Вчера видях най-красивото небе от месеци! Тук зимата все още няма намерение да разбере, че и нейният край ще дойде. Пак вчера беше the groundhog day, в който къртицата предвещава, кога ще дойде пролетта. Според нея зимата има още някакви си 6 седмици. Та може би в чест на къртицата небето вчера следобед, по-скоро привечер беше вълшебно. Такова синьо има само в картините на Рембранд. Нито много тъмно , нито светло, небесно синьо беше.  

Излизам от офиса, с толкова храбра стъпка, че едва не се блъснах в замислената Mary Ann. Откакто Ром Еманюъл замина за Вашингтон в съседния офис вече не е толкова весело, а Mary Ann, която която беше шеф на кабинета му, е все по-умислена след работа. Както и да е. Тръгвам на път за паркинга и изведнъж виздам как слънцето изгаря в небето. Медно червено се разлива точно над парка. Не може да не спреш да погледаш. Прекрасна светлина и цветове. Хем се стъмва, хем небето прелива от пожар, и също така някак сияе щастливо. Това беше момента, в който съжалих, че не съм взела камерата. 

Оправдавам се с огромната раница на гърба ми в която тегнеха книгите за снощния клас по право. Никак не ми се качваше в колата, но нямаше как. Имах 40 мин да стигна до университета. Точно 7 мин по-късно вече съм на Лейк Шор Драйв. Ако сте гледали "Когато Хари срещна Сали", те пътуваха по този булевард, който влиза в доунтаун Чикаго. Днес е много по-красив. Качвам се на Лейк Шор Драйв и... о, дааа.... възнаградена съм с най-красивата гледка от месеци. Небето не гори, а е синьо, вълшебно синьо, не, не тъмно, а точно каквото трябва да е... небесно синьо... и не точно.. От ляво е езерото, което е замръзнало и отразява синьото и е великолепно. От дясно е малката марина , която е замръзнала, а пред мен е Дрейк Хотел и небостъргачите един по един застанали зад малчото, потънали в синева. Продължавам да следвам извивките на булеварда. Ох... благодаря ти за тази прекрасна гледка небе..... Стигам до Хейви Пиър, небостъргачите по-тъмно графитени и някак потънали в небесно синьо, езерото тихо и отразяващо, цялото в сияние, само виенското колело свети в жълто... Подминавам го. Качвам се на моста над Чикаго ривър. Езерото е още по-спокойно, тихо, даже и трафик не се чуваше. Чикаго ривър беше замръзнала, но леда се беше пропукал вече. След като сляза от моста минута и съм между небостъргачите и гледката си отива. Но беше вълшебна.  Всяка вечер на път за училище този маршрут ме възнаграждава с прекрасни цветове. Много добре се отразява.