Храната на Египет е еклектична като историята му. Повлияна от кулинарно доминиращите арабския свят Сирия и Ливан, тя носи отпечатъци и от френската, италианската и гръцката кухня.

Докато в района на Александрия храната е близка до европейската средиземноморска, на юг към вътрешността на континента тя започва да се сближава с африканската и да става все по-люта и зеленчуците започват да изместват все повече рибата и месото.
Фул [ful]
Това е бакла - широко разпространена в Египет зърнена култура, която египтяните превръщат в цяла гама от ястия. Като начало, баклата се вари подобно на боб – във вода, сол и малко мазнина. След това тя се яде или натурална, смесена с който и да е вид олио или масло, биволско мляко, или сок от лайм. Една от класическите рецепти напомня боба с доматен сос, традиционен за английската кухня. В нея сварените зърна се размачкват с домати, лук и подправки и се сервират с накълцано варено яйце, обикновено за закуска.
ful bi'l-daqqa е бакла с чеснов сос;
ful husniyya е с твърдо сварени айца и запечен сос бешамел
ful bi'l-basturma wa'l-bayd – бакла с пастърма и пържени яйца.

Фалафел [falafel, taamiya]
Това са малки арабски кюфтенца, обикновено от зеленчуци или от смес от зеленчуци и месо. Египетската версия се казва „тамия”, на арабски - „прехрана” – етимология, която подсказва колко ключова е ролята на това ястие в местната кухня. Фалафелът се продава на стотици места в египетските градове, човек често може да го получи изсипан във фуния, свита от вестник, и подправен с лук, чесън, кълцани листа кориандър и магданоз или мента, и понякога допълнен с купчинка пържена телешка кайма.

Фатир [fatir]
Това е една от любимите закуски на александрийците и на хората, живеещи в района на делтата на Нил. Представлява нещо печиво от многолистно тесто и палачинка и, по подобен начин може да се яде и солено и сладко. Една от вариациите е фатир, залят със сос от зеленчуци, задушени в оцет и чесън. Най-популярните сред сладките версии са с кайсиево сладко или пресни банани.

Шаварма [shawarma]
Това е египетската вариация на турския дюнер и на гръцкия гиро (от които произлиза и българската кавърма!). Късчета мариновано агнешко, печено на шиш и постоянно заливано от стичащи се месен сок и мазнини, са апетитно натъпкани в пита и подправени с тахина. Ако впечатленията ви са само от ядене на дюнер из България или Европа, не бива да пропускате египетската шаварма – разликата е като между пюре от картофено брашно и домашно сварени мачкани картофи с прясно мляко и масълце.

Кушари [kushari]
Това е „работническият обяд” на Египет, с който сигурно 50% от четиринайсетте милиона на Кайро се изхранват на крак. Разнася се от продавачи със сергии на колела, или се сервира в закусвални „кушари”, които продават изключително само това ястие. То представлява смес от макарони, ориз, юфка, леща и лук, заляти с доматен сос, евентуално чеснов. Произходът на ястието се предполага, че е индийски, но то е пренесено преди столетия и сега е считано за автентична национална храна.

И някои познати от българската кухня герои:

Бастурма [basturma] – пастърма, пресовано и изсушено телешко филе, обилно оваляно в смесица от подправки, в които преобладават чесънът и кимионът

Тахина [tahina] – в местната кухня това е сос, приготвен от сусамово олио. В България коренът на тази дума е в основата на „тахан” халвата.

Торши [torshi] – Туршия от ряпа, кисели краставички и моркови, често с парченца мариновани лимони, и оцветена в крещящи цветове.

Макарона [makarona] – една от класическите египетски рецепти са макарони, запечени на нещо като лазаня с кълцано агнешко и доматен сос. Обикновено не му се слагат много подправки и е леко безвкусно, но хранително.

Още за Египет в Balkan Travellers:
Номадите след Лорънс Арабски.



Кога, как и защо да пътувате до Египет. Инфо в рубриката Направи си маршрут.