Четвъртък, 24 Юли 2014



От Опатия до Йоанина



Текст и фотография Албена Шкодрова   

От европейски ретро разкош и клубове тип "Ибиса" до отомански чаршии, диви плажове и монументални гледки, 1200-те км адриатически бряг предлагат поне колкото френското и италианското крайбрежие, взети заедно.

Тръгвам от Опатия, северна Хърватия, откъдето е тръгнал и съвременният туризъм на Адриатика. Първият курорт в историята на това крайбрежие, като позастарял красавец, упорито упражнява старомодния си чар: казина с дебели килими, засенчени от палми крайбрежни променади, елегантни вили и яхтени пристанища.



От тук до Йоанина в Гърция са около 1200 км - според някои, най-драматичната крайбрежна ивица на Eвропа. Тя пресича пет държавни граници, шест-седем съвършено различни пейзажа, и няколко десетки градове, като при това преминава през полюсите на балканската история: от сливане със Западна Европа, до потапяне в Ориента.

Пътят минава покрай над 100 острова, повечето от които – в хърватски води. Първият е Кърк. Докато карам по моста, който го свързва със сушата, тукашната стихия - бурата, вдига от морето облаци пръски и ги носи над водата като ята летящи риби. В лошо време съоръжението остава затворено с часове, докато не утихнат ураганните ветрове. Имало е случаи, когато освен облаци, бурата е повдигала и автомобили.

Островът отвъд е слабо населен и има две малки пристанища, изпълнени с платноходки и история. В един от францисканските манастири в района му е намерена Башчанската плоча – важен писмен паметник на средновековна Хърватия. Тя е пренесена в Загреб, но манастирът съхранява нейно копие в компанията на куриозни реликви: сушена анаконда, бразилски банкноти от XIX в., църковна утвар и препарирано еднооко агне, всичко това – скрито в гъстите гори на малкия архипелаг около Кърк.



Башчанската плоча, създадена около 1100 г., е един от първите открити паметници, свидетелстващи за развитието на хърватския език и писменост.


Тук всичко е обраснало с растителност. Но на юг пейзажът започва да става суров. Откъм сушата се издигат главоломните хълмове на Велебит и белезникавият им цвят, заедно с изсветляващите тонове на следващите острови, контрастират с водите и ги правят да изглеждат все по-тъмно сини.

Строгото присъствие на Велебит прави много различна атмосферата на северното хърватско крайбрежие - Кварнер, в сравнение с тази на Далмация, на юг. Мекотата на природата при Задар, Шибеник и Трогир тук отсъства.



Изсечен в скалите над морето, пътят започва да се вие, следвайки профила на брега. Под него остават малки рибарски селца – микроскопични заливи, обещаващи уединение.

Отбивам към един от тях - Стариград код Сеня. Отбивката надолу започна невинно - доста широка, между ниски храсти. На следващия завой, обаче, се налага да спра.

Очите ми казват, че на шосето пред мен няма място за четири гуми. За да мина, трябва да се доверя на нещо съмнително – здравия разум на хора, които са карали тук преди мен. Надвесвам се над урвата, за да се уверя, че няма остатъци от автомобили. Но ИМА! Минавам оставащия километър до Стариград на първа.



Няколкото десетки каменни къщи се отразяват в бистрия залив, в който са застинали три-четири сини и зелени рибарски лодки. На преден план – ресторант с асма. И това е всичко. Всичко, което ти трябва. Този блажен минимализъм е характерен за десетки малки селища – не дори и села, а струпвания на няколко къщи край водата – по цялото продължение на Велебит.

На десетина километра навътре се вижда о. Раб. Францисканци, доминиканци и венециански дождове са моделирали строителството във вътрешността на острова няколко столетия наред. Откъм сушата, обаче, не се вижда много от тяхната дейност. Скалите изглеждат необитаеми.

Раб, заедно с намиращия се южно от него о. Паг, оформят западния бряг на Велебитския канал – ивица море, която тече като пролив в подножието на цялата планина. Водите му обикновено са спокойни, тъй като островите служат като естествен вълнолом.

Южният остров, Паг, се точи повече от 100 км. Скотовъдите, които са го заселвали в продължение на поне десетина столетия, произвеждат една от гордостите на Хърватия - пажкото сирене, местен аналог на италианското пармиджано. Сходствата на хърватската адриатическа кухня с итаианската са повече, отколкото разликите – освен просто и вкусно приготвяни риби, една от традиционните храни в района е домашната паста.

На юг от о. Паг е Задар, един от най-красивите и представителни венециански градове на Адриатика. Подобно на повечето селища по хърватското крайбрежие, той е съхранил в центъра си стар град, направен или повлиян от венецианската Република Серенисима. За разлика от много места в Италия, той е умерено лъснат, и въпреки че е много зависим от туризма, продължава да съхранява някакъв собствен живот.



Крайбрежието от Истрия до Котор е единствената земя на Балканите, която не е проспала европейското Възраждане. Задар и следващите три по-големи града по пътя на юг - Шибеник, Трогир и Сплит, са сред културните центрове, произвели единствените образци на балкански Ренесанс и хуманизъм.

Преминаването през тази част на Далмация е мъчително за хора от вътрешността на Балканите – всяка улица на старите градове напомня за възможността за една по-добра, но несъстояла се история на региона.

В Сплит, Трогир и на о.Раб са запазени много сгради на Андрия Алеши – скулптора от албански произход, който смесва готика и Ренесанс и се превръща в един от най-известните архитекти на Далмация през XV в. За шедьовър на живота му е считана капелата на Свети Иван Торгирски в Трогир.

Общественият живот във всичките тези градове по онова време е сходен с този във Венеция – въртящ се около морската търговия, и белязан от всеобща страст към ранните театрални форми.

В Сплит е работил считаният за основоположник на хърватската литература Марко Марулич, един от най-ранните хуманисти на полуострова. Пиесата му Юдита – драматизация на религиозен сюжет, - е първото произведение на хърватски писател на собствения му език.
Параклисът на Св. Иван в Трогир е един от ренесансовите шедьоври на албанско-хърватския скулптор Андрия Алеши
До написването му през 1501 г. книжовността в Далмация е развивана изключително на латински.

След Марко Марулич десетки хърватски писатели оставят забележително духовно наследство, работейки успоредно с големите умове на Европа от онази епоха. Влиянието на Ренесанса се превръща от увлечение в запазена марка на това място, променяйки завинаги декора на събитията – независимо дали става дума за развитие на туризъм, или за разгръщането на поредна война между държавите на Балканите.

Още по на юг градовете започват да стават по-малко привлекателни, но морето се оживява, пресичано от платноходки и кораби.

При Плоче изумрудената Неретва се излива в Адриатика през ефектен каньон, и следват няколкото километра босненски бряг. Двата гранични пункта на разстояние шест км един от друг се минават почти без спиране. Единственото населено място в отсечката на Босна и Херцеговина – Неум – издава цялата горчивина на хората от републиката от загубата на достъпа си до Адриатика – чрез зловещо свръхзастрояване.

Пресякъл босненския коридор, пътят навлиза обратно в хърватска територия, и наближава две от перлите на Далмация: полуостров Стон отдясно, забележителен с многобройните си мидени плантации, и най-важния исторически съперник на Венеция в региона – Дубровник.



Дубровник, с характерните си очертания, остана слабо засегнат от югославските войни.

Въпреки че на входа на стария град виси карта, обозначаваща пораженията, нанесени по време на Югославските войни от началото на 1990-те, отвъд крепостните стени този период от историята не се усеща. Централните улици и площади са се предали изцяло на туризма, докато само сто метра встрани в малките улици местни хора живеят красив, но труден живот в град върху стръмен хълм.



Това горе-долу е краят на хърватската отсечка. На 40 км на юг е границата с Черна гора, и началото на зашеметителния Которски фиорд. Този залив с обиколка от около 60 км. освен природен, е и естетически феномен. Ограден от две високи планини и обраснал с диви нарове, фиордът е едно от най-магическите места на Адриатика. В късите зимни дни водите му остават почти черни, неосветени от късно изпълзяващото над върховете на скалите слънце. По пръснатите във вътрешността му малки острови са настроени църкви, а двата по-големи града – Котор и Херцег нови – са умалени, но по-малко туристически копия на Дубровник.



Многопластовият пейзаж на Шкодренското/Скадарското езеро се разстила край пътя от Будва към черногорската столица Подгорица

Още на юг Будва общо взето завършва поредицата градове със съхранено венецианско влияние. Започва дългата и слабо развита отсечка покрай езерото Шкодра и навътре в територията на Албания. Граничният пункт тук е на 20 км навътре в сушата и пътят се връща обратно към морето при Леже.

Ако в Хърватия и Черна гора крайбрежният път омрачава удоволствието от красивия пейзаж със задръствания тук и там, в Албания на повечето места освен това е лоша и настилката. Дупките и зле изградените шосета идват в комбинация с тежък трафик: бавни коли, велосипедисти, каруци и стари камиони.

Албанското крайбрежие е най-динамично развиващата се част на Адриатика през последното десетилетие. Пустинните плажове, които привличаха авантюристи в средата на 1990-те, сега на места изчезват безвъзвратно. В района на най-големия пристанищен град – Дурас – те отдавна са минало, и намаляват във все по-голям радиус около Вльора, където местните предприемачи постепенно изграждат балканско копие на Кан – в бананов цвят и пепел от рози.



И въпреки това Албания остава сред най-недокоснатите райони на Европа. На юг от Вльора крайбрежието става по-диво, от сушата се издигат Динарските Алпи, и някъде там, където Адриатическо море преминава в Йонийско, са едни от най-добрите плажове на Южна Европа. Все още. Зловещото и безконтролно строителство в Саранда може да не отмине и тях, но поне през следващите няколко години те ще продължават да си струват дългото каране по бавни пътища.

Преминаването на последната граница преди Йоанина – албанско-гръцката, е приключение с автентичен местен колорит. Препятствието преди граничния пункт – малка, но бърза и пълноводна река – се преодолява върху дърпан с въжета ферибот.

Следващите пет километра са последния пейзаж с бункери преди границата с Европейския съюз. Гладкият асфалт се завръща, и 50 км по-нататък пътят навлиза в Йоанина.

След архитектурната пауза на Албания, тук вече започва да се усеща вкусът на Отоманското наследство. Или по-точно наследството на зловещия Али Паша – един от най-бунтовните, но и жестоки наместници на Високата порта в историята.

Преследвайки независима от Истанбул и брутална към местните – предимно православни християни – политика, той строи величествената крепост и стария град край езерото Памвотида, които сега са цялата магия на Йоанина. Когато Байрон посещава Али Паша през 1809 г., той описва града като „превъзхождащ по богатство, финес и образованост” всички други в Гърция.

От Опатия до тук пътуването е колкото през съвременните държави, толкова и през изчезнали империи. 1200-та километра крайбрежие съдържат свидетелства за техните духовни стимули и деструктривност, вражди и противоречивост. Те предлагат интригуващо пътешествие през историята на Балканите – такава, каквато е била, а и каквато е би могла да бъде.

 

 

Кухни


Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още



Нещотърсач


Хърватия
"Мавърчета" по ушите на бедняците

Влиянието на венецианската Република Серенисима върху източния бряг на Адриатика е многообразно, и morčići, ("мавърчетата") са една от най-миниатюрните му форми. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


Хърватия
Ивана Киндъл, хърватската Фърги

В недългата си кариера Ивана Киндъл е изпяла известно количество поп и доста R’n’B, и се е превърнала в истинска звезда на местната сцена – особено ако критерий за това е, че хърватските медии пишат за нея със и без повод. Още