Самотраки: Нике не живее вече тук
Текст и фотография Албена Шкодрова
Ако беше на мястото си, и с глава на раменете, крилатата Нике щеше да вижда сюрреален пейзаж: дървета, изкривени в неестествени пози; късове блестящи мраморни колони, пръснати като луксозно лего XXL; тъмно-зелена планина, която потъва в сиво, застинало море.
Остров Самотраки, където първоначално е стояла, е всичко, което сегашният й дом – Лувърът – не е: безлюден, тих, и с добър въздух.
Той не е сред типичните гръцки острови. Белите къщи със сини прозорци на Халки, Санторини или Миконос отсъстват, заедно с миниатюрните пясъчни плажове и безкрайни редици крайбрежни таверни. Очарованието на Самотраки е диво. Заобикалят те не безбрежни удоволствия, а последствията от стихии.
В центъра на острова е най-високата планина в Егейско море, Фенгари. Само за няколко километра от морското ниво тя се издига до 1611 м., като успява няколко пъти да смени цвета си - от зеленото на Витоша в основите си до пясъчно-кафявото на Арарат или върховете на Хималаите.
Според Омир от тук Прометей е наблюдавал Троянската война. В представите на слепия поет богът трябва да е имал очи като телескопи - от тук едва се вижда дори близкият остров Гьокчеада, какво остава за Чанаккале. Освен това в момента в околността не се разиграват подобни епични сцени, и всичко, което се вижда от върха, е тиха вода, бели кораби и края на сушата при Александруполис петдесетина километра на север.
Някога Самотраки е бил популярен религиозен център. Около 1000 г. пр. Хр. траките основават тук светилище на Великите богове, което започва да привлича посетители от Централна Европа до Мала Азия. По-късно елините леко реконструират вярата, като умножават почитаните тук божества, а също и техните поклонници.
През периода между 1000 пр. Хр. и 200 г. сл. Хр. Самотраки е един от няколкото ключови религиозни центъра на античния свят, заедно с Делфи в днешна Гърция, Ефес в съвременна Турция и Перперикон в България. Според археолози и историци пантеонът първоначално е оглавяван от Великата майка Аксиерос, и е населен с подчинения й мъжки персонаж Кадмилос и двама близнаци-демони, кръстени Кабирои - списък с действащи лица, удовлетворителен за всеки феминист. Ритуалите явно също са оформени от женска ръка - предполага се, че са се състояли от институционализирани оргии и опити за магьосничество.
Когато елините се появяват през 700 пр.Хр., те прекръстват богинята на Сибеле, Кабирои на Хермес, а злонравните близнаци на Кастор и Полукс.
Към средата на този период на постамент в северозападния склон на Фенгари се появява статуята на Нике, една от трите най-известни скулптури в света. Стъпила върху носа на блестящия си кораб, тя се издига в средата на фонтан, Нимфеума на Палеополи.
На изток от нея някога се намира най-старата антична кръгла постройка, намерена в Гърция (IV в. пр.Хр.) – мястото, където се извършват най-важните ритуали.
Сега от светилището са останали само основите, останалото е разхвърляно надолу по склона към морето и е потънало във високата трева. Отдолу се вижда 30-километровото северно крайбрежие на острова, на която се редуват плажове със ситни камъчета и скали.
През повечето време от годината това е фронтът на козите. Те обсаждат шосето покрай морето, щабът им е при танка с бетонирано дуло, насочено към Турция.
Изглежда пазят пътя от хората, защото щом се появи човек, се разбягват като пред вражеска колона. След това връщат един-двама съгледвачи да изследват положението.
Те винаги те забелязват много след като ти си забелязал тях, и ужасено хукват обратно, предупреждавайки за опасността с тропот и звън. След няколко такива срещи започва да ти се струва, че носят зелени каски.
Но през сезона – юли и август, - козите са в отстъпление. Хипитата на острова са твърде много, и превземат един от любимите им сборни пунктове – минералните басейни при Лутра. От това място романтични типове понякога правят опити да покорят Фенгари при пълнолуние – безразсъдство, което често довежда до намеса на спасителните отряди и полицията. На гръцки „Фенгари” означава луна, и според местна легенда ако изкачиш върха в такъв момент, ти се изпълнява едно желание.
Онези, които се съмняват от опасността, е добре да отидат още малко на изток, при Фониас. 45 минути нагоре по речната пътека освен едно великолепно езеро под водопад, ще намерят възпоменателните плочи на загинали в района алпинисти.
Южният бряг на острова е контрастно различен от северния. Там са няколкото големи пясъчни плажове, с които завършват нивите под по-меките склонове на Фенгари.
Ако Самотраки има някакъв недостатък, това е липсата на добри таверни, които иначе са на всеки ъгъл в Гърция. Основната причина, вероятно е, че местното население е твърде малобройно, а посетителите са от типа, който предпочита да си прави сандвичи с нарязан хляб от супермаркета.
На острова има един по-голям хранителен магазин и поредица хаотични бакалии. Те държат хляба скрит в едни затворени долапи, и не говорят англйиски. Така че човек може дълго да подсмърча пред пакетите със замразени бледи питки, преди да види откъде гърците взимат този ухаещ хляб, който разнасят доволно наоколо.
Все пак човек може да се натъкне на добър обяд напълно неочаквано. В малко, невзрачно ресторантче срещу двора на училището в Хора, например, възрастна жена сервира в умерено чисти чинии сочни кюфтенца със ситен кус кус.
Иначе най-стандартния избор са поредицата почти хубави кръчми по крайбрежната улица на Кариотиса – мястото, където човек пристига и откъдето заминава.
Въпреки кулинарния проблем на острова последното, отпътуването, обикновено става без ентусиазъм. Освен ако фериботът ти не е за друг остров.
Кога да пътувате? Самотраки е прочут с променливото си време, и на сериозен плаж може да се разчита предимно през юли и август. През юни, обаче, островът е слабо посещаван от туристи и обещава почти празни плажове.
Как да стигнете? Ако пътувате с кола, най-добре е да хванете ферибот от Александруполис (на около 350 км. от София, около шест часа път заедно с пресичането на границата). През летния сезон той е два пъти на ден и има по-голям шанс да намерите място. Но ако пътувате за три-четири дни, можете да оставите автомобила си и на континента. Таксата за превоза му на острова може да надхвърли тридневния наем на мотоциклет на Самотраки. Ако все пак решите да вземете колата, можете да си запазите места на ферибота по телефона - 05510-26721, агенция Ватисис, ул. Кипру №5).
Къде да отседнете? Повечето туристи се настаняват в Камариотиса - пристанищния град на острова, където има относително голям избор от не скъпи хотели и квартири (варират между 30 до 70 евро на вечер за двойна стая).
Той не е сред типичните гръцки острови. Белите къщи със сини прозорци на Халки, Санторини или Миконос отсъстват, заедно с миниатюрните пясъчни плажове и безкрайни редици крайбрежни таверни. Очарованието на Самотраки е диво. Заобикалят те не безбрежни удоволствия, а последствията от стихии.
В центъра на острова е най-високата планина в Егейско море, Фенгари. Само за няколко километра от морското ниво тя се издига до 1611 м., като успява няколко пъти да смени цвета си - от зеленото на Витоша в основите си до пясъчно-кафявото на Арарат или върховете на Хималаите.
Според Омир от тук Прометей е наблюдавал Троянската война. В представите на слепия поет богът трябва да е имал очи като телескопи - от тук едва се вижда дори близкият остров Гьокчеада, какво остава за Чанаккале. Освен това в момента в околността не се разиграват подобни епични сцени, и всичко, което се вижда от върха, е тиха вода, бели кораби и края на сушата при Александруполис петдесетина километра на север.
Някога Самотраки е бил популярен религиозен център. Около 1000 г. пр. Хр. траките основават тук светилище на Великите богове, което започва да привлича посетители от Централна Европа до Мала Азия. По-късно елините леко реконструират вярата, като умножават почитаните тук божества, а също и техните поклонници.
През периода между 1000 пр. Хр. и 200 г. сл. Хр. Самотраки е един от няколкото ключови религиозни центъра на античния свят, заедно с Делфи в днешна Гърция, Ефес в съвременна Турция и Перперикон в България. Според археолози и историци пантеонът първоначално е оглавяван от Великата майка Аксиерос, и е населен с подчинения й мъжки персонаж Кадмилос и двама близнаци-демони, кръстени Кабирои - списък с действащи лица, удовлетворителен за всеки феминист. Ритуалите явно също са оформени от женска ръка - предполага се, че са се състояли от институционализирани оргии и опити за магьосничество.
Когато елините се появяват през 700 пр.Хр., те прекръстват богинята на Сибеле, Кабирои на Хермес, а злонравните близнаци на Кастор и Полукс.
Към средата на този период на постамент в северозападния склон на Фенгари се появява статуята на Нике, една от трите най-известни скулптури в света. Стъпила върху носа на блестящия си кораб, тя се издига в средата на фонтан, Нимфеума на Палеополи.
На изток от нея някога се намира най-старата антична кръгла постройка, намерена в Гърция (IV в. пр.Хр.) – мястото, където се извършват най-важните ритуали.
Сега от светилището са останали само основите, останалото е разхвърляно надолу по склона към морето и е потънало във високата трева. Отдолу се вижда 30-километровото северно крайбрежие на острова, на която се редуват плажове със ситни камъчета и скали.
През повечето време от годината това е фронтът на козите. Те обсаждат шосето покрай морето, щабът им е при танка с бетонирано дуло, насочено към Турция.
Изглежда пазят пътя от хората, защото щом се появи човек, се разбягват като пред вражеска колона. След това връщат един-двама съгледвачи да изследват положението.
Те винаги те забелязват много след като ти си забелязал тях, и ужасено хукват обратно, предупреждавайки за опасността с тропот и звън. След няколко такива срещи започва да ти се струва, че носят зелени каски.
Но през сезона – юли и август, - козите са в отстъпление. Хипитата на острова са твърде много, и превземат един от любимите им сборни пунктове – минералните басейни при Лутра. От това място романтични типове понякога правят опити да покорят Фенгари при пълнолуние – безразсъдство, което често довежда до намеса на спасителните отряди и полицията. На гръцки „Фенгари” означава луна, и според местна легенда ако изкачиш върха в такъв момент, ти се изпълнява едно желание.
Онези, които се съмняват от опасността, е добре да отидат още малко на изток, при Фониас. 45 минути нагоре по речната пътека освен едно великолепно езеро под водопад, ще намерят възпоменателните плочи на загинали в района алпинисти.
Южният бряг на острова е контрастно различен от северния. Там са няколкото големи пясъчни плажове, с които завършват нивите под по-меките склонове на Фенгари.
Ако Самотраки има някакъв недостатък, това е липсата на добри таверни, които иначе са на всеки ъгъл в Гърция. Основната причина, вероятно е, че местното население е твърде малобройно, а посетителите са от типа, който предпочита да си прави сандвичи с нарязан хляб от супермаркета.
На острова има един по-голям хранителен магазин и поредица хаотични бакалии. Те държат хляба скрит в едни затворени долапи, и не говорят англйиски. Така че човек може дълго да подсмърча пред пакетите със замразени бледи питки, преди да види откъде гърците взимат този ухаещ хляб, който разнасят доволно наоколо.
Все пак човек може да се натъкне на добър обяд напълно неочаквано. В малко, невзрачно ресторантче срещу двора на училището в Хора, например, възрастна жена сервира в умерено чисти чинии сочни кюфтенца със ситен кус кус.
Иначе най-стандартния избор са поредицата почти хубави кръчми по крайбрежната улица на Кариотиса – мястото, където човек пристига и откъдето заминава.
Въпреки кулинарния проблем на острова последното, отпътуването, обикновено става без ентусиазъм. Освен ако фериботът ти не е за друг остров.
Кога да пътувате? Самотраки е прочут с променливото си време, и на сериозен плаж може да се разчита предимно през юли и август. През юни, обаче, островът е слабо посещаван от туристи и обещава почти празни плажове.
Как да стигнете? Ако пътувате с кола, най-добре е да хванете ферибот от Александруполис (на около 350 км. от София, около шест часа път заедно с пресичането на границата). През летния сезон той е два пъти на ден и има по-голям шанс да намерите място. Но ако пътувате за три-четири дни, можете да оставите автомобила си и на континента. Таксата за превоза му на острова може да надхвърли тридневния наем на мотоциклет на Самотраки. Ако все пак решите да вземете колата, можете да си запазите места на ферибота по телефона - 05510-26721, агенция Ватисис, ул. Кипру №5). Къде да отседнете? Повечето туристи се настаняват в Камариотиса - пристанищния град на острова, където има относително голям избор от не скъпи хотели и квартири (варират между 30 до 70 евро на вечер за двойна стая).
Кухни
България
Зехтинът, третият стълб на удоволствието
Добрият зехтин, подобно на доброто вино или доброто сирене, е в състояние да превърне и най-семплата храна в божествена вечеря. Още
Нещотърсач
Гърция
Дюнме, една от големите енигми на Солун
Нито мюсюлмани, нито евреи, но по малко и от двете, солунските „дьонме” са най-влиятелната група в града в продължение на почти четири столетия. Слуховете, че основателят на модерна Турция Кемал Ататюрк е бил един от тях,
Още
Нещо за четене
Гърция
Лабиринтът (2004) | Панос Карнезис
Този роман предлага непознат досега поглед към събитията от Първата Световна война, довели до изселването на гръцкото население от Егейското крайбрежие на днешна Турция. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Антверпен, тук-там доизмислен. Фотография Албена Шкодрова
Албания на Масимилиано Фузари
Последните диви плажове на България. Фотогафия Албена Шкодрова
Red&White София. Фотография Лоде Десмет
Лондон под снега. Фотография Аделина Илиев
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Да не забравите!
2 октомври 2009 | Доброволци на коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, хора с увреждания от проекта «София – европейска столица: споделено пространство за всички» и жители на село Железница канят на почистване в тази част на Природен парк Витоша. Още
Третото биенале за съвременно изкуство в Москва
Изложба на Люк Туйманс във Wiels, Брюксел
30 улични пиана подканят лондончани да музицират
