Странджа: В тъмнината на Инди Пасха - ризи и дантелено бельо
Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев
Това е място, което не може да бъде намерено, като следваш табелите край пътя. Наистина, в България това важи за повечето места, дори за някои от големите градове. Само че Инди Пасха изобщо не може да бъде намерена, единственият начин да попаднеш там, е някой да те заведе.
Така че трябват две неща: водач и джип. Пътят през Странджа към Малко Търново е тесен, с много завои, но с относително малко дупки. След поредния завой шофьорът Недялко внезапно свива от шосето и потегля рязко нагоре по една просека, като преминава с шумен трясък през нападалите клони. Облечен е в маскировъчно облекло, също като джипа, защото е от Ловното стопанство в Граматиково и една от основните му цели в живота е да не плаши излишно дивите зверове. Дружелюбен е и изглежда има няколко природно дадени урока по бойскаутство, защото успява да разпознае пътя дори там, където обрасналата трева напълно го е заличила, и да попадне малко по-нататък на коловозите в пръстта.Водачът ни, Петко, е директор на същото Ловно стопанство. Съществуващо от периода на Развития социализъм, в миналото това ловно стопанство е действало като безплатна туристическа агенция за VIP гости, между които обичащи едновременно животните и лова членове на Политбюро и братя-миньори от Донбас. След падането на комунизма активите на ловното стопанство стават достъпни и за обикновените хора, но географията не може да се промени - досами Турската граница, районът е един от най-изолираните в България. Пазарната икономика бързо изяснява на местните хора, че за да оцелее икономически, Странджа има нужда от туристи.
Петко е възприел PR-а на района като своя кауза и я изпълнява от сърце. През цялото време разказва истории за пръснатите наоколо археологически находки.
Гората отстъпва за малко встрани и се оказваме на широка поляна, на която са опънати палатки на катунджии. Преселниците изобретателно са употребили стари найлони, черги и войнишки одеала и са образували пъстра колония от веещи се на вятъра къщички, около които се разхождат деца, кучета и коне. "Ще се местим!", рапортува главатарят на Петко, който веднага изисква липсващите детайли от доклада - накъде отиват. "И да не оставите след себе си боклуци!", съветва нашият водач. Обяснява, че се местят през цялата година и вършат сезонна работа. Понякога му помагат да разчисти попадалите дървета.
Отново влизаме в гората, която изведнъж става толкова гъста, че яркият летен ден внезапно се превръща в полумрак.
Дърветата тук са много високи, и плътно притиснати едно до друго, но въпреки странната тъмнина под тях расте жадният за живот"подлес". Именно той прави тази планина изключително ценна за европейския континент: над 60 вида растения от терциера, които някога са озеленявали цяла Европа, сега могат да се намерят само тук. Местните жители са превърнали в своя емблема един от най-красивите ендемични видове - зелениката. Въпреки подвеждащото име, тя цъфти в розово-цикламени цветове, през юни. Някои от другите древни растения са отровни.
В един момент започваме да се спускаме и виждаме в ляво от пътя каньон. Това е Язменският дол, както пояснява Петко. След 300 метра спираме и започваме да слизаме пеша. На дъното тече малка река, едвам забележима в тревата с настъпването на лятото. Само че нямаме никакво намерение да я търсим - заковани на място, оглеждаме спускащите се от върховете на дърветата лиани, които тук са пуснали екзотичен цвят - нощници, чорапи, ризи, престилки и дори гащи. Дантелено бельо и раирани ризи се вият пред скалата, към която се насочваме.
Прескачаме малката река и забелязваме под камъка езерце.
"Тази вода е лековита," заявява Петко, а Недялко пропълзява по корем под камъка, за да си налее в празно шише от минерална вода. Водачът ни разгорещено разказва легендата за това място, или поне една от версиите й - в Странджа за всяко място с име има по няколко истории. В този случай са намесени човек и волът му, който ослепял. Мъжът го пуснал на свобода, било му жал да го убие. Минал месец, и волът се върнал - прогледнал. Зарадван, човекът го прибрал. След време забелязал, че понякога волът се отделя от стадото и се губи някъде, а после се връща. Проследил го и така намерил лековития извор.
Според Петко Инди Пасха всъщност означава Анти-Пасха и се празнува на това място една седмица след Великден - така хората правят нещо като напук на християнския празник. Лекуват се с вода. Това обяснява бельото по лианите - болните се умиват с лековитата вода и оставят тук дрехите си ритуално, като вярват, че с тях загърбват и болестта.
Дотук всичко звучи доста последователно езическо. Странното е обаче, че точно пред езерцето с лековита вода е издигнат портативен параклис. Дървеното му покривче, украсено с кръст, закрива от дъжда оставени от хората дарове - шишарки, сапун, химикалка, пластмасова паничка, боядисана в златно.
Докато оглеждаме този трогателен симбиоз между паганство и набожност, забелязваме овчи кожи да висят от няколко по-далечни дървета. "Тук често правят курбани", осведомява ни Петко с вид на човек, свикнал да се натъква на последствията от този варварски, но и библейски ритуал - жертвоприношението.
Малко по-късно пак преминаваме през поляната с катуна и установяваме, че няколкото десетки палатки и цялата им покъщнина, са изчезнали. Виждаме задницата на последния кон. Настигаме го и нашият водач ядосано отваря прозореца: "Нали се разбрахме да не оставяте боклуци?". Е, оставили са, ама пък други пъти са помагали. След малко на Петко му минава и подновява ентусиазирания си разказ. Този път е поредица от мрачни истории за смъртта и болестите, връхлетели няколко воинстващи атеисти от социалистическо време, които си позволили да вдигнат ръка срещу двата християнски параклиса до Граматиково.Жителите на Странджа не са фундаменталисти християни и не си обясняват света чрез православието. Те разполагат представата за живота си някъде между реалността и приказното. Сега си мислят, че липсата на добри пътища им пречи да живеят. Обаче истината е, че май им помага.
Кухни
България
Зехтинът, третият стълб на удоволствието
Добрият зехтин, подобно на доброто вино или доброто сирене, е в състояние да превърне и най-семплата храна в божествена вечеря. Още
Нещотърсач
САЩ
Гробищният туризъм набира популярност в САЩ
декември 2009 | Преди около година списание “Форбс” публикува списък на най-известните гробища в света, и над половината от тях бяха в Съединените щати. Сега там “гробищният туризъм” прави още една голяма стъпка напред с безплатната онлайн база данни къде почиват останките на различни знаменитости. Още
Нещо за четене
България
Непознатата България (2009) | Адем
Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Антверпен, тук-там доизмислен. Фотография Албена Шкодрова
Албания на Масимилиано Фузари
Последните диви плажове на България. Фотогафия Албена Шкодрова
Red&White София. Фотография Лоде Десмет
Лондон под снега. Фотография Аделина Илиев
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Да не забравите!
2 октомври 2009 | Доброволци на коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, хора с увреждания от проекта «София – европейска столица: споделено пространство за всички» и жители на село Железница канят на почистване в тази част на Природен парк Витоша. Още
