлърът на семейство МакКормик се заел да раздава храна и напитки на горките журналисти. Междувремнно самият Стивънсън, който се определял като ´темпераментно, физически и менталноª неподходящ за поста президент все пак бил убеден от приятели, че трябва да приеме номинацията. В деня на конвеншъна Адлай направил изявление пред журналистите, в което заявил че ще отиде на събранието, за да приеме номинацията. “ака спокойствието на ул. Астор се възвърнало.