Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок

Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.

Има само едно място в света, където мога да намеря и трите - Китайският квартал на Банкок, световен център за търговия с невъзможни предмети.

Зацапан, сгорещен и миризлив, на една от извивките на кафявата река Чао Прая, той е населен с китайци, които са си спестили културната революция на Мао. Вместо комунистическа диктатура, през последното столетие са изградили най-оживения пазар на едро в Югоизточна Азия, търгувайки с всичко, което човек може и не може да си представи.



Предишния път си купих от тук шнола с магнит, която ме предупредиха, че не трябва да нося, ако имам пейсмейкър. Имаше вградена фотоклетка, и щом я извадех на светло, започваше да свири химна на Съединените щати. Загубих я само половин час след като я купих.

Затова сега здраво стискам трофеите си, докато си пробивам път през човешкото задръстване. Улицата за безполезни и лъскави вещи е най-натъпкана с хора и човек бързо губи желание да ходи по нея. Ако е претръпнал към миризмите на Азия, може да свие по пряката със сушените скариди и риби. Тук или ти се повдига, или ти потичат лигите - няма средно положение.



Пазарът на китайците в Банкок може да изглежда хаотичен, но е ясно разпределен. Дрехите и обувките са в началото на Сампенг. След тях са портмонетата La Parada, карираните куфари Louisa Vuitton (вероятно на сестрата на Луи Вуатон), а в края от към Рачавонг са химикалките Кити Кити, плюшените възглавнички с изгледи от Париж и от хабитата на миещите се мечки, и друг домашен кич. Отделно има уличка за ножове и домашни потреби, и една - за чехли и пластмасови чанти. На съседната пряка са изкуствените елхи, часовниците - Гучи&Co, по три долара, касичките и макарите с найлоново въже. Кюнците са на Чароен Крунг.

За разлика от европейците, които се случва да продават в къщите, в които живеят, китайците живеят в къщите, в които продават. По тази причина стоките им обикновено са наредени като барикади пред магазините - освен евтина витрина, те са прикритие, зад което да подремваш.



По пряката с морските продукти, което също е достатъчно профилирана, барикадната стена е с оранжево-бял цвят и силно мирише. Тук могат да се видят предимно купове сушени скариди, чирози и калмари, а и някои екстравагантни за не-азиатските гастрономи закуски.

Сто метра по-нататък пряката с рибите свършва и излизам на широкия Яуарат - китайския пазар за злато. Неговите магазини са епитомия на поп-емблемата на Китай: червени и с фалшиво злато надписи, фенери и силонови пискюли. Пръстените, веригите и всичко останало, което китайците смятат за бижута, е струпано в такива количества, че разбива всяка идея за златото като ценен метал.

В този район човек може да се запознае по най-стряскащ начин с "черните зурли". Това е деликатес от свински лица, които са изрязани, разстлани, опушени и изсушени във вид на маски. Към момента на вашето невинно преминаване по улицата те макабърно висят, окачени на куки там, където при неволно поглеждане очаквате да видите физиономията на продавача.

Друго откритие по тази улица са аптеките - те са единственият вид търговия, който е пръснат из целия квартал. За разлика от златарските магазини, които символизират класическия китайски кич, тези са източник на фината съвременна естетика, която тръгна преди десетилетие от Хонконг. Стените им са покрити със стотици малки дървени чекмеджета. По масивния, широк тезгях е пръсната мукавена хартия за опаковка, и са наредени стъкленици с изсушени кости, гъби, мъхове и треви.

Разказът за съдържанието на скриновете може да е източник на неизчерпаемо удоволствие. Но не трябва да се забравя, че китайците не са най-търпеливите хора на света. Дори когато са аптекари.

По една от преките на Яуарат започва пазарът за храна - най-доброто място за покупка на лунни сладкиши с лотусови семена, миди-червеи или перки от акула. И тук, като навсякъде в Китайския квъртал, е пренаселено, отгоре на всичкото нападателни кокошки изскачат тук-там от малки мръсни местенца между сергиите.



В края на тази улица, ако още се чувства свеж, човек може да свие надясно и да посети най-забележителния от десетината храма в Китайския квартал - Ват Траимит. В центъра на невзрачната му зала е разположена 5,5 тонна скулптура на Буда от монолитно злато.

След като няколко столетия е отлежала скрита под гипс и през 1955 г. е намерена съвсем случайно при отчупване на парче от обвивката, тя е оставена почти без охрана - практично решение, като се има предвид че само Кингконг би могъл да я отнесе на рамо.

В Банкок, обаче, всяка разходка на открито над един час е убийствена. След 60 минути при обичайните 42 по Целзий и 96 процента влажност, човек трудно може да устои при вида на такси със запотени отвън от мощния климатик стъкла.

След като се качвам на едно такова, с удоволствие установявам, че все още съм собственик на трите си трофея. И най-вероятно ще остана такъв завинаги - стига да не реша да ги използвам.

Прочетете още за Тайланд в BalkanTravellers.com

Кога, как и защо да пътувате до Банкок - посетете рубриката "Направи си маршрут" на BalkanTravellers.com