За Милена Павлова Блог

Сестрите Евърли и известният Чикагски Джентълмен'с Клъб

April 29, 2008 • Коментари България

Наскоро слушах подкаст на радиопредаването To the point на Националното Обществено Радио. Този път темата беше проституцията и в студиото имаше разговор с авторка на книга за един от най-известните Джентълмен'с Клуб в Чикаго в началото на миналия век.
Героините са сестрите Евърли – Мина и Ейда. Родени около 1876 и 1978 година във Вирджиния с фамилия Лестър . След като браковете и на двете се провалят, а почти по съшото време и баща им умира сестрите взимат наследството си от 35, 000 долара и отварят публичен дом в Омаха, Небраска. Двете решават да сменят фамилията си на Евърли. За около година удвояват парите получени от наследство и решават, че Чикаго е градът за техния бизнес. Речено- сторено. Сестрите се местят в Уинди Сити, купуват вече съществуващ публичен дом на ул. Диърборн, уволняват момичетата и се заемат да осъществят новия си бизнес план. След няколко месеца Джентълмен'с Клуб на сестрите отваря врати. Оказва се нещо невиждано до тогава. Сградата била ремонтирана изцяло, като пари не били пестени за нищо - копринени завеси, столове с най-скъпи дамаски, махагон, кристал и сребро. В музикалната стая бил поставен позлатен клавир. Имало инсталирана в сградата и отоплителна система, която работела на пара, както и климатик за охлаждане през лятото. Едни от най-добрите готвачи на времето си били наети в Клуба, като приготвяли най-изтънчени храни. Музиканти свирели на живо. Момичетата били облечени в най-скъпи дрехи.Освен това задължително вземали уроци по литература и философия. Клубът, обаче не бил за всеки. Входът бил $10, вечерята около $50, абутилка шампанско стувала $12. По онова време вечеря в обикновен ресторант струвала $0.75. Ако някой пожелаел компанията на девойка от Клуба това му струвало поне още $50. Според историците, господата не си тръгвали без да са оставили средно $200.00. Много европейски благородници идвали специално, за да посетят Клуба на сестрите Еверли. По онова време проституцията била една от малкото професии, които можели жените да упражняват в големия град.
Покрайнините на Чикаго били препълнени с бордеи. Една от слушателките се обажда на водещия, за да признае, че баба й на времето работела в подобно място и да разкаже за ужасната мизерия на подобни места и още по-грозната експлоатация на момичетата. 
В САЩ проституцията е забранена със закон. Единственото място, където това е разрешено е Лас Вегас. Там на всяка крачка малки, потни мексиканчета навират в ръцете ти визитни картички с имена на момичета и телефон на който може да ги намериш.


Та обратно на нашата история за едновремешно Чикаго. Бизнесът на сестрите процъфтявал и когато навършили 33 и 35 години вече имали милиони. Точно тогава кметът казал: "Стига!" и затворил Клуба. Двете жени не се възпротивили. Взели милион долара в брой, 500 хиляди във вид на бижута и заминали за Европа. Прекарали няколко месеца и се върнали в Ню Йорк. Приели отново бащината си фамилия Лестър и до последните си дни спонсорирали поетични четения и театрални постановки.