Палатът, издигнат върху изсечена в скалата площадка, има 336 стаи. Всички те са съоръжени с невиждания по онова време лукс на централно отопление, водопровод и канализация. Изящна джамия; гробница; библиотека и две тържествени зали с богато орнаментирани фасади, портали и интериори - всичко е решено в почти невероятна смесица от стилове. Ако се приложи представата на Шилинг за архитектурата като замръзнала музика, дворецът на Ишак паша би бил невъзможна и все пак красива полифонична пиеса, в която грузински и арменски вокали са акомпанирани от турска тамбура и персийски тар.

Вътрешната конструкция на джамията е съчетание между издължените нагоре пространства в арменските храмове и сложната, но лека, почти прозрачна декорация с мотиви, характерни за селюките. Персийско влияние се долавя в барелефите по гробницата във вътрешния двор. Странна смес от грузинска, арменска и селюкска естетика личи във великолепния салон за хранене в харемлъка. Заради разположението на стаите около вътрешни дворове и част от украсата си дворецът е считан за последната монументална постройка от "Lale devri" - "периодът на лалето", на Отоманската империя.

Дори и днес дворецът на Ишак паша поразява с прагматизма на устройството си.

Дребен, но немаловажен детайл е, че в него се намира тоалетната с най-фантастична гледка в света. От прозореца на малката старинна стая се вижда цялата долина на Догубаязид - последното турско градче преди иранската граница.

Освен това, дворецът има всичко необходимо за човешкото ежедневие - включително неща, от които съвременната архитектура ни е лишила. Сред отличните хрумвания са затворът и конюшнята, към които се влиза откъм първия двор. Също турската баня и просторната кухня, в която явно е падало здраво готвене, ако се съди по това колко е опушена.

Трите най-красиви места в двореца, които вероятно са съсредоточавали обществения живот зад стените му, са залата за хранене в харемлъка, джамията и библиотеката - и трите безспорни архитектурни шедьоври.

Жените от харема на Ишак паша са вечеряли в просторен елегантен салон, заобиколен от колонада с орнаменти в грузински стил. Черно-бяла ивица от каменни плочки в долната част на помещението издава почерка на селюките. Три истински и единадесет "слепи" прозореца заемат горната част на залата, драматично очертани от арки. Макар гол и пострадал от времето, салонът създава изключително празнично настроение. Човек може да си представи с какво удоволствие са унищожавали храната от разточителните си трапези конкубините на кюрдския владетел, вероятно - често в негово присъствие. Разкошът, който Ишак паша им е осигурявал, говори, че те са притежавали достатъчно влияние в обществото или поне над сърцето му.

По-внимателен прочит на исторически източници подсказва, че днешната популярна представа за жените в отоманските хареми като за луксозни робини е доста превратна. Те не само са разполагали с голяма власт, но и са водили доста еманципиран живот. В случая с жените на Ишак паша това също е било валидно, въпреки че замъкът им днес е на края на света. Преди две столетия обаче той е бил заобиколен от старинен, кипящ от живот град.

За съжаление останалите постройки са унищожени от земетресения, а намиращият се в подножието на платото Догубаязид е построен в началото на ХХ в., за да поддържа голяма военна база.

Останки от древния град около двореца са само гробницата на кюрдския писател Ахмед Хани (ХVIII в.), джамия от времето на Селим Първи (началото на ХVI в.) и останки от крепост, за която се предполага, че датира отнякъде между ХIII и II в. пр. Хр. Това струпване на късове, принадлежащи към различни светове, е една от очарователните характеристики на земите на днешна Турция. То често става свидетелство за това колко свързани са Европа и Азия.

Днес малко от посетителите на петербургския Ермитаж знаят за произхода на разкошния позлатен портал. Една от причините е, че той изглежда като част от бароковата архитектура на музея. Преместен 1500 километра на северозапад, той не изглежда "източен", а спокойно минава за част от европейското влияние върху Русия и напомня, че независимо от днешната си еманципация Европа до голяма степен произтича от Азия.