Вторник, 23 май 2017



България за 5 дни: Лещен и Ковачевица



Текст BalkanTravellers.com | Фотографии община Гърмен (архив) и Божидар Николов   
Лещен и Ковачевица вече не принадлежат на малка група артистични познавачи. С разрастването на Банско те отдавна са убежище за хората с вкус към местата, съхранили повече от духа на българското село.
Заедно с минералния извор на Огняново, чарът им през задаващите се летни горещини е неустоим. Тази година към свежите планински пътеки, сливаща се с пейзажа архитектура и отлични ресторанти се добавя и нова причина човек да прекара там поне дълъг уикенд, или дори седмица. Руините на епичния Никополис ад Нестум, които до скоро едва се подаваха от високата трева, вече могат да бъдат видяни в пълната им красота.

Руините

Никополис ад Нестум е едно от важните римски места в България. Възникнал през 106 г. при победата на император Траян над даките при река Места, той е обитаван с прекъсвания чак до късното средновековие, а през 19 в. руините му са достигали до 8 метра.



През Римската и през ранно-Византийската епоха Никополис ад Нестум е от най-значителните градове на пътя, свързващ егейския бряг и централния път Виа Егнатия през Родопите с Тракийската низина.

Локализиран e още от Константин Иречек, чешкия историограф, който обикаля България през 1880-те години.

И въпреки че почти всеки българин в днешно време е чувал името на античния град, все още се броят на пръсти онези, които знаят къде точно се намира той.



Нищо чудно – до преди няколко години дори мнозина от жителите на съседното село Гърмен имаха твърде бегла представа по въпроса. При молбата за напътствия те ококорваха очи, свиваха рамене, или започваха неопределено да размахват ръце (руините са непосредствено отвъд четирите ивици къщи и се виждат от прозорците на поне половината домове в селото). Някои от тях казваха, че имало някакви останки отзад, ама дали било това...

Говори се, че камъни от древните постройки са използвани при строителството на къщи в селото. Каменни останки са изложени и в някои заведения в Гърмен и дори около гигантския ствол на вековния чинар.

Днес нещата са значително променени. За последната година археолози, подпомогнати от трансграничен проект между България и Гърция, финансиран по ФАР, разчистиха мястото и напреднаха с изследването му. Охраната, която проектът осигури за останките от крепостните стени е още една добра новина – разкопките ще бъдат опазени от иманяри или предприемчиви строители в търсене на солиден материал за градеж.



В долината на Места между Пирин и Родопите сега ясно се очертават оцелелите части от крепостни стени със своите порти и кули, термите, представляващи банска постройка с различни помещения и басейни, и стени и колони от вътрешните постройки на античния град. Археолозите са изследвали римското и ранновизантийското битие на града, откривайки десетки следи от ежедневния живот в него – предимно във вид на парчета керамика и монети.



Ако не можете да се оправите кое какво е, в новия информационен център на мястото има хора, които могат да ви съпроводят при обиколката на руините и да ви разкажат повече за тяхната история и за находките.



Въпреки плановете за събиране на входна такса, засега разкопките могат да се разгледат безплатно.

Освен любопитна, обиколката е изключително приятна – долината е осеяна с орехови дървета, зелена и сравнително прохладна дори в летни горещини. Според археолозите дърветата са израснали по продължението на стените на античния град заради хоросана в почвата, и при аеро снимка очертават все още недоразкритата й част.

Огняново

Архитектурно незабележително, Огняново компенсира с великолепното си разположение в долината, разделяща Пирин и Родопите, и с топлия си минерален извор. От самото място, където той извира още има какво да се желае – къпането в лечебните води продължава засега да става в циментова дупка.

Тя е на открито и през лятото не е толкова лошо човек да поплува в нея. Някои твърдят, че го правят и през зимата – през този сезон преживяването се състои в киснене, от време на време потапяне на главата, за да се отървеш от ледените висулки по косата, и бясно димене при излизане от водата.

Няколко хотела в селото пълнят басейните си с минерална вода от извора, но там тя е по-хладна и не винаги става за къпане през зимата. А самата дупка за сега си остава автентично пост-соц място, избегнало пораженията от масовия туризъм.

Лещен

Това е първото село по пътя нагоре в планината. Има не повече от петдесетина селски къщи, които сигурно датират от началото на миналия век. Много от тях бяха изоставени в началото на 1990-те, докато предприемчиви хора не ги изкупиха и реставрираха, превръщайки ги в едно от най-приятните места за индивидуален селски туризъм в България.



В Лещен обикновено се наемат цели къщи, някои от които на първия етаж имат механа и кухня, а на втория - спални, с напълно цивилизовани бани. Стаите могат да се отопляват с огнища, но това не навсякъде е препоръчително, защото комините в някои къщи не дърпат и помещенията се изпълват с лютив дим.

На фона на красивите, но еднотипни къщи в така наречения възрожденски стил – с каменна долна част и бяло еркерно наддаване на втория етаж, се откроява ексцентричната глинена къща в периферията на селото.



Като ново (построена е преди две-три години) и напълно неавтентично допълнение към селския пейзаж, къщурката има анимационен вид със заоблените си глинени стени, малките си прозорчета и сламения си покрив, от който стърчи комин с формата на гъба. Някои я наричат къщата на смърфовете или на семейство Флинтстоун, други я оприличават на хобитска къщурка. Известна е и със сладникавото име „Къщата на влюбените” поради наплива на младоженци, прекарващи в нея медения си месец.



Едно от големите предимства на Лещен е, че планината е на крачка от вратата. Родопите тук са в цялото си великолепие, с могъщите си, но полегати възвишения, аромат на цветя и бор, диви пътеки и поляни, осеяни с гъби. От по-високите места се виждат и суровите върхове на Пирин.

На завоя на пътя, до общината, която малко напомня декор на уестърн, е ресторантът – популярно гурме-място, където човек може да яде наденици с кълцано месо и доста голям избор традиционни салати и мезета. Един от хитовете на заведението е системата от въженца и камбанки в двора, с които човек може да повика сервитьора. Отлична идея, която не е лошо да се приложи в много други заведения в страната, и най-добре въженцата да се вържат за глезените на обслужващия персонал.

Ковачевица

Едно от най-забележителните села на Родопите, Ковачевица е исторически и архитектурен резерват и в известен смисъл – един от куриозите на историята. Въпреки че е изключително непристъпна и отдалечена от други населени места, тя е по-скоро с размерите на малък град, отколкото на село.



Причината за тази аномалия е, че в началото и към средата на 17 в., докато България е част от Отоманската империя, селото е заселено от хора от съседни села и по-отдалечени места. Тогава тук се преселват българи, които отказват да приемат исляма по време на така наречения процес на помохамеданчване. Ковачевица е избрана от бежанците поради по-голямата си височина и непристъпност, както и сравнително мекия си климат и изобилие на питейна вода.

Така в селото възникват отделни махали на родова основа, като „Търновска", където се заселват семейства от някогашната българска столица, а един век по-късно и „Арнаутска", образувана от нова миграционна вълна от Западна Македония през 18 в.

През средата на миналия век селото започва да се обезлюдява, когато жителите му мигрират към съседните градове. Много от впечатляващите ковачевски къщи са изоставени и започват да се рушат. За щастие филмовата индустрия открива мястото през 1970те и от тогава над 20 български филма са заснети в селото.

Днес почти всички къщи са изкупени от хора от големите градове и реставрирани. Дву- и три-етажните постройки, с еркери, подаващи се от горните етажи, под които се вият тесни калдъръмени улички, изпъкват в бяло и кафяво на фона на заоблените, меки възвишения на Родопите. Тук-таме къщите са оградени от невисоки каменни зидове, а чардаците им винаги гледат на юг или на запад.

Някои, но не много от къщите са обитавани целогодишно, а около дузина от тях предлагат нощувки на хотелски начала. Това лишава донякъде селото от усещането за автентичност, но от друга страна строените през втората половина на 18 в. къщи са толкова експресивни с архитектурата си, че компенсират този дребен недостатък – като че те живеят в Ковачевица вместо хората.

Като хора, много от къщите в селото носят имена - на някогашните си собственици: Жечева, Мелчина, Кюпова къща, Капсъзови къщи, Жерева, Даскалова, Велчева, Гюзлева къща.

Друга важна промяна е, че от няколко години в Ковачевица вече има три кръчми - „Синият вир" на мегдана на селото, „Братята" и механата в хотел „Бялата къща”. Въпреки сравнително високите цени, кухнята им е добра, а и по-големият изборът е добре дошъл, тъй като до преди няколко години в един момент от деня всичката храна в единствената кръчма свършваше и човек изобщо нямаше какво да яде, освен локумени вафли от бакалията.


Практическа информация: Никополис ад Нестум е на около 50 км от Банско по пътя през Добринище към Гоце Делчев. Отсечката отнема по-малко от един час.

Достъпът до руините е свободен за момента, въпреки че има план в скоро време да се въведе входна такса. В Информационния център, изграден на самия обект, можете да потърсите екскурзовод и други материали, свързани с обекта.

От село Гърмен, където са руините, до Огняново, Лещен и Ковачевица вече има чуден асфалтов път.



Този текст е изготвен с подкрепата на програма ФАР - Трансгранично сътрудничество България - Гърция 2004 „Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион".


Проект „Никополис ад Нестум – Градът на победата до река Места" BG2004/016-782.01.06.03.05

 

 

Кухни


България
Опитомяване на тахана

За кухненски приключенци. Българската кухня е приела много заемки от изток – от Отоманската империя и от Ориента, от където винаги през вековете е текла миграция. Яркостта на използваните подправки, на лютивото, Още



Нещотърсач


България
Конят на източните българи

Едно от историческите клишета, с които живеем, е че предците ни - прабългарите, са били номади и изкусни коневъди. Дали са изгубили това качество, като са се смесили със славяните, или някъде през по-късните векове, но съвременните коневъдски традиции в България са с твърде кратка история. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още