Петък, 26 май 2017



Да хвърляш камъчета от Наклонената кула в Пиза



Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев   
От едноока овца до парче от Луната – човечеството е натрупало в музеите си забележителна колекция от причудливи обекти. Сред тях обаче ненадминат в сарказма остава средният пръст на Галилео Галилей.

Монтиран да стърчи право нагоре върху поставка от слонова кост под стъклен похлупак, той делнично е нареден на един от рафтовете на Музея за естествени науки във Флоренция. Нищо лично.

Не е ясно какво би казал някогашният собственик на тези няколко изсъхнали костици за флорентинския сувенир, но ако се съди по биографията на Галилео, напълно възможно е той лично да е настоял за това в завещанието си.



От Инквизицията до идеологическите му противници в научните среди е имало достатъчно много хора, на които да си струва да покаже среден пръст, при това не за кратко, а за вечни времена. Заради еретичната си – според католическата църква – подкрепа на Коперниковото твърдение, че Земята не е център на вселената и се върти, той е съден, държан под арест до смъртта си и лишен от правото да издава трудове.

Средният пръст може да се смята за лично отмъщение на Галилео Галилей. Обаче много по-неприятна за църквата вероятно е отплатата на историята. Особено на Пиза.



Campo de Miracoli, прочутата поляна на чудесата, където се намира наклонената кула, е важен християнски център още от времето на Римската империя. Върху зелената трева се издигат едновременно най-голямата архиепископия в Италия, гробището със свещена пръст от Голгота и катедралата "Санта Мария" – една от първите в историята архитектурни компилации на византийски, мюсюлмански и западноевропейски стилове. Кулата е нейната незавършена камбанария.

Този половин квадратен километър от Пиза е крепост и опора за папата през голяма част от последните десет столетия. Тук през 1409 г. се свиква заседанието на прочутия Съвет, който да преодолее Голямата схизма – разделението в католическата църква.

Първото нещо, което човек забелязва днес на Поляната на чудесата обаче, са следите от Галилео Галилей, идеологическия противник на Ватикана.



Ако човек изследва кои са трите най-популярни факта за кулата в Пиза, ще установи, че първият са злополучията около нейния строеж, вторият са експериментите на учения да докаже теорията си, хвърляйки топчета от наклонения й връх, и едва третият е, че тя е строена за камбанария на катедрала.

Дванадесет години след началото на градежа – през 1185 г. – строителите откриват, че песъчливата почва под тревата на Campo de Miracoli поддава. Кулата започва да се накланя на една страна. Тогава те правят първата си гениална грешка – подпират я с камъни. Тя доста бързо се накланя на другата страна, при това застрашително.

Към този момент от нея са издигнати само три етажа и работата спира. Следват цял век изчисления, преди да се построят следващите три етажа – наклонени така, че да компенсират изкривяването.

Когато камбанарията най-накрая е завършена през 1350 г., отклонението й от вертикала е около четири метра. Надвесеният й връх се оказва чудесна площадка, от която Галилео Галилей два века по-късно да хвърля различни по големина предмети, забавлявайки както себе си, така и зяпачите на Campo de Miracoli. Целта му е да демонстрира, че гравитацията е константа, т.е. че различно тежките тела падат с еднаква скорост, като се пренебрегне взаимодействието на площта им с въздуха.

Днес някои оспорват твърденията, че той е практикувал подобни опити точно от кулата в Пиза. Може и така да е, но, както казват италианците – se non e vero, e ben trovato – и да не е истина, e добре казано.

Но е сигурно, че експериментаторството на Галилей не може да бъде причина за по-нататъшното накланяне на кулата. То е следствие от друга гениална грешка на архитектите, които в средата на миналия век се опитват да я изправят, изкопавайки ров около основите й. Това само увеличава отклонението й от вертикала до цели пет метра и вече наистина я оставя на косъм от рухване, оправдавайки италианския израз за нея – torre pendente, висящата кула.

Едва през 1990 г. с цената на 30 милиона долара равновесието й е укрепено и амплитудата е намалена с 50 сантиметра. Така кулата е защитена и вече не застрашава намиращата се в непосредствена близост катедрала, чиято история също е свързана с Галилей и легендите за него.

С необятни колонади на четири нива и сложни комбинации от бял камък и черен и сив мрамор, строената през 1064 г. катедрала е пълна с препратки към мавърската архитектура в Кордоба. За Тоскана тя става архетип на стила, определян като Pisane Romanesque и имитиран впоследствие при повечето строени през епохата религиозни сгради.

Бронзовите врати на Сан Раниери откъм кулата и мозайката "Христос във величието си" на Чимабуе са два от оригиналните елементи на катедралата, оцелели от големия пожар през 1595 г.

Но и тук споменът за Галилей доминира, донякъде поради размерите на внушителния полилей, окачен в купола на централния неф. Смята се, че като наблюдавал неговите поклащания и засичал по собствения си пулс, ученият направил едно от важните си открития – че махалото преминава през центъра на тежестта си на равни интервали от време независимо от амплитудата, с която се отклонява от него.

Архиепископията – забележителна и претрупана с декоративни елементи отвън и почти гола отвътре – е единствената, която не е свързвана с обявения за еретик учен. Затова пък VIP гробището, което започва зад нея, е!

То е известно с две неща – че архиепископ Убалдо де Ланфранки поръчва на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход да донесат кораб с пръст от Голгота и че Галилео Галилей не е погребан в него.

Въпреки че е сред най-забележителните учени на своето време и разработените от него методи за използване на телескопа за астрономически наблюдения и за ориентир при корабоплаването са фундаментално важни за благополучието на Тоскана, той не успява да се нареди в земната ложа на особено важните личности.



А там умрял – а още по-добре жив – човек си струва да попадне. Често определяно като най-красивото гробище в света, Camposanto е част от неестествено голям готически манастир. Някога неговите над две хиляди метра стени са били изписани изцяло с фрески, които обаче са заличени при пожар вследствие на бомбардировки през 1944 г. Сред малкото оцелели са сцените от цикъла "Триумфът на смъртта", рисувани през първите месеци сред чумната епидемия от 1348 г.

Обявен от Инквизицията за непоправим и опасен еретик, Галилео Галилей остава затворник в луксозния си дом до смъртта си през 1642. Погребан е във Флоренция. Средният му пръст обаче е още жив. Във вид на сардонично отмъщение за инквизиторите.

Четете още за Италия в BalkanTravellers.com

Папа Формоза, истинската "българска връзка" във Ватикана


Папските потайности. Истории от криптата на Сан Пиетро

Мократа страна на Рим. Всичко, което искате и не искате да знаете за фонтаните на античния град

Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим

Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса

Виж Неапол и живей. За да разказваш


Везувий. Размисли на ръба на вулкана

Музеят Уфици във Флоренция: На разсъмване пред офисите на Вазари

Матера. Да седнеш в стола на Христос

Артишоци и марсалско вино в Сицилия, африканския остров на Европа.

 

 

Кухни


Италия
Шафран заля Тоскана

През ноември за първи път в модерната история хълмовете на Тосканa се оцветиха в пурпурно от цъфтежа на шафрана Още



Нещотърсач


Италия
Папа Формоза: несбъдналият се архиепископ на България

Запомнен от историята със зловещия post mortem процес срещу него, приживе папа Формоза е любимец на българския цар Борис. Преди да поеме папското кресло, той обикаля България, покръства населението й, и за малко да се окаже инструмент в опитите на българския владетел да присъедини страната към римокатолическата църква. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още