Екстремните горещини и тълпите туристи през летните месеци могат да превърнат престоя в гръцката столица в полу-кошмар. Юни и септември са идеалните месеци, но южният климат прави и зимата доста приятна. По-малкото туристи означават леко намален избор от развлечения, но пък по-ниски цени по хотелите.
BOOK A FLIGHT
Със самолет
Относително новото международно летище "Елефтериос Венизелос" е на 26 км от Атина. От него тръгват многобройни въздушни връзки към вътрешни дестинации - както към островите, така и към континенталната част. България Ер изпълнява редовни полети, като дори в пиковия сезон цените започват от 425 лв с летищни такси.
С влак
Железопътният транспорт от София до Атина е най-добре развит, в сравнение с връзките от България до което и да е друго място в Европа и на Балканите. По линията София - Солун се движи първият приличен международен влак - освен че пътуването става с вагони на Сименс (много добри, но поддържани полу-чисти), по линията рядко има закъснения. В Солун има прекачване на бързия влак за Атина (спалните вагони се прикачват), цялото пътуване трае около 13 часа от София и 11 часа от Благоевград и 10 от Сандански.
С автомобил
Атина е на 800 км от София, и пътят до там с кола трае между 9 и 10 часа, ако карате без да спирате. От българската страна до границата шосето не е особено бързо, макар че е ремонтирано и се поддържа в добро състояние. До граничния пункт Кулата обикновено се стига за около два - два и половина часа. Преминаването става бързо, освен по Великден, Коледа и някои други празници.
След това пътят е магистрален, като е добре да заобиколите Солун, за да избегнете честите задръствания по околовръстния път.
От София до Атина има и редовни автобуси, като някои компании пътуват ежедневно, други - в определени дни от седмицата.
Къде да отседнете?
Въпреки че са многобройни, хотелите на Атина през лятото са съвършено натъпкани - факт, който не влияе добре на обслужването. В друго време, обаче, гръцката столица предлага голям диапазон от различни възможности за нощуване.
Районът около пазара, който напоследък бързо се подобрява, е едно от най-колоритните места за нощувка. По-комфортен и луксозен избор е Тисио. Най-същинско е преживяването в Плака и Синдарма, където обаче е и най-скъпо. Освен че самите хотели са автентични "атински", от тях е лесен достъпът до най-интересните за обиколка места.
Всичките тези варианти имат общ недостатък - разположени са на шумни места. По-спокойни са районите на Кукаки и Панграти.
Реклама
Къде да ядете?
Атина предлага изключително разнообразие от видове и категории заведения, и обичайната българска представа, че в Гърция се яде в таверни, тук е безполезна като ориентир.
Какво да ядете?
Не може да не изпитвате страхопочитание към гърците, ако някога сте ги виждали как постъпват с октоподите. Сцените на саморазправа, на които чо
Още
Местните заведения варират от естиаторио и шистариа, през таверна и шаротаверна, до узерии, мезедопулион, баничарници, закусвални за гирос и сувлаки, пекарни и кафетерии.
Естиаторио е място, където се сервира предимно приготвена във фурна храна, а понякога и скара. Този вид ресторанти често работят само по обяд и са пръснати в изобилие както в туристическата Плака, така и из целия град.
Псистариите са по-трудно откриваеми. Те са специализирани в печено на грил месо, салати, и някои съвсем балкански специалитети, като кокореци (кълцани чревца) и агнешки главички. Повечето са извън центъра, особено популярни са тези на планината Парнита северно от Атина.
Таверните са заведения с по-прости менюта, където човек прави дълги вечери с много вино. Псаротаверните са тяхна разновидност, в която повечето ястия са от риба.
Узериите и мезедопулион са по-скоро нещо като барове, където човек пие с мезе.
Освен това Атина е гъсто осеяна с фурни, в които се сервират „пити” – баници от многолистно тесто с най-разнообразни пълнежи, а също и ресторантчета за гирос и сувлаки – местната версия на дюнер и шишчета. Друг жалон на общественото хранене са пекарните за сладкиши и сладкарниците, от които струи целодневно опияняващ аромат на ванилия, канела и мед.
