Четвъртък, 23 Март 2017



Синтра завинаги!



Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев   
За Португалия замъкът Пена е като Рослин чепъл за Шотландия и Нойшванщайн за Бавария. Но е много по-шантав.

Португалците имат стара поговорка, от която нищо чудно да е произлязла българската "Да отидеш в Рим, и да не видиш папата". Тя гласи "Да обиколиш света, и да не видиш Синтра". Мястото, за което става дума, е на 30 километра западно от португалската столица Лисабон, малко преди Старият континент да се потопи в Атлантическия океан в най-западната си точка, Кабо да рока.

Синтра е драматично красив град. Прекалено красив, вероятно, след като по някакъв необясним начин увлечените по него романтици неизменно ги избива на сатира.

"Трябва да отбележа, че градчето Синтра в Естрамадура е може би най-красивото в света", пише лорд Байрон в писмо до Франсис Ходжсън [Francis Hodgson] през 1809 г. "Много съм щастлив тук, защото обичам портокали, а и говоря лош латински с монасите, които го разбират, като че е собственият им език".

Байрон сигурно би се радвал да научи, че латинският на местните монаси се е влошил още повече през последните два века. В началото на XIX в. английският романтик обикаля Иберийския полуостров и общо взето не остава впечатлен от западната му половина, вероятно защото спокойствието на Португалия е направо скучно след истерията на Андалусия. Синтра, обаче, прави изключение в ценностната му скала.

"Градът е пълен с красоти - природни, и създадени от човешка ръка. Дворци и градини се издигат сред скали, водопади и пропасти; сред манастири, построени на изумителни височини; разкрива се панорамен поглед към морето и към Тежо... пейзажът обединява дивотата на западните планини с пищната зеленина на южна Франция". Възторгът на Байрон не угасва с редовете, които пише до майка си, тъй като по-късно той избира "зашеметителния Едем на Синтра" за място на първото действие от знаменитата си поема "Чайлд Харолд" - един от любопитните примери на романтична пародия на класически епос.



Но Байрон не е откривател. Преди него красотата на градините на Синтра е описана от Уилям Бекфорд. Ексцентричен милионер, и още по-ексцентричен писател, той не се ползва с добра слава удома. Както личността му, така и пътешествията му са посрещани с голямо недоверие, и в един момент из салоните на Лондон се говори, че бил убил жена си, за да се забавлява разпуснато в местността около Синтра заедно с голяма група млади и хубавички мъже и внесени от Англия овце. Така че Байрон по-скоро реабилитира този район на Португалия пред английското висше общество.

Пред останалата част от Европа Синтра никога не е губила популярност. Възникнала в построена от маврите крепост от периода на Арабския халифат, през 1147 г. тя е завзета от крал Алфонс I и след това столетия наред служи като лятна резиденция на португалските монарси и аристокрация.

Някогашният летен султански дворец в центъра на града е почти съборен при навлизането на кръстоносците, но мавърската архитектура е постмодерно вписана в днешния Palácio Nacional. Обогатен с готика и мануелинска декорация, той е странна гледка, в която също личат сарказъм и самоирония.



Европейската представа за достолепието на монарха е подиграна не само с двата огромни кухненски комина, чиито неелегантни конуси доминират над целия град, но и със "залата със свраките" - изрисувания с птици салон, посветен с обич и внимание на женската част от двора.

Но най-забележителният пример за това, че красотата на Синтра се е оказвала непоносима и е събуждала склонност към пародия, е по-късен. Фердинанд Сакскобургготски, чичо на българския цар Фердинанд, попада тук някъде в началото на 1830-те и, вследствие на полученото в епохата на високия романтизъм възпитание, остава хипнотизиран от руините на Женския манастир Пена, разрушен от голямото земетресение през 1755 г.

През 1838 г. той купува манастира, заедно с имотите му, включително внушителните останки от мавърската крепост и прилежащите им ферми и гори. И започва да осъществява своята сладка, романтична архитектурно - литературна мечта. Тя се оказва бая объркана, така че в крайна сметка построеният върху скалите дворец Пена се получава нещо като all-in-one, в който е представено "най-доброто в архитектурните стилове на последното хилядолетие": неоготика се смесва с ренесанс, пищен мануелин, и дори неокласика, всичко това поръсено със силен арабски пипер.

Този оригинален фюжън се изразява в оцветени в пастелени тонове гипсови орнаменти, съчетани с майолики; изгърбени каменни мостове; бели тунели, трасирани с палми; тераси с арки; готически параклиси с остри форм; барокови кабинети с флорални мотиви и пластика; ренесансови салони с фрески, от които вали пищна голота; фигури на маври с чалми, които раболепно държат електрически лампи. Отвътре Пена е оставена да изглежда така, както е била напусната от кралското семейство - с хавлия, захвърлена до ваната, и маса, приготвена за дълъг обяд.



Не е ясно дали Фердинанд Сакскобургготски е приемал всичко това сериозно, или като шега, но все пак второто е по-вероятно, тъй като той е бил образован човек. Освен това просто няма как да не се тълкува като сарказъм начинът, по който е позволил на немския си архитект барон Ешвеге [Eschwege] да се обезсмърти под формата на рицар с алебарда от черен метал, монтиран да стърчи върху един от хълмовете до Пена.

Повечето съвременни посетители оприличават мечтата на Фердинанд с тематичен парк тип "Дисниленд". Някои от тях уточняват, че все пак отсъства вулгарното. Други виждат в имението въплъщение на сънищата си.

Дворецът Пена е доста кичозен по всякакви стандарти. Чувството му за хумор, обаче, се вписва освежаващо в Синтра - местност, обкръжена от най-добри образци на португалските quintas. Повечето са възхитителни паркове с езера и буйна растителност, в средата на които се издигат просторни каменни вили, обраснали в бръшлян. Под прозорците им лабиринти от чемшир се редуват с терасирани портоаклови градини, където ярко-оранжевите плодове са нападали по маслено-зеления мъх. Просто няма как на човек да не му дойде много от красота.



Освен това, както Байрон правилно отбелязва, тук има избор. Обработените паркове на Пена, града и близките quintas се редуват с по-диви гори и хълмове.

Докато се разхожда из тях, човек започва да влиза в положението на Бекфорд. Прекарването на няколко дни в пикник около Синтра е много добра идея. Но, както учи историята, трябва да дозираш внимателно, за да не ти призлее от хубост. Иначе рискуваш романтичният ти уикенд да завърши с писане на памфлет за местния вестник.

 

 

Кухни


България
Опитомяване на тахана

За кухненски приключенци. Българската кухня е приела много заемки от изток – от Отоманската империя и от Ориента, от където винаги през вековете е текла миграция. Яркостта на използваните подправки, на лютивото, Още



Нещотърсач


Франция
Брест и Стара Загора - няколко неочаквани прилики

Последното, което човек си представя, когато се заговори за Франция, е гледката на типичен американски град – с широки улици, пресичащи се под прав ъгъл, и архитектура, която не отива отвъд средата на миналия век. Но точно това е образът, който Лусил Ервеу чертае за своя град, Брест. Още



Нещо за четене


Португалия
Да сънуваш Портокалия (2008) | Гуалдо Томарсон

Този нов български роман е нещо като пост-соц европейска версия на “По пътя” на Джак Керуак. Героите му – двойка, състояща се от дребен мошеник и провинциален неудачник на средна възраст – пресичат от бряг до бряг Европа. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още