Advertisement
Сряда, 07 Януари 2009



Истанбул: Спомени за един град (2003) | Орхан Памук



  

Книгата, след която Орхан Памук спечели своята Нобелова награда, е монотонен според някои, но поетичен портрет на Истанбул. Видяното през очите на един от най-интересните съвременни турски интелектуалци, е носталгична версия на бумтящия, искрящ и шеметен град на два континента.

От една страна това е мозайка на много възможни погледи към града: от Теофил Готие и Мелинг до големите турски журналисти от високата епоха на Ататюрк. От друга „Истанбул” е преди всичко автобиография. В крайна сметка това е градът, в който Орхан Памук винаги е живял, и който винаги е описвал - от „Черната книга” до „Нов живот”.

Въпреки че “Истанбул” не е в обичайната за Орхан Памук романна форма, тя остава вярна на логиката на останалите му произведения и е смесица от философски размисли, фантазии, любов, тъга и меланхолични политически и социални рефлексии.

Автобиографичните елементи в книгата дават интересен поглед към живота на европеизирания турски елит от втората половина на миналия век, и на неговото отношение към религиозността, нахлуваща в Истанбул от вътрешността на страната. Книгата е по-фактологична и документална версия на проблема, който Орхан Памук описа по-рано в романа си „Сняг”.
 

Кухни


Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още



Нещотърсач


Турция
Анадолската овчарка Кангал: танцуващият с лъвове

Това куче е с размерите на малък кон и е истински страховито на вид, но е дружелюбно към хората и лоялно към стопаните си. Дръзки историци предполагат, че съществува от 1000 г. пр.н.е.

Още



Нещо за четене


Турция
Истанбул: Спомени за един град (2003) | Орхан Памук

Книгата, след която Орхан Памук спечели своята Нобелова награда, е монотонен според някои, но поетичен портрет на Истанбул. Видяното през очите на един от най-интересните съвременни турски интелектуалци, е носталгична версия на бумтящия, искрящ и шеметен град на два континента.
Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още