Една от добре прикриваните тайни на Европа е, че четвъртата най-висока пирамида на планетата е в Рим.
Делнично издигаща се край светофарите на голямото кръстовище около Порта Сан Паоло, бялата мраморна конструкция с нищо не подсказва, че надминава по височина всички египетски образци, с изключение на трите най-големи в Гиза.

В сравнение с гробниците на фараоните тя е необичайно остра – високият 36 метра връх надминава ширината на страните й по 29,5 м. Другите два интересни факта за нея са, че е построена само за 330 дни и че е била частна собственост.

Въпреки тази поредица изключителни обстоятелства пирамидата днес не привлича почти никакво внимание и е сред най-слабо посещаваните туристически обекти в Рим. Една от причините е безславността на нейния собственик и пръв обитател – човек на име Гай Цестий.

Ако беше наш съвременник, Цестий най-вероятно щеше да е едновременно главен прокурор и ди джей. Надписи върху гробницата му, свидетелстващи за особеностите на римската демокрация, твърдят, че той е бил претор (магистрат, назначен чрез избори) и едновременно с това член на група свещеници, отговорни за организирането на банкети.

По всичко личи, че Цестий си е поживял добре. Фреските по стените на неговата камера в средата на пирамидата подсказват за римски хедонизъм. Днес те са избледнели до неразпознаваемост, но според археолозите са изобразявали група прелестни девойки във вихрен танц.

Хрумването му между 18 и 12 г.пр.Хр. да построи пирамида било прието от гражданството като плъзване по гребена на модната вълна.

Когато десетина години по-рано римляните завладяват Египет, те обявяват народа от поречието на Нил за тълпа примитивни селяни. Усилията им да го цивилизоват обаче приемат твърде странна форма – интелектуална кражба на научни и архитектурни постижения и съвсем директно обиране на артефакти, в това число и монументални.Юбер Робер, “Изворът на Минерва в Рим”, 1772 г

Докато някои натоварват на кораби невъзможно дълги мраморни обелиски и дори цели разглобени храмове, Цестий се поддава на модното увлечение по щадящ архитектурното наследство начин – вместо да отмъкне пирамида, той решава да създаде нейно копие.

Вкусът и решението му никога не срещат разбиране у римляните. Следващите поколения упорито отказват да признаят Гай Цестий за персонаж, който заслужава да остане в историята. Английският писател Томас Харди обобщава отношението на стотина поколения по следния начин:

“Кой бил е Цестий?...
Сред множеството мисли и спомени
едничка мисъл извиква той у мен.
Ни дума спомням си, ни негова постъпка.
За мен той е единствено мъжът,
оставил пирамида”

Трябва да се признае, че те имат право. По днешни, а и по всякакви стандарти, преторият е проявил липса на вкус. Да построиш мраморно копие на египетска пирамида 2600 години след фараоните е кич не по-малко от това днес да ваеш дорийски колони или да издигаш средновековни кули.



Отгоре на всичко гробницата му със странните си пропорции обърква в продължение на няколко столетия художниците. Една от потърпевшите е катедралата Сан Марко във Венеция. В нея мозайката, изобразяваща Свети Йосиф в Египет, подозрително наподобява гробницата на Цестий, вместо тези в Гиза.

Според съвременните историци римската пирамида оцелява само защото е вградена в масивната стена, с която императорите ограждат непрекъснато разрастващия се град между II и IV в.

Не е ясно точно кога тялото на Цестий изчезва от малката зала в центъра. Някои археолози предполагат, че тя е използвана повторно за нечие погребение още през III в.

Така или иначе, към 1660 г., когато папа Александър VII решава да реставрира гробницата, вътрешността й е напълно ограбена, а някогашните разкошни фрески са избледнели. Ватиканът възстановява рисунките, но оставя растителността, която покрива външните стени заедно с надписите с името на Цестий.

По тази причина редица поколения, включително това на Петрарка, вярват, че тук е погребан Рем. Заблудата им е подхранвана и от съществуването на втора, още по-голяма пирамида в Борго, край замъка Сан Анджело, за която тогава се смята, че е на Ромул.

Двойката Мета Реми и Мета Ромули, както пирамидите са били известни през Средновековието, престава да съществува при строежа на базиликата “Свети Петър”, когато камъните от по-голямата гробница са употребени за стъпалата на папската катедрала.

Пирамидата на Цестий в началото на ХХ в.Строежът на низвергнатия от историята Цестий обаче е съхранен. Макар и пренебрегван както от римляните, така и от пришълците, той дискретно се издига в края на протестантското гробище, хвърляйки копие на египетска сянка върху гробовете на Пърси Б. Шели и Джон Кийтс.

Четете още за Италия в BalkanTravellers.com