Да караш кола из Балканите е не само изнервящо, това често е и опасно. Но ако човек иска да се потопи в автентичната среда на полуострова, встрани от популярните туристически маршрути, автомобилът често е най-добрият, или дори единствен избор в региона, прочут със зле развития си обществен транспорт.
Шофирането из региона може да предложи преживявания, които значително варират според избрания маршрут. Пътищата из Гърция, Турция, Хърватия, както и основните шосета на България, Румъния, Сърбия и Македония са прилични, и по тях човек обикновено може да поддържа 90 до 100 км в час. Ситуацията обаче е твърде различна на места като Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, както и по второкласните пътища на България, Румъния, Сърбия и Македония. Там човек спокойно може да изкара дните си в пъплене с 40 км в час през облаци отровен дим от ауспусите на древни автомобили, или заобикаляйки като охлюв безбрежни дупки по изоставени пътища.

Ако нямате много опит зад волана, ви препоръчваме да избягвате шофирането в региона, с изключения на Хърватия, Гърция или Турция. Ако се чувствате сигурни в способностите си, можете да разчитате на сравнително безопасно пътуване, стига да сте подготвени за обичайните неприятности и да предприемете някои мерки, за да смалите техния ефект.

Ето някои обичайни проблеми, които е добре да имате предвид преди да предприемете обиколка на Балканите с автомобил.

Човешкият фактор

В повечето страни в региона изпреварването на път с непрекъсната разделителна линия и на невъзможни завои е обичайна практика. Общественият дебат дали това са безотговорни убийци, или хора, забравили се от радост че притежават автомобил, който в детството си не са вярвали, че някога ще докоснат, продължава. Каквато и да е истината, най-добре избягвайте да следвате примера им и се опитвайте да не изпадате в паника, като ги видите на пътя. Просто забавете малко и карайте на по-голяма дистанция, колкото да сте сигурни, че ще можете да спрете навреме, като те катастрофират.

Да не се уважава предимството на другите, да се пресича на червено и да не се спира на пешеходни пътеки също е обичайно почти навсякъде из Балканите. Понякога може да станете свидетели как коли взимат забранен ляв завой от крайно дясната лента, или карат в насрещното движение. Очаквайте всичко от шофьорите около себе си, и ще сте в относителна безопасност.

Ефектът на изостаналите икономики

Докато шофирате из Балканите, най-често колебанията са ви дали да избягвате преди всичко дупките по пътищата, или агресивните шофьори. И едното, и другото се намират в изобилие в региона, като е най-добре да се пазите и от двете.

Най-лошите дупки са в Косово, но пътищата с обезобразена настилка все още са много и в България, въпреки че ситуацията постепенно се подобрява. Човек по-често може да очаква дупки по по-малките пътища, където недостигът на средства понякога кара местните власти да прибягват към ексцентрични решения, като например да оцветяват кратерите в асфалта, вместо да ги запълват.

В някои държави, и почти навсякъде в Косово, Босна и Херцеговина и по-отдалечените места на България, Румъния и Сърбия трябва да имате предвид, че пътища, означени на картите, могат спокойно да се окажат или покрити с чакъл, или с асфалт, оставен да се разложи с времето. Често се случва и път да започне с отсечка новичка настилка, и след това да премине в черен път точно когато сте преминали точката, от която няма връщане назад. Ако планирате пътуване в райони, отдалечени от столиците, попитайте за състоянието на пътя или в хотела си, или на някоя от местните бензиностанции.

Друг проблем, най който често можете да се натъкнете в повечето балкански страни (Турция, Гърция и Хърватия отново са изключение) е лошото означаване на пътищата. Освен че са в най-различен цвят, език и стил, пътните табели често са объркващи, подвеждащи, или просто липсват.

Да поискате помощ от местен човек също често е проблем - освен заради езиковата бариера, също и заради често срещания на Балканите навик прости обяснения от типа "направо", "наляво" или "надясно" да се заместват с "нагоре" и "надолу". Понякога човек е упътван да търси знак, който може да се забележи само ако преминеш покрай него бавно, по възможност пеша - например надпис с кафява боя върху дървена табелка, окачена в гъстите клони на крайпътно дърво. И т.н.

Трябва да имате предвид, че дори най-благонадеждните пътеводители, щом опре до страни като Босна и Херцеговина, дават полезни напътствия от типа "карайте 15 минути направо, и след това свийте в ляво", а често и невярна информация.

Има няколко възможни решения на този проблем: или си купете добра пътна карта и настоявайте да получите напътствия в хотела си, или се опитайте да си намерите местен водач. На някои места това става много лесно, дори на място. Често се случва човекът, когото спрете да попитате за посоката, да ви предложи да ви покаже пътя. В повечето случаи е безопасно да качите такъв доброволец в колата си (ако пренебрегнем опасността той силно да ви досади!).

Въпреки че идеята да покарате 30-годишна Застава, рападащо се Юго или ръмжащ като изтребител Трабант постепенно се превръща в екзотика, старите коли са голяма пътна досада на много места на Балканите. Най-добре можете да я изпитате в Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и Босна и Херцеговина, а също и донякъде - в Македония.

Съчетани с древни камиони, те причиняват чудовищни задръствания и ви принуждават да карате по тесните, натоварени пътища с под 50 км в час, заобиколени в отровни облаци дим. Не можете да направите кой знае какво по този въпрос, освен да намалите неприятните усещания, като си вземете кола с добра вентилация и предвидите достатъчно време за пътуването си.

Пътните правила

Друго неудобство е, че пътните правила варират от страна на страна в целия регион. Ако в България е задължително да караш със запалени светлини само през зимния сезон, в Босна, например, това правило се простира за цялата година. В Сърбия можеш да бъдеш глобен за това, че караш с включени светлини за мъгла тогава, когато според полицая такава няма.

Различни са и ограниченията за скорост, които повечето страни в региона напоследък непрекъснато променят. Добре е да се осведомявате за актуалните правила с пресичането на всяка граница - граничната полиция обикновено е в течение и с удоволствие дава обяснения от този тип.

За да намалите стреса от пътуването през региона и да си осигурите достатъчно време, за да се насладите на добрите му страни, ето няколко неща, които е добре да направите:

• Направете си добра застраховка (за Косово ще ви трябва да си купите отделна застраховка на границата, срещу 50 евро, тъй като никоя от международните застрахователни компании не покрива щетите от пътни инциденти в протектората);

• Използвайте свястна кола. Ако смятате да напускате основните пътища (а в Босна и Албания дори и да не ги напускате), по възможност използвайте автомобил 4х4. Ако нямате - наемете за пътуването, струва си;

• Планирайте пътя си внимателно, най-добре с помощта на местен човек, купете си добра карта и не разчитайте да карате с повече от 50 км в час, освен по основните международни пътища. Докато за разстоянието от 500 км между София и Белград и трябват шест часа, за същите километри между София и Сараево ще ви трябват поне девет;

• Не позволявайте на битовите пътни неволи да ви развалят пътуването - като се изключат лошите пътища, пътуването из Балканите може да ви предложи изключителни преживявания - едни от най-автентичните, на които все още може да разчитате в Европа.