Немрут: Да пазиш градините на Едем
Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев
Дълбоко в турския Анадол, колосите на върха на планината Немрут са сравними с моаите на Рапа нуи, Великденския остров, в средата на Тихия океан
Подобно на египетския сфинкс, те охраняват тайнствена гробница на не толкова древни, но еднакво мистериозни властелини.
Каменните глави се извисяват високо над сюрреалния скалист пейзаж на планината Немрут в източна Турция, и най-характерното за тях, е че напомнят все за неща, които отстоят на хиляди километри от Европа. А всъщност са по-близо до София от Залцбург, само че в обратна посока.
Германски пътешественик по Пътя на коприната от по-миналия век описва земите край Немрут така: "Дъбове и борове покриват хълмовете. Долините са пълни със смокини, маслини, орехови дървета и нарове. Лозя се редуват с благоуханни олеандри, които опиват със сладостта си. Никъде другаде царевичните ниви не дават такава изобилна реколта". Не се изненадвайте, ако това ви напомня рая - според една от многобройните версии изгубените градини на Едем са се намирали именно тук, в централна Турция.
Нищо не може да контрастира повече с това иначе вярно описание от самият връх Немрут. На него няма и помен от смокини, маслини, и други неща, с които човечеството си е прекарвало свободното време през последните няколко хилядолетия. Пейзажът тук е каменист, жълтеникав, обрулен от вятъра - Патагония, извисяваща се на 2150 метра над морето. И под самия връх, чийто изкуствен конус от ситни камъчета като че ли се забива в небето, са каменните глави.
В 4:30 сутринта ние все още не знаем нищо от това. Тъмнината е непрогледна и духа режещ вятър, когато поемам от подножието на Немрут с фенерче в ръка. Усещането, че съм сама в свят, над който никога няма да изгрее слънце, започва сериозно да ме потиска, когато внезапно усещам във врата си нещо мокро.
Миг по-късно се озовавам очи в очи с рошаво магаре. То ми хвърлря дразнещ поглед, изразяващ, че аз съм самата суета, и без да бърза ме заобикаля.
Аз обаче бързам защото след 40 минути ще изгрее слънцето, а това е моментът, който искам да посрещна на Източната тераса на връх Немрут, Немрут даъ.
Зад мен вече се точи дълга нишка от фенерчета.
Точно по този начин преди 2045 години вместо туристическа тълпа по склона са се изкачвали нeколкостотин комагени под светлината на факлите си.
Комагените се обединяват през I в. пр. Хр. пред заплахата от "коварните" римляни. Ексцентричният владетел Митридат I, известен още с псевдонима Калиникос ("Който Отбелязва Великолепни Победи"), застава начело на държавата им, обособена на север от Ефрат, в централната част на днешна Турция. Той води доста успешни битки, но придатъкът към името му не е резултат от това, а е в памет на достойното му представяне на регионална олимпиада.
Като държавник, Митридат е с единия крак на земята, с другия - в облаците. Той разбира, че разнообразните етноси, над които властва, не са едно цяло, и взима ексцентричното решение да ги обедини, като сключи от свое и тяхно име пакт с боговете.
Именно този "договор за присъединяване" комагените идват да празнуват на върха на Немрут преди две хилядолетия. Те се качват по склона в пълна тишина, и мълчаливо се нареждат на северната и източната площадка под съвършения, изкуствено издигнат конус на самия връх.
Подреждат се и тихо пристъпват от крак на крак под вперените в тях безмълвни погледи на шест 10-метрови богове, чиито гигантски каменни фигури, наместени в троновете си и пазени от лъв и орел, хвърлят трепкащи сенки от светлината на огъня. Главен церемониалмайстор е владетелят. Той също мълчи и пълната тишина нагнетява все повече напрежението. Изведнъж прокънтяват тръби. Според историците с въображение, ясният им, раздиращ звук, който прорязва тишината, действа на смъртните като триене на нож по стъкло.
Този незабравим спектакъл, който трае до изгрева на слънцето и трябва да убеди комагените в закрилата на боговете, е организиран от сина на Митридат, Антиохий Първи. Той е наследил от баща си склонността към екстравагантни държавнически стратегии, а и страда от някаква криза на идентичността, защото твърди, че е едновременно роднина на Аполон, потомък на Александър Македонски, и братовчед на персийския император Дарий Първи.
След като построява семейна гробница - тумулуса на върха, той издига на Източната и Западната тераса еднакви композиции от каменни богове, илюстриращи амалгамата между елински и персийски вярвания. Аполон става Митрас, Херакъл е Артагнес, Зевс - Оромасдес, Хера - Телейа, и Хермес - Хелиос. Идеята да се изобразят точно тези пет божества са на бащата на Антиохий. За да затвърди у поданниците си усещането, че боговете ги закрилят лично, властелинът поръчва изработването на плочи, на които е изобразено ръкостискането му с тях при сключването на "пакта".
Фигурата на шестият бог е на самият Антиохий - той няма нужда от второ име, защото и без това е едновременно грък и персиец.
Макар и режещият звук на тръбите да е подменен от режещ вятър, изчаквам изгрева в 5:30 сутринта в опити да си представя представлението на Антиохий.
Но с повявяването на първата светлина се убеждавам, че ничий простосмъртен театрален талант не е в състояние да надхвърли дарбата на природата - ставам свидетел на най-впечатляващото вдигане на завесата в краткия си живот.
Каменните глави се осветяват в бледо, после медно, и пукнатините по тях бавно добиват дълбочина.
Парадоксално, светилището на планината Немрут не е споменато в нито една историческа книга чак до средата на ХIХ в. Пръв го преоткрива през 1881 г. немският пътен инженер Карл Сестер, нает от султана на Отоманската империя да разработи проект за железница в Източния Анадол.
Германската ефективност, пренесена в условията на Ориента, придобива необичайни модификации. Султанът плаща на немския инженер "на метър", не на свършена работа, което донякъде обяснява неефективността на съвременните турски влакове: те се движат по странни маршрути, които рядко са най-късите. В случая на Немрут, обаче, това свършва добра работа – Сестер се натъква на останките случайно, в желанието си да удължи малко релсите.
Щастливи археолози, които пристигат веднага след това, откриват не само невероятната гробница с истуканите на върха, но и старата столица на комагенското царство, Арсамея, и поредица други руини, пръснати из района.
Но след драматичния изгрев и монументалната гледка на каменните стражи на фона на прорязаната от сребърна вода долина, останалите важни находки някак незаслужено бледнеят. Докато се спускам обратно, слънцето на централния Анадол започва здраво да припича. Сещам се за магарето и за неговото мълчаливо обвинение в суета. Чудя се как ли би погледнало, ако можеше да се натъкне на Антиохий.
Как да стигнете?
Върхът на Немрут може да се посещава между май и септември, тъй като през останалото време е покрит със сняг и пътищата са непроходими. Немрут е 1400 километра от София с кола. Летища има в относително близките градове Малатия и Диарбекир.
С кола, за предпочитане с висока проходимост, се стига до около 500 метра под врух Немрут. Тук има кафене и ресторант, възможно е и да се нощува. Човекът, който продава фигурки и картички в открития павилион, знае малко български и ако се разговорите, може да ви почерпи с чай.
До каменните глави се ходи пеша, на гърба на магаре, или ако имате пари - с хеликоптер, приземяващ се на малък хелипорт, който в свободното от трафик време служи за пейка на изчакващите изгрева туристи.
Къде да отседнете?
В подножието на върха има голям избор хотели, като цената за двойна стая варира между 10 и 50 долара. Един от добрите варианти е селцето Карадут, където има непретенциозен, но приличен пансион.
Какво да ядете?
Храната, както навсякъде в Турция, е великолепна, но ресторантите в тази местност са малко, обикновено към хотелите. Колкото по на Изток отивате в Турция, толкова по-трудно става да си купите бира.
Кухни
Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи
Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още
Нещотърсач
Турция
Анадолската овчарка Кангал: танцуващият с лъвове
Това куче е с размерите на малък кон и е истински страховито на вид, но е дружелюбно към хората и лоялно към стопаните си. Дръзки историци предполагат, че съществува от 1000 г. пр.н.е.
Още
-
Фотогалерии
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Тема на месеца
Балкани
Балканите, вторачени в историята си - поглед отвън
Обсесията от историята е толкова обичайна на Балканите, че местните хора не са в състояние дори да я забележат. За пришълци отвън, обаче, тя бързо става част от преживяването да си на Балканите, и никъде другаде. Раймонд Детрез, белгийски българист и балканист, описва как изглежда отстрани този понякога забавен, понякога - досаден, и дори опасен социален феномен. Още
Форуми
Лесно ли е да караш на Балканите? Зависи. Ако човек си търси адреналин, това е евтин начин да го получи. Какво бихте посъветвали шофьори без опит в региона?
----------------------------------------
Изпратете мнението си на editorial@balkantravellers.com
----------------------------------------
Напоследък ми се струва, че българските полицаи започват да се очовечават. Държат се прилично и се опитват да не са арогантни. Чудя се, обаче, как ли се отнасят към хора с шофьорска книжка от ЕС?
Петър Палев, Сливен
----------------------------------------
Искам да посъветвам всички чужденци да внимават в целия регион, и особено в България. Те се държат като удома - спазват правилата, уважават пешеходците, и не подозират какъв яд предизвикват у българските шофьори около тях, които в най-добрия случай ги смятат за неспособни да карат. Още
Отвъд океана
Тайланд
Away from Mao
Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок
Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.
Още
Планините Симиен: На покрива на Африка
Да не забравите!
Португалската певица на фадо Мизия ще пее в София на фестивала Джаzz+ на 29 ноември 2008.
Концертът, на който тя ще представи последния си албум – Lisboarium, своя меланхоличен портрет на Лисабон, Още
