Франц Йозеф, император на Австроунгария и щедър меценат на изкуствата, не понасял сецесиона. Разбирал от модерно изкуство колкото пчелар - от висша математика.

Според спомените на един негов адютант - унгареца Миклош Хорти, на една от годишните изложби, които кайзерът винаги държал да открива лично, се разиграва следната позорна сценка: Франц Йозеф разглежда мълчаливо картините, слушайки обясненията на популярен критик, докато не се изправя пред платно, изобразяващо горска ловна хижа.

"Това пред къщичката езеро ли е?", пита императорът. Художникът незабавно е открит и призован да даде отговор. "Не, това е горска ливада". "Но тя е синя?" "Така я виждам", гордо отговаря артистът. Кайзерът загрижено се усмихва: "Ако толкова лошо виждате, моето момче, не е трябвало да ставате художник!"



С такава чувствителност към модернизма, не е чудно, че Франц Йозеф решава да създаде музей за история на изкуството: пищен, ренесансов дворец за артефакти, създадени от Античността до XVIII в. Територия, незамърсена с "безобразните" цветове и форми на авангарда.

Речено - сторено. Двамата придворни архитекти Готфрид Земпер и Калр Хазенауър са натоварени със задачата да изградят "пантеон на изкуствата", широки, достойни за императора стълбища, зали за едрите платна на ренесансовите художници и достатъчно простор за колекцията египетски и римски артефакти. А също и подобаващо място за герба на великолепния си меценат.



Музеят за история на изкуството е открит - лично от кайзера - през 1890 г. "Пантеонът на изкуствата" под видимия и отвън купол на сградата, е нещо като фоайе, в което се издигат величествени стъпала - толкова широки, че императорът би могъл да ги изкачи на кон, заедно с цялата си свита.

Четири вградени в стената мраморни табели служат като старинни указателни знаци. Рафаело води към картинната галерия на втория етаж; М.Анджело, както е изписано името на Микеланджело, насочва към залите за античната колекция; галерията с приложно изкуство е наречена на Бенвенуто Челини. Четвъртата табела - на Браманте, подсказва, че експонат е и самият музей.

Точно така е. Класическите черно-бели мраморни подове, фреските, орнаментираните колони и вездесъщите каменни инкрустации са не по-малко част от Музея, отколкото египетските мумии или Брьогел.

Трупаната в продължение на шест столетия сбирка на Хабсбургите стъпва на 1400-те платна на на гранд дюк Леополд Вилхелм: венециански ренесансови художници - Тициан, Веронезе, Тинторето, и фламански майстори - ван Айк, Рубенс, ван Дайк.

Находките от Египет и Близкия Изток са събрани през XIX и XX в. от подаръци и при разкопки, особено на изследователя Едуард Глазер.

Музеят за история на изкуството във Виена е един от малкото в Европа, строени специално за да поберат вече съществуваща колекция.

Отраснал сред невероятната сбирка от артефакти, трупана с целенасочени усилия и постоянство от предците му, Франц Йозеф се отнася към нейното институционализиране като към увековечаване на имперското величие на своя род.



Човек не може да угоди на всички. В Сараево, Загреб или Будапеща са имали доста забележки към кайзера и неговите управленски практики, както знаем от летописи и карикатури, на които Франц Йозеф е изобразен ту като маймуна, ту плуващ в локва кръв. Днешното великолепие на Виена, обаче, до голяма степен е наследено от него. Затова виенчани са по-склонни да виждат добрите страни на Хабсбургите и се отнасят леко носталгично към грандиозното си минало.

Когато всички облаци се разсеят, позлатените кубета заблестят на слънцето и дори вечният вятър престане да духа, те се поздравяват с "Kaiserwetter!", "Императорско време!"

За текущата изложбана италианския ренесансов художник Арчимболдо в Музея за история на изкуството във Виена четете в BalkanTravellers.com

Повече за програмата на официалния сайт на Kunsthistorisches Museum.

Кога и как да стигнете до Виена и какво да правите там? Потърсете информация в рубриката "Направи си маршрут" на BalkanTravellers.com

Няколко прости правила какво да не правите в истинско виенско кафене - четете в "Ще се видим във Виенския салон" на BalkanTravellers.com