Два дни от януари в Солун
Текст и фотография Албена Шкодрова
Ако е събота сутрин, събудили сте се неочаквано рано в софийския си апартамент и решавате, че изглеждате ужасно във всяка от дрехите си, повдига ви се от мисълта за кавърма и имате проблеми с дишането, като че цяла нощ сте свирили с Дизи Гилеспи, не се обаждайте на психоаналитика си!
Състоянието ви вероятно може да се опише в три реда на латински, обаче има и по-безобидно име и то е “Имате нужда от Солун!”.
Може и да останете учудени, но ще установите, че Солун е по-близо до София от Бургас. Пътят отнема около четири и половина часа, така че, ако тръгнете около седем, ще заварите столицата на гръцката провинция Македония още ухаеща на сутрешно кафе и банички.
Към 11:30 обаче раздвижването вече е започнало. Относително луксозните бутици и бижутериите по “Виа Игнатия” и по “Цимиски” току-що са отворили.
Модиано - пазарът за храна, където можете да си купите тенекия добър зехтин или голяма кутия аншоа в сол, в този час вече приключва с основната търговия за деня. Продавачите на октоподи, калмари и телешко шкембе са утихнали и пушат цигари, подпрени на сергиите си.
По “Леоф Никис”, крайбрежната улица, която свързва прословутата Солунска митница с още по-прословутата Бяла кула, джогингът замира, но пък тротоарите се оживяват от 50-годишни двойки. Те са загубили страст към пазаруването и прекарват съботните си предобеди, припичайки се на слънце в кафенетата.
През това време техните деца компенсират мързела за спорт с усилен пазар. Жените в този град, които се смятат за най-елегантно облечените в Гърция, традиционно прекарват този ден от седмицата в инспекция какво ново в D & G, Макс Мара, Луи Вуатон или Зара.
Вероятно техният ентусиазъм е една от причините шопингът в Солун да е сред добрите на Балканите. С десетките дизайнерски магазини и дори няколка мола, модерни ресторанти и кафенета и градско планиране тип Стара Загора (с прави улици - в резултат на пожара от 1917 г., който унищожава цели квартали до основи), центърът на Солун напомня на неголям американски град.
Една от особеностите на Солун е, че не го лови следпразнична умора. Още от първите дни на януари пазарът върви, сякаш Коледа тепърва предстои. Гъркини препускат из бутиците, опипват, мерят, въртят се пред огледалните стени, купуват, опаковат, сортират, носят в торби и когато напълно се изтощят, сядат да обядват, щастливо показвайки покупките си на олекналия с няколко стотачки съпруг.
Встрани от поп културата обаче, балканското му минало се подава от всеки ъгъл и предлага интригуваща разходка из пъстро историческо наследство.
Централно балканско пристанище и конгломерат от народи и нрави, в Отоманската империя той е една от най-размирните точки на полуострова.
Въпреки че българи, турци и гърци са водили в ново време серия от войни за Солун и повечето искрено вярват, че претенциите им за собственост са основателни, в началото на XX в. градът принадлежи на евреите. От общо 120 000 жители, по онова време те са между 55 и 70 000 - половината от населението, и поне два пъти по-многобройни от следващата по големина етническа група - турската.
Солун на евреите
Прогонвани от родните си места, евреи заселват Солун в продължение на почти 20 века. За тях може да се каже с чиста съвест, че са създателите на съвременния град. Когато 20 000 сефаради, бягащи от реконкистата на Изабела Кастилска и Фердинандо Арагонски от днешна Испания, се установяват в Солун, той все още е в руини след завладяването му от Отоманската империя.
Еврейската общност е приета добре от Високата порта и заселва днешния център - между ул. “Егнатия” и морето, от площад “Вардар” до кръстовището на улиците “Цимиски” и “Мела”. През следващите 400 години тя се разраства. Когато големите пожари от 1890 и 1917 г. опустошават Солун, домовете на около 54 000 евреи, 30 синагоги и 10 училища са унищожени.
Днешните квартали Барон Хирш, Каламария и Рези Вардар - първи опит за модерно градско планиране, са създадени в усилията на тези хора да се спасят от бедствието.
На кръстовището на улиците “Калапотаки” и “Димостенес”, близо до пристанището се е намирала най-старата, изгоряла синагога. Една от оцелелите е “Яд Лезикарон” на ул. “Ираклиу”, а другата, основана от пришълци от Монастир и наречена “на Монастериотите”, е на ул. “Сингру”.
По време на Втората световна война цялата еврейска общност на Солун е вкарана в концентрационни лагери и избита. Почти няма оцелели. В средата на XIX в. започва българското националноосвободително движение, което в крайна сметка довежда до основаването на съвременна България. В Солун по това време живеят около 10 000 българи. Групата им е една пета от еврейската, два и половина пъти по-малка от турската и един и половина пъти по-малка от гръцката.
Солун на българите
Градът обаче е един от важните идейни центрове на последвалата революция. Това е основание много хора в България да смятат и до днес, че Солун им се е полагал по право. Те продължават да го наричат с адаптирания топоним, вместо да използват гръцкото Тесалоники, и сънуват както пристанището към Средиземно море, така и Солунската митница: популярна, почти митична емблема на лесно благополучие, която е влязла в съвременния български език като идиом.
Самата митница е в западния край на крайбрежната променада и българи често отиват да я снимат с риск да бъдат арестувани - може би те са основната причина това невинно фотографско упражнение да е забранено от гръцките власти.
В центъра на стария град се е намирала Солунската българска мъжка гимназия, първата гимназия за българи на територията на Македония и Одринско.
Много български интелектуалци от средата на XX в. са се образовали в нея, преди да се изселят в България след преминаването на града към Гърция в резултат на Балканските войни от 1911-1912 г.
Един от тях е Симеон Радев, който е оставил картинни описания на отношенията между етносите в града. Друг е превежданият на поне 15 езика български поет символист Атанас Далчев. Домът на баща му, адвокат и учител в гимназията, е бил в района на Лададика, но е унищожен от пожар през 1914 г.
Солун на турците
Хълмът над центъра на града, известен като Кастра, е турски квартал от XIX в.
Общността, заселила се тук, докато градът е провинциална столица на Отоманската империя, никога не е надхвърляла една четвърт от населението на Солун. Но е сложила началото на един от най-важните за Европа процеси на Балканите - основаването на светската държава на турците.
Младотурската революция започва от Солун, или по-точно - от къщата на Кемал Ататюрк на “Одос Агиу Димитру”, която сега е собственост на турското консулство и музей.
Сама тя е христоматиен образец за архитектурата на епохата и е в подножието на лабиринт от застроени в същия стил улици, които криволичат нагоре към върха на хълма и минаващата по него крепостна стена.
Кастра е и единственият район на Солун, който е запазил историческия си вид. Но само архитектурно. Турците са изселени от тук по силата на гръцко-турското споразумение за размяна на население от 1923 г.
Солун на гърците
След тези драматични събития гърците стават основното население на града и вече почти за век са го обживели напълно. Великолепните византийски руини и църкви, които разкъсват монотонността на съвременните постройки из целия център, им дават самочувствието, че живеят на свои исторически територии.
Що се отнася до съвременната култура, най-приятната гръцка следа в нея са ресторантите. Намират се почти навсякъде, като повечето са добри и на прилични цени.
В Кастра могат да се открият напълно автентични таверни с наливна рецина и изобилие от “ахтоподаки”, “каламараки”, “тарама”, “дзадзики” и всичко онова, което човек очаква да намери в един морски гръцки град.
Надолу, към крайбрежната ивица, традиционните места са разредени от модерни ресторанти с cuisine nouveau и сладкарници, от които се носи упоителната миризма на ванилия, канела и прясно опечени курабийки.
На площад “Аристотелус” през зимата човек все още може да си купи салеп - питие от прясно мляко и орхидеи, наследено от Отоманската империя, което някога се е продавало и по софийските и пловдивските улици.
В Лададика и по малките улички между Венизелос и пазара Модиано има голяма концентрация на традиционни ресторанти.
Списъкът от удоволствия, които могат да станат част от двудневна солунска терапия, е доста дълъг. Ефектът от нея е много освежаващ, ако не се брои неизбежната тежест в стомаха вследствие на преяждане. 48 часа по-късно можете да се върнете в София с усещането, че изглеждате чудесно; че разнообразието на планетата трябва да се празнува и не е чак толкова лошо, че Солун се е паднал на гърците - поне на около 300 км от София човек може да яде нещо, различно от кебапчета с мерудия, кавърма или капама.
Състоянието ви вероятно може да се опише в три реда на латински, обаче има и по-безобидно име и то е “Имате нужда от Солун!”.
Вместо да пиете успокоителни, качете се на колата и тръгнете на юг.
Крайно време е да посетите вашия локален Marks & Sparks; да ядете октопод, маслини с риган, патладжан с чесън, полeти с много бяло вино, и курабийки за десерт; да подишате вятъра откъм морето и да направите кратка освежаваща духа разходка сред останките от онова, което новите историци наричат “балкански омлет”.
Може и да останете учудени, но ще установите, че Солун е по-близо до София от Бургас. Пътят отнема около четири и половина часа, така че, ако тръгнете около седем, ще заварите столицата на гръцката провинция Македония още ухаеща на сутрешно кафе и банички.
Към 11:30 обаче раздвижването вече е започнало. Относително луксозните бутици и бижутериите по “Виа Игнатия” и по “Цимиски” току-що са отворили.
Модиано - пазарът за храна, където можете да си купите тенекия добър зехтин или голяма кутия аншоа в сол, в този час вече приключва с основната търговия за деня. Продавачите на октоподи, калмари и телешко шкембе са утихнали и пушат цигари, подпрени на сергиите си.
По “Леоф Никис”, крайбрежната улица, която свързва прословутата Солунска митница с още по-прословутата Бяла кула, джогингът замира, но пък тротоарите се оживяват от 50-годишни двойки. Те са загубили страст към пазаруването и прекарват съботните си предобеди, припичайки се на слънце в кафенетата.
През това време техните деца компенсират мързела за спорт с усилен пазар. Жените в този град, които се смятат за най-елегантно облечените в Гърция, традиционно прекарват този ден от седмицата в инспекция какво ново в D & G, Макс Мара, Луи Вуатон или Зара.
Вероятно техният ентусиазъм е една от причините шопингът в Солун да е сред добрите на Балканите. С десетките дизайнерски магазини и дори няколка мола, модерни ресторанти и кафенета и градско планиране тип Стара Загора (с прави улици - в резултат на пожара от 1917 г., който унищожава цели квартали до основи), центърът на Солун напомня на неголям американски град.
Една от особеностите на Солун е, че не го лови следпразнична умора. Още от първите дни на януари пазарът върви, сякаш Коледа тепърва предстои. Гъркини препускат из бутиците, опипват, мерят, въртят се пред огледалните стени, купуват, опаковат, сортират, носят в торби и когато напълно се изтощят, сядат да обядват, щастливо показвайки покупките си на олекналия с няколко стотачки съпруг.
Встрани от поп културата обаче, балканското му минало се подава от всеки ъгъл и предлага интригуваща разходка из пъстро историческо наследство.
Централно балканско пристанище и конгломерат от народи и нрави, в Отоманската империя той е една от най-размирните точки на полуострова.
Въпреки че българи, турци и гърци са водили в ново време серия от войни за Солун и повечето искрено вярват, че претенциите им за собственост са основателни, в началото на XX в. градът принадлежи на евреите. От общо 120 000 жители, по онова време те са между 55 и 70 000 - половината от населението, и поне два пъти по-многобройни от следващата по големина етническа група - турската.
Солун на евреите
Прогонвани от родните си места, евреи заселват Солун в продължение на почти 20 века. За тях може да се каже с чиста съвест, че са създателите на съвременния град. Когато 20 000 сефаради, бягащи от реконкистата на Изабела Кастилска и Фердинандо Арагонски от днешна Испания, се установяват в Солун, той все още е в руини след завладяването му от Отоманската империя.
Еврейската общност е приета добре от Високата порта и заселва днешния център - между ул. “Егнатия” и морето, от площад “Вардар” до кръстовището на улиците “Цимиски” и “Мела”. През следващите 400 години тя се разраства. Когато големите пожари от 1890 и 1917 г. опустошават Солун, домовете на около 54 000 евреи, 30 синагоги и 10 училища са унищожени.
Днешните квартали Барон Хирш, Каламария и Рези Вардар - първи опит за модерно градско планиране, са създадени в усилията на тези хора да се спасят от бедствието.
На кръстовището на улиците “Калапотаки” и “Димостенес”, близо до пристанището се е намирала най-старата, изгоряла синагога. Една от оцелелите е “Яд Лезикарон” на ул. “Ираклиу”, а другата, основана от пришълци от Монастир и наречена “на Монастериотите”, е на ул. “Сингру”.
По време на Втората световна война цялата еврейска общност на Солун е вкарана в концентрационни лагери и избита. Почти няма оцелели. В средата на XIX в. започва българското националноосвободително движение, което в крайна сметка довежда до основаването на съвременна България. В Солун по това време живеят около 10 000 българи. Групата им е една пета от еврейската, два и половина пъти по-малка от турската и един и половина пъти по-малка от гръцката.
Солун на българите
Градът обаче е един от важните идейни центрове на последвалата революция. Това е основание много хора в България да смятат и до днес, че Солун им се е полагал по право. Те продължават да го наричат с адаптирания топоним, вместо да използват гръцкото Тесалоники, и сънуват както пристанището към Средиземно море, така и Солунската митница: популярна, почти митична емблема на лесно благополучие, която е влязла в съвременния български език като идиом.
Самата митница е в западния край на крайбрежната променада и българи често отиват да я снимат с риск да бъдат арестувани - може би те са основната причина това невинно фотографско упражнение да е забранено от гръцките власти.
В центъра на стария град се е намирала Солунската българска мъжка гимназия, първата гимназия за българи на територията на Македония и Одринско.
Много български интелектуалци от средата на XX в. са се образовали в нея, преди да се изселят в България след преминаването на града към Гърция в резултат на Балканските войни от 1911-1912 г.
Един от тях е Симеон Радев, който е оставил картинни описания на отношенията между етносите в града. Друг е превежданият на поне 15 езика български поет символист Атанас Далчев. Домът на баща му, адвокат и учител в гимназията, е бил в района на Лададика, но е унищожен от пожар през 1914 г.
Солун на турците
Хълмът над центъра на града, известен като Кастра, е турски квартал от XIX в.
Общността, заселила се тук, докато градът е провинциална столица на Отоманската империя, никога не е надхвърляла една четвърт от населението на Солун. Но е сложила началото на един от най-важните за Европа процеси на Балканите - основаването на светската държава на турците.
Младотурската революция започва от Солун, или по-точно - от къщата на Кемал Ататюрк на “Одос Агиу Димитру”, която сега е собственост на турското консулство и музей.
Сама тя е христоматиен образец за архитектурата на епохата и е в подножието на лабиринт от застроени в същия стил улици, които криволичат нагоре към върха на хълма и минаващата по него крепостна стена.
Кастра е и единственият район на Солун, който е запазил историческия си вид. Но само архитектурно. Турците са изселени от тук по силата на гръцко-турското споразумение за размяна на население от 1923 г.
Солун на гърците
След тези драматични събития гърците стават основното население на града и вече почти за век са го обживели напълно. Великолепните византийски руини и църкви, които разкъсват монотонността на съвременните постройки из целия център, им дават самочувствието, че живеят на свои исторически територии.
Що се отнася до съвременната култура, най-приятната гръцка следа в нея са ресторантите. Намират се почти навсякъде, като повечето са добри и на прилични цени.
В Кастра могат да се открият напълно автентични таверни с наливна рецина и изобилие от “ахтоподаки”, “каламараки”, “тарама”, “дзадзики” и всичко онова, което човек очаква да намери в един морски гръцки град.
Надолу, към крайбрежната ивица, традиционните места са разредени от модерни ресторанти с cuisine nouveau и сладкарници, от които се носи упоителната миризма на ванилия, канела и прясно опечени курабийки.
На площад “Аристотелус” през зимата човек все още може да си купи салеп - питие от прясно мляко и орхидеи, наследено от Отоманската империя, което някога се е продавало и по софийските и пловдивските улици.
В Лададика и по малките улички между Венизелос и пазара Модиано има голяма концентрация на традиционни ресторанти.
Списъкът от удоволствия, които могат да станат част от двудневна солунска терапия, е доста дълъг. Ефектът от нея е много освежаващ, ако не се брои неизбежната тежест в стомаха вследствие на преяждане. 48 часа по-късно можете да се върнете в София с усещането, че изглеждате чудесно; че разнообразието на планетата трябва да се празнува и не е чак толкова лошо, че Солун се е паднал на гърците - поне на около 300 км от София човек може да яде нещо, различно от кебапчета с мерудия, кавърма или капама.
Кухни
България
Зехтинът, третият стълб на удоволствието
Добрият зехтин, подобно на доброто вино или доброто сирене, е в състояние да превърне и най-семплата храна в божествена вечеря. Още
Нещотърсач
Гърция
Дюнме, една от големите енигми на Солун
Нито мюсюлмани, нито евреи, но по малко и от двете, солунските „дьонме” са най-влиятелната група в града в продължение на почти четири столетия. Слуховете, че основателят на модерна Турция Кемал Ататюрк е бил един от тях,
Още
Нещо за четене
Гърция
Лабиринтът (2004) | Панос Карнезис
Този роман предлага непознат досега поглед към събитията от Първата Световна война, довели до изселването на гръцкото население от Егейското крайбрежие на днешна Турция. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Съборът в Копривщица. Фотография Нева Мичева
Антверпен, тук-там доизмислен. Фотография Албена Шкодрова
Албания на Масимилиано Фузари
Последните диви плажове на България. Фотогафия Албена Шкодрова
Red&White София. Фотография Лоде Десмет
Лондон под снега. Фотография Аделина Илиев
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
