Четвъртък, 23 Март 2017



Матера: Да седнеш в стола на Христос



Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев   
- Бих искал да резервирам две места за Последната вечеря.
- Разбира се, господине. Кои предпочитате?
- На Исус Христос и на Свети Йоан.
- Съжалявам, мястото на Първоучителя отдавна е запазено. Бих ви предложил местата на апостола Матея и апостола Филипа. Между нас да си остане, имате изключителен късмет. Обикновено два месеца предварително остава свободен само столът на Юда.

Така вероятно ще звучи разговорът между клиент и туристическа компания в най-скоро време, след като Мел Гибсън преобърна всички религиозни маршрути със “Страстите Христови” и създаде европейски Ерусалим в Матера, провинция Базиликата. От премиерата му насам рекламите на туристическите агенции за пътувания до тази дестинация в Южна Италия звучат като за пътуващ цирк: “Фантастична сделка! Заповядайте всички! Хотели, ресторанти и екскурзии из истинските места на “Страстите Христови” - разпъването на кръста, Последната вечеря, Ерусалимските врати, пазарът, детството на Исус, via cruces и още много изненади!”

За разлика от истинския Свещен град, в който все още се търси сигурното местонахождение на хълма Голгота, гроба на Исус и ред други исторически места, в Матера топографията на Христовите последни дни и смърт е съвсем ясна. Допълнителен бонус за туристите е, че под новоположения пласт холивудска християнска история мястото съхранява урбанистичен феномен, който има аналог само в Кападокия.

Пейзажът на местността, оградена от Тиренско и Йонийско море, е достатъчно библейски. На пръв поглед мястото изглежда като лято на Луната – голо, опустошено от слънцето и завинаги безлюдно. Карло Леви, италиански писател от началото на миналия век, я описва като “море от белота – монотонно, и без дървета”.



По голите, каменисти склонове се различават най-вече гарвани. Едва при внимателно вглеждане човек започва да забелязва стени, изработени от човешка ръка на много места в скалите.

Подобно на подземните и скалните градове в централна Турция, заселването на Матера е отвъд историческата памет на човечеството. Предполага се, че ронливите, лесни за дълбаене каменни склонове на каньона, преминаващ през града, са превърнати в селище от праисторически племена преди около 9000 години. Според съвременните учени става дума за групи хора, които са си живяли доста добре като за пещерняци – жилищата им, често удълбочавани с по няколко стаи, са имали канализация, басейни и вероятно градини върху покривите.



През първите векове сл. Хр. Матера нараства и изкопаните в скалите домове се разнообразяват с обществени сгради, най-разпознаваеми от които са църквите. Фасадите започват да стават по-усъвършенствани, от камък или дори тухли.

Градът постепенно става все по-сюрреален. По покривите на къщите започват да се строят други къщи, зелени площадки и дори пътища, така че разхождайки се, човек от време на време може да спира и да си почива върху комините на хората отдолу като върху пейки.

Някъде през XVIII-XIX в., обаче, с развитието на европейските градове, Матера започва да изглежда все по-невъзможно място. Обитателите на пещерното селище започват да надхвърлят многократно водните ресурси и капацитета на примитивната канализация. Домовете им, наричани саси, започват да стават все по-невъзможни за обитаване заради липсата на прозорци и вентиалиция.



Подобно на други места в Южна Италия стандартът на живот, приеман тук за обичаен, започва да ужасява пришълците от “нормалния” свят.

Около Втората световна война тук се озовава сестрата на Карло Леви, която сравнява скалните къщи на Матера с дантевия “Ад”. “Никога досега не съм виждала толкова покъртителна бедност”, казва тя. Децата са със “сбръчканите лица на възрастни хора, хлътнали от глада, с коса, гъмжаща от въшки... и с пожълтяли, обезобразени от маларията лица”.

Ако подобно описание се появеше някъде днес, най-вероятно тълпи туристи щяха да се втурнат към мястото, за да се снимат с мобилните си телефони до нещастните, обезобразени от мизерия жители на Матера на фона на техните саси. Преди 65 години, обаче, публикацията на Леви предизвиква национален скандал. Мнозинството италианци са потресени, че все още е възможно хора да живеят в подобна мизерия, при това в собствената им страна. В интерес на истината по онова време Матера съвсем не е единствена – много подобна е картината и в отделни райони на Неапол, особено в т.нар. “баси” – строени за испанските войници кошмарни жилищни постройки без прозорци, канализация и вода. Правителството на Италия, обаче, решава да се намеси и да изсели принудително близо 20,000 обитатели на старинните къщи на Матера.



Собствеността над пещерите си запазват само онези, които избират сами да си купят друг дом. Всички останали са принудени да се откажат от ексцентричните си домове срещу новото строителство, щедро предложено от Италианската република.

В продължение на 40 години праисторическият мегаполис е изоставен, докато ЮНЕСКО не го обявява за световно архитектурно наследство, което подканва държавата да финансира реставрирането му.



Сега мястото, разтърсвало емоционално поредица италиански интелектуалци, все повече започва да се превръща в туристическо. Между по-важните църкви минава наскоро открита “панорамна” улица, дружеството за защита на сасите дава концерти сред руините и мнозина собственици на пещери отварят кафенета и ресторанти в някогашните домове на предците си.



От друга страна докато се лута из козите пътеки в хълмовете на дълбокия каньон, човек наляво и надясно се натъква на ленти, забраняващи преминаването или влизането поради опасност от срутване. Матера все още е далече от превръщане в дестинация за масов туризъм.

Това – докато не отекне в достатъчно много сърца очарованието на идеята да преживеят Последната вечеря.

Прочетете още за Италия в BalkanTravellers.com

Папа Формоза, истинската "българска връзка" във Ватикана

Папските потайности. Истории от криптата на Сан Пиетро

Мократа страна на Рим. Всичко, което искате и не искате да знаете за фонтаните на античния град

Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса

Виж Неапол и живей. За да разказваш

Пиза по Галилео Галилей

Везувий. Размисли на ръба на вулкана

Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим

Музеят Уфици във Флоренция: На разсъмване пред офисите на Вазари

Артишоци и марсалско вино в Сицилия, африканския остров на Европа

 

 

Кухни


Италия
Шафран заля Тоскана

През ноември за първи път в модерната история хълмовете на Тосканa се оцветиха в пурпурно от цъфтежа на шафрана Още



Нещотърсач


Италия
Папа Формоза: несбъдналият се архиепископ на България

Запомнен от историята със зловещия post mortem процес срещу него, приживе папа Формоза е любимец на българския цар Борис. Преди да поеме папското кресло, той обикаля България, покръства населението й, и за малко да се окаже инструмент в опитите на българския владетел да присъедини страната към римокатолическата църква. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още