Пискюлите и градът. Бурлеската се завърна в Ню Йорк
Текст Анеза Бойку | Фотография Анеза Бойку и ChicagoEye/Flickr Creative Commons
В Ню Йорк, Анеза Бойку обиколи за BalkanTravellers.com няколко от нашумялите напоследък клубове.

Стройна червенокоса красавица, омотана в ресни и с ослепителни златни обувки на токове, танцува под наелектризиращите, психеделични звуци на Джими Хендрикс.
Докато се люлее, тактува с рамене и предизвикателно се завърта, тя не спира да се усмихва за десетките фотоапарати, които снимат бързи серии, за да уловят всяко нейно движение.
Събота вечер е, мястото е The Slipper Room, и копието на Роуз МакГоуън прави всичко възможно да увлече зрителите си в света на невинна сексуалност.
Приела сценичното име Гал Фрайдей, червенокосата танцьорка като че съчетава в рутината си всичко от елементи от женствеността, характерна за 1930те, блясъка на 50-те и невинността от 60-те, до модерното излъчване на новото хилядолетие. Ефектът е иронична, дори саркастична еротика.
Бурлеската възниква през 1840те, в началото на Викторианската епоха. С корени в салонните музикални забавления от XIX в. и водевила, тя се развива в началото на ХХ в. като популистка сатира.
През 1910 г Чарли Чаплин, който присъства на такъв спектакъл в Чикаго, описва представлението като “котерия тромави комедианти, подкрепени от над двайсет хористки. Някои бяха хубавички, други – поовехтяли. Някои от комедиантите бяха забавни, повечето от геговете бяха... груби и цинични.”
Към 1930-те жанрът вече включва сериозна доза стриптийз и скоро след това започва да губи своето очарование.
Съживяването на бурлеската в Ню Йорк е свързвано често с родената в Германия стриптизьорка Уте Хана и нейното “Шоу на синия ангел” в началото на 1990те в Трайбека.

Преситена от бруталността на стриптийз-баровете, Хана създава по-дружелюбна среда както за артистите, така и за публиката, като омекотява пошлата сексуалност на стриптийза, вмъквайки в него класическите елементи на бурлеската – флирта със зрителите и разиграването на роли.
Тя събира доста бързо последователи в Ню Йорк, където носталгията към отминалите дни на вдъхновяваща сексуалност се оказва силна, и към 2003 г. бурлеската вече е едно от модерните нови явления в нощния живот на града.
Собственикът на The Slipper Room Джеймс Хабакър смята, че едно от ключовите предимства на бурлеската, за което публиката в Ню Йорк се оказва зажадняла, е липсата на цинизъм. “В тези представления няма нищо брутално и отблъскващо,” казва той.
Има различни теории защо бурлеската процъфтява в Ню Йорк. Според някои причината е в ограниченията, които бившият кмет Руди Джулиани въведе за стриптийз-баровете. Други мислят, че зад това стои хипер-сексуализирането на съвременната култура и нейното неумишлено въздействие върху хората да изпитват носталгия към забавления с по-дискретна, овладяна и интригуваща сексуалност.
Каквато и да е причината, загубилата се след Втората световна война бурлеска е отново жива, и малко по-одухотворена. Тя е точката, в която свенливостта се пресича с бликащата модерна еротика.
Според Хабакър, в чийто клуб в някои от вечерите идват и ди джеи, в публиката преобладават жени. “Те винаги са малко повече от мъжете,” казва той. Една от гордостите му е, че в the Slipper Room представленията на нео-бурлеска са започнали още през 1999 г. “Това е най-старото такова шоу в Ню Йорк”, отбелязва той за Upstairs/Downstairs Show, част от което е и червенокосата танцьорка.
Гал Фрайдей привършва своята част от вечерното представление с леко комично облекчение, изразено с жестове и мили физиономии. Тълпата в залата седи съвсем близо до нейната миниатюрна сцена – на столове, или направо на пода, - като я обсипва с бакшиши (долитащи както от мъжете, така и от жените), похвали, ръкопляскания, и безкрайни снимки. Тя се усмихва с усмивка, която изглежда съвсем истинска, след това предизвикателно обръща гръб към нас. Държи огнената си коса високо над тила, разкривайки красивата си шия, блестящата, почти прозрачна кожа и безупречни линии. Цялата излъчва топлота и мека чувственост, които изглежда въздействат както на мъжете, така и на жените.
И това е само част от представлението. Следват комични сцени и още момичета.

Публиката в The Slipper Room е приятелски настроена, модерна и неформална. В края на крайщата тук е долната част на East Side, където младите артистични среди на Ню Йорк се стичат всеки уикенд за безобидни екзотични развлечения. Мястото е слабо осветено, с около дузина маси, с кадифе в бургундско червено и тухлени стени, които обграждат класическа позлатена сцена с тежки червени завеси. Барът предлага коктейли и бира за около 7 до 10 долара и входът е само 5 долара.
Бурлеска-клубове в Ню Йорк:
Mr. Choade's Upstairs/Downstairs at the Slipper Room, 167 Orchard Street. www.slipperroom.com; ++1 212 253 7246
Le Scandal at the Cutting Room, 19 West 24th Street. www.lescandal.com; ++1 212 388 2988
Sweet and Nasty at Rififi, 332 East 11th Street. www. rififinyc.com; ++1 212 677 1027
BadAss! Burlesque at the Bowery Poetry Club, 308, Bowery. www.bowerypoetry.com; ++1 212
Va Va Voom Room at Fez Under Time Cafe, 380 Lafayette Street, www.vavavoomroom.com; ++1 212 330 9349
Кухни
Италия
Шафран заля Тоскана
През ноември за първи път в модерната история хълмовете на Тосканa се оцветиха в пурпурно от цъфтежа на шафрана Още
Нещотърсач
Италия
Папа Формоза: несбъдналият се архиепископ на България
Запомнен от историята със зловещия post mortem процес срещу него, приживе папа Формоза е любимец на българския цар Борис. Преди да поеме папското кресло, той обикаля България, покръства населението й, и за малко да се окаже инструмент в опитите на българския владетел да присъедини страната към римокатолическата църква. Още
Нещо за четене
Великобритания
Man Booker Prize навършва 40 години
14 февруари 2009 | Една от най-престижните награди за литература в света, британската Man Booker Prize, през 2009 г прави 40 години от основаването си. За да отбележи събитието, спонсорът й Man Group, една от най-мощните компании във Великобритания, организира изложба в музея Виктория и Албърт в Лондон. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още

