Четвъртък, 23 Март 2017

За Албена Шкодрова Блог

Тук публикувам някои от записките си от пътувания. Истории, хора, случки, които са ме развеселили или учудили, и ми е забавно да разкажа.



Бразилия. Опитвам да я прочета


December 16, 2012 • Коментари Бразилия


Бразилия. Опитвам да я прочета

Преди време имах идеята да подбера за десетина семинални за мен места по три текста. Първият - пътепис на въображението, описание на мястото, както съм си го представяла преди да го посетя. Вторият - от първото ми посещение. Многоречивото въодушевление от онзи момент, в който ти се струва, че можеш да напишеш книга. Третият - от тогава, когато вече познавам това място от известно време и се завръщам към него. Моментът на безмълвието. Когато преживяванията са запълнили страници и страници в дневника ти, но се чувстваш безпомощен пред многотата им, безсилен пред мащаба на материализиралия се пред теб нов свят.

 
Резултатът би бил нещо като вертикално описание - разбира се, предимно на собствените ми усещания, субективно, и все пак обективизирано от перспективата на времето.
 
Не знам дали някога ще осъществя тази идея, но с времето мисля всяко място през нея. Става все по-важно за мен първо да опитам да си го въобразя. Разкази на хора, филми, музика, пътеводители, но най-вече книги са материалът, който поемам - третирам ума си като машина за хляб, в която хвърлям всички съставки, затварям капака, разбърквам и започвам да чакам. Точно като при хляба, втасването е това, което прави вкуса и плътта на мястото. Дава аромат. Не става отведнъж и винаги трябват добри продукти.
 
Тази работа до такава степен ми е влязла под кожата, че вече съм убедена - човек може да пътува колкото си иска, но това няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл да пътуваш повече, отколкото можеш да поемеш истински. А то не е много. Не повече от три пъти в годината, и то ако това е единственото ти занимание.
 
Да подготвиш добре едно пътуване отнема сериозна поредица работни дни. Първо четеш, и четеш, и четеш, и четеш. После говориш с хора, пак четеш. После някаква идея започва да се избистря и почваш да търсиш начини да я осъществиш. И в този процес тя се променя, отново и отново. Тя никога не е окончателна. Човек обикновено тръгва, без да е сигурен. Това е нормално, вероятно.
 
Бразилия, струва ми се сега, е от най-трудоемките. Първо, тя е митична. Пази много от историческите тъги на човечеството: различията и жестокостите, които ги следват, робството. Едновременно най-дивото, с последните неизследвани земи на планетата, и най-сюрреалния модернизъм със своята построена отведнъж столица Бразилия - град-метафора. Второ, тя има от всичко и по много. Трето, Бразилия е логистичен кошмар. Разстоянията между местата, които събуждат ужасно любопитство у мен при четенето, са отчайващи.
 
Но все отнякъде трябва да се почне. Ъпдайк е далече зад гърба ми със своята въображаема "Бразилия". Сега се заемам с истинската: първо са наред кримка на Луис Алфредо Гарсия-Роса, "Семейни връзки" на Кларис Линспектор (поток на съзнанието) и "Кулата от стъкло" на Иван Анжело.
 




Коментари


Вашия коментар
Име  Е-мейл 
Коментар: 
Image verification code:  
 



Блоговете на BalkanTravellers.com не се редактират от екипа на BalkanTravellers. Изразените в тях мнения са на авторите на блоговете и не са задължително споделяни от редакционния екип на BalkanTravellers.com. Прочетете повече за редакционната политика на BalkanTravellers.com