Advertisement
Понеделник, 13 Октомври 2008



Пискюлите и градът. Бурлеската се завърна в Ню Йорк



Текст Анеза Бойку | Фотография Анеза Бойку и ChicagoEye/Flickr Creative Commons   

Бурлеската, по-дръзката версия на commedia dell'artе, преживява своя ренесанс. Представяйки реалността “с главата надолу”, тази креативна, остроумна и облагородена форма на стриптийза е отново на сцената, от която отсъства в продължение на почти 80 години.

В Ню Йорк, Анеза Бойку обиколи за BalkanTravellers.com няколко от нашумялите напоследък клубове.



Стройна червенокоса красавица, омотана в ресни и с ослепителни златни обувки на токове, танцува под наелектризиращите, психеделични звуци на Джими Хендрикс.

Докато се люлее, тактува с рамене и предизвикателно се завърта, тя не спира да се усмихва за десетките фотоапарати, които снимат бързи серии, за да уловят всяко нейно движение.

Събота вечер е, мястото е The Slipper Room, и копието на Роуз МакГоуън прави всичко възможно да увлече зрителите си в света на невинна сексуалност.

Приела сценичното име Гал Фрайдей, червенокосата танцьорка като че съчетава в рутината си всичко от елементи от женствеността, характерна за 1930те, блясъка на 50-те и невинността от 60-те, до модерното излъчване на новото хилядолетие. Ефектът е иронична, дори саркастична еротика.

Бурлеската възниква през 1840те, в началото на Викторианската епоха. С корени в салонните музикални забавления от XIX в. и водевила, тя се развива в началото на ХХ в. като популистка сатира.

През 1910 г Чарли Чаплин, който присъства на такъв спектакъл в Чикаго, описва представлението като “котерия тромави комедианти, подкрепени от над двайсет хористки. Някои бяха хубавички, други – поовехтяли. Някои от комедиантите бяха забавни, повечето от геговете бяха... груби и цинични.”

Към 1930-те жанрът вече включва сериозна доза стриптийз и скоро след това започва да губи своето очарование.

Съживяването на бурлеската в Ню Йорк е свързвано често с родената в Германия стриптизьорка Уте Хана и нейното “Шоу на синия ангел” в началото на 1990те в Трайбека.



Преситена от бруталността на стриптийз-баровете, Хана създава по-дружелюбна среда както за артистите, така и за публиката, като омекотява пошлата сексуалност на стриптийза, вмъквайки в него класическите елементи на бурлеската – флирта със зрителите и разиграването на роли.

Тя събира доста бързо последователи в Ню Йорк, където носталгията към отминалите дни на вдъхновяваща сексуалност се оказва силна, и към 2003 г. бурлеската вече е едно от модерните нови явления в нощния живот на града.

Собственикът на The Slipper Room Джеймс Хабакър смята, че едно от ключовите предимства на бурлеската, за което публиката в Ню Йорк се оказва зажадняла, е липсата на цинизъм. “В тези представления няма нищо брутално и отблъскващо,” казва той.

Има различни теории защо бурлеската процъфтява в Ню Йорк. Според някои причината е в ограниченията, които бившият кмет Руди Джулиани въведе за стриптийз-баровете. Други мислят, че зад това стои хипер-сексуализирането на съвременната култура и нейното неумишлено въздействие върху хората да изпитват носталгия към забавления с по-дискретна, овладяна и интригуваща сексуалност.

Каквато и да е причината, загубилата се след Втората световна война бурлеска е отново жива, и малко по-одухотворена. Тя е точката, в която свенливостта се пресича с бликащата модерна еротика.

Според Хабакър, в чийто клуб в някои от вечерите идват и ди джеи, в публиката преобладават жени. “Те винаги са малко повече от мъжете,” казва той. Една от гордостите му е, че в the Slipper Room представленията на нео-бурлеска са започнали още през 1999 г. “Това е най-старото такова шоу в Ню Йорк”, отбелязва той за Upstairs/Downstairs Show, част от което е и червенокосата танцьорка.

Гал Фрайдей привършва своята част от вечерното представление с леко комично облекчение, изразено с жестове и мили физиономии. Тълпата в залата седи съвсем близо до нейната миниатюрна сцена – на столове, или направо на пода, - като я обсипва с бакшиши (долитащи както от мъжете, така и от жените), похвали, ръкопляскания, и безкрайни снимки. Тя се усмихва с усмивка, която изглежда съвсем истинска, след това предизвикателно обръща гръб към нас. Държи огнената си коса високо над тила, разкривайки красивата си шия, блестящата, почти прозрачна кожа и безупречни линии. Цялата излъчва топлота и мека чувственост, които изглежда въздействат както на мъжете, така и на жените.

И това е само част от представлението. Следват комични сцени и още момичета.



Публиката в The Slipper Room е приятелски настроена, модерна и неформална. В края на крайщата тук е долната част на East Side, където младите артистични среди на Ню Йорк се стичат всеки уикенд за безобидни екзотични развлечения. Мястото е слабо осветено, с около дузина маси, с кадифе в бургундско червено и тухлени стени, които обграждат класическа позлатена сцена с тежки червени завеси. Барът предлага коктейли и бира за около 7 до 10 долара и входът е само 5 долара.

Бурлеска-клубове в Ню Йорк:

Mr. Choade's Upstairs/Downstairs at the Slipper Room, 167 Orchard Street. www.slipperroom.com; ++1 212 253 7246

Le Scandal at the Cutting Room, 19 West 24th Street. www.lescandal.com; ++1 212 388 2988

Sweet and Nasty at Rififi, 332 East 11th Street. www. rififinyc.com; ++1 212 677 1027

BadAss! Burlesque at the Bowery Poetry Club, 308, Bowery. www.bowerypoetry.com; ++1 212

Va Va Voom Room at Fez Under Time Cafe, 380 Lafayette Street, www.vavavoomroom.com; ++1 212 330 9349

 

Кухни


САЩ
Къпкейкс: новата кулинарна поп-икона

С нарастващата популярност на „Сексът и градът“ малките къпкейкс се превърнаха в новата кулинарна поп-икона. Умалена разновидност на мъфините, продавани успешно от световните кафе-вериги Още



Нещотърсач


САЩ
Папие-маше измества препаратите в музеите

Все повече музеи преместват на заден план колекциите с препарирани животни, събирани между Викторианската епоха и средата на 20 в., и ги подменят с фигури от стиропор и папие-маше. Напоследък към тази тенденция се присъедини и Смитсонианският Национален музей за естествена история във Вашингтон, най-големия природонаучен музей в света. Още











Тема на месеца


Балкани
Балканите, вторачени в историята си - поглед отвън

Обсесията от историята е толкова обичайна на Балканите, че местните хора не са в състояние дори да я забележат. За пришълци отвън, обаче, тя бързо става част от преживяването да си на Балканите, и никъде другаде. Раймонд Детрез, белгийски българист и балканист, описва как изглежда отстрани този понякога забавен, понякога - досаден, и дори опасен социален феномен. Още


Форуми


Лесно ли е да караш на Балканите? Зависи. Ако човек си търси адреналин, това е евтин начин да го получи. Какво бихте посъветвали шофьори без опит в региона?

----------------------------------------
Изпратете мнението си на editorial@balkantravellers.com
----------------------------------------
Напоследък ми се струва, че българските полицаи започват да се очовечават. Държат се прилично и се опитват да не са арогантни. Чудя се, обаче, как ли се отнасят към хора с шофьорска книжка от ЕС?
Петър Палев, Сливен
----------------------------------------
Искам да посъветвам всички чужденци да внимават в целия регион, и особено в България. Те се държат като удома - спазват правилата, уважават пешеходците, и не подозират какъв яд предизвикват у българските шофьори около тях, които в най-добрия случай ги смятат за неспособни да карат. Още



Отвъд океана


Тайланд
Away from Mao

Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок

Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.
Още

Етиопия
Планините Симиен: На покрива на Африка