Петък, 26 май 2017



Шумен: На юг от Никъде



Текст и фотография Албена Шкодрова   
Патриотични руини, брандирана с Кока-Кола джамия, „конезавод” и капсула с послание за поколенията са част от изненадващите чарове на модерен Шумен

Ако има три места в България, където на човек никога не би му хрумнало да прекара седмица от почивката си, това сигурно са Перник, Карнобат и Шумен. Последният, обаче, не заслужава мизерната си слава.

Въпреки че архитектурната мегаломания от 1980-те е съсипала голяма част от стария център и е издигнала няколко гротескни конструкции, злощастно видими от всички точки на града и околностите му, Шумен е неочаквано приятен, забавен и разнообразен. Със серията старобългарски руини, най-голямата джамия в страната, наследения от Отоманската империя развъдник за коне, резиденцията на Батенберг и спокойния си провинциален ритъм, това е място, където човек може да прекара няколко дни на ежедневни открития.

Градът. Между Шериф Халил паша и Пенчо Кубадински


Първият шок идва веднага след отбивката от шосето София-Варна. По трите километра до Шумен между лентите за движение се веят не няколко, не и няколко десетки, а стотици знамена: националното, и това с герба на града. Тържественото им плющене създава някакво смешно старомодно напрежение, което човек очаква да кулминира в пищен военен парад. Вместо това градът малко разочароващо започва с индустрална зона.



Шумен е автентичен български провинциален град. Пешеходната му улица, по която се редуват магазини, банки и кафенета, минава под две редици високи дървета и е осеяна с пейки, скулптури и чешми. Минувачи си купуват гевреци, продавачките на вестници се прозяват, и всевъзможна пъстра тълпа седи покрай изнесените на тротоарите маси, сякаш никога не е ставала от там.

В единия край е Руски паметник, в другия – центърът на стария град. За да се образува пустинно широкият площад пред него, са разрушени поне няколко десетки от старите къщи в австро-унгарски стил, с които някога е бил застроен целият Шумен. Сега на тяхно място се издигат три забележителни грозоти: една недостроена бетонна кула, някогашният държавен хотел (кръстен креативно "Шумен"), и облицован с врачански мрамор блок с надпис Club Orgasm.

Ако много се старае, човек от време на време успява да забрави за периферното си зрение. Това донася няколко мига на облекчение, в които чудовищният силует на паметника Създатели на българската държава не доминира като буреносен облак иначе сладкото спокойствие на града.

Издигнат върху висок хълм до центъра, той е едно от най-мегаломанските творения на бившето социалистическо управление. Предполагаемото му тегло е около милиард и половина тона и куриозните му размери карат германски туристи да идват с таксита от черноморското крайбрежие, за да го разгледат. Преди две зими се беше отронило едно конско копито от върха на паметника, което, според различни източници, е тежало между два и пет тона. Не е убило никого само защото инцидентът се е случил по време на февруарските студове, когато не е имало посетители.

В тон с мегаломанията на 1980-те, в основите на монумента е заровена капсула с послание към идните поколения. Според екскурзоводите, които помнят стряскащи детайли, посланието е положено в земята лично от топ-функционера от някогашната Българска комунистическа партия Пенчо Кубадински.



Веднъж прекосил централния площад на града, човек започва да се спуска към друга шуменска забележителност с напрежение във фундамента – Томбул Джамия. Макар че е в реставрация от години (и по стъклата й могат да се забележат рекламни лепенки на Кока-Кола!), тя е най-старата, и, вероятно, най-красивата джамия в България. Строена през XVIII в. от Шериф Халил паша и местните хора обичат с исторически патриотизъм да недоволстват, че основите й са изградени с белите каменни блокове от двата близки старобългарски града - Плиска и Преслав.

Замечтани археолози и мутробарок



Плиска и Преслав са двете класически места за посещение край Шумен. Руините им не са забележителни като Ефес, Афродизиас или Партенона, но пък са сравними със свещения град на Филип Македонски Дион. И, за българската история, са не по-малко важни.

Плиска е първата столица на първата българска държава, основана в края на VII в., и е най-добре да бъде разгледана с хеликоптер - услуга, която за жалост никой не е е сетил още да предлага.

Археолозите са направили впечатляващи графични реконструкции на разрушения град, от който сега се виждат предимно основите. Работата им е донесла повече вдъхновение, отколкото реставраторите могат да понесат. Те, изглежда, така са се впечатлили от възстановките, базирани на предположения, че са подели доста ексцентрично да дострояват Голямата базилика край стените на Плиска. В резултат на това в момента тя напомня много повече вила в стил "мутробарок", отколкото археологическа находка.

Преслав, някогашната книжовна школа и втора българска столица (от 893 г.), е по-пощаден: там руините са си руини, и разходката из тях е като излет сред природата. Добре е да се посещава сравнително рано, тъй като хълмовете скриват слънцето доста преди настъпването на залеза.

И още коне



Районът на Шумен е доминиран от коне по всякакви начини. Като се започне от изобразените в полет скулптури на паметника над града, мине се през двете средновековни столици, основани от прабългарите-коневъди и съпровождащото ги скално изображение на Мадарския конник, и се завърши с един "конезавод" - Кабиюк.

Той е наследен от Отоманската империя, будила векове наред завистта на цяла Западна Европа с великолепните си атове. Твърди се, че основателят й Мидхад Паша e избрал мястото на 13 км. югоизточно от Шумен, като е приложил популярна по онова време техника, известна под името "обесването на месото". Тя се състояла в окачването на парчета телешко по дърветата, и почти лабораторен мониторинг кое от тях ще се развали най-бързо. Последното било свидетелство за отсъствието на мухи и за това, че мястото е подходящо за отглеждане на коне.



Така през 1864 г. Кабиюк е основан, за да отглежда коне за нуждите на Отоманската войска на Балканите. С изтеглянето си от България в края на XIX в., турската армия си отвежда до един своите жребци, и новата държава намира фермата празна. Започва да я създава наново, прекръщавайки я на зловещото "конезавод".

В него селекционери отглеждат една от малкото български породи състезателни коне, известни като Източнобългарски. И въпреки че бизнесът там никога не е текъл по съвършено пазарен принцип, фермата е оцеляла и днес е забележително място за разходки и езда. Освен конни спортове, тя предлага сигурно единствения на Балканите Музей на коня, както и поглед към по-близката история: в парка е резиденцията, в която княз Батемберг подписва договора за Съединението през 1885 г.

Накратко, изненади при всеки завой на файтона, и всичко това - в Шумен, Никъде, и на юг от него. Като се замисли човек, и Перник - българската епитомия на постиндустриален апокалипсис - ще стане много интересно място, когато Балканите открият термина "индустриална археология".

Изпратете коментар на Този адрес е защитен от спам

 

 

Кухни


България
Опитомяване на тахана

За кухненски приключенци. Българската кухня е приела много заемки от изток – от Отоманската империя и от Ориента, от където винаги през вековете е текла миграция. Яркостта на използваните подправки, на лютивото, Още



Нещотърсач


България
Конят на източните българи

Едно от историческите клишета, с които живеем, е че предците ни - прабългарите, са били номади и изкусни коневъди. Дали са изгубили това качество, като са се смесили със славяните, или някъде през по-късните векове, но съвременните коневъдски традиции в България са с твърде кратка история. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още