Неделя, 12 Февруари 2012



Десет неща, които да направите в Памуккале



Текст Албена Шкодрова | Фотография Антони Георгиев   

Бог създал света за шест дни, на седмия си починал. Добре, но кога се е забавлявал? Не е ясно кой от дните Господ е отделил за тази цел, но изглежда, че тогава е създал Памуккале – „Крепостта от памук” в Западна Турция.


Богата на варовик вода извира от върха на планината и се стича надолу по хребета, като покрива с бял пласт, подобен на матов мрамор, камъните и растенията. Ефектът е поразителен: десетки бели басейни, разположени на тераси все по-надолу, са пълни с прохладна вода в най-различни нюанси на лазурно синьото.

Те се простират под разкопките на древния Хиераполис, използван като лечебен център в античността.

Памуккале е едно от най-туристическите места на Турция, което обяснява хроничните задръствания от хора и автобуси. Въпреки това не го пропускайте, защото там ви очакват поне десет неща, които ще помните цял живот!

1. Качете се по пътеката, която тръгва от селцето Памуккале и се качва три километра до върха. Малко след началото на склона си събувате обувките и тръгвате боси по побелелия път, по който се стича вода. Прилича на гезене по плитка река с гладко дъно и е фантастично усещане при температура на въздуха от 30 градуса по Целзий. Цветовете, по които ходите, са част от удоволствието: бяло, и няколко въздушни нюанса на синьото.

2. Влезте в някой от калцираните басейни по бялата пътека нагоре. Най-дълбокото място в тях е до коленете, дъното им е покрито с мек слой светла утайка и водата им е с различна температура. Ще видите десетки хора да се забавляват по този начин. Другият вариант е да натопите крака в потока, който минава от лявата страна на пътя, докато се изкачвате. Той е бърз и пълноводен и няма да можете да ходите по него, но е забавно да постоите.

3. Разгледайте басейна на върха, в който плуват парчета от римски колони. Той е топъл и силно минерален. В пиковите моменти прилича на супа топчета от туристи, но ако изберете добре момента, в който да отидете (много рано сутрин, или извън периода юни - септември), можете да поплувате.

4. Посетете Археологическия музей, в който има великолепна колекция саркофази и релефи с гладиаторски борби. В залата за "малки находки" можете да откриете кана, която завършва с фалос, вместо с чучур. Тя е служела за ритуали, свързани с култа към богинята Афродита и бога Приап и е свидетелство за влиянието на Афродизия - намиращ се недалече древен култов център от ранга на Делфи в Гърция. Не пропускайте най-отдалечената от входа зала с четирите великолепни скулптури.

5. Нагоре по хълма зад басейна потърсете сред разкопките отровния извор Плутониум. Токсичните му изпарения са използвани в древността от оракули. За да демонстрират силата си, те позволяват на посетителите да наблюдават смъртта на малки животни и птици, хвърляни във водата. Поради способността си да убива, изворът е кръстен на Плутон, бога на подземното царство. Сега е пресъхнал, но още можете да видите телената мрежа около него, и табелата Tehlikelidir Zehirli Gaz (Опасност! Отровен газ) - предпазни мерки, взети след няколко нещастни случая сред любознателни хора.

6. Разгледайте руините на византийската църква, храма на Аполон и римския амфитеатър, и след това се качете до изключителната осмоъгълна църква Свети Филип. Тя е на високо и отдалечено място, което ще ви гарантира усамотяване и ще ви разкрие възхитителни гледки надолу по склона на планината.

7. Спуснете се надясно по хълма, за да минете през невероятно количество антични могили с всевъзможни форми и големини. Някои не са отваряни от археолози, други са преобърнати от земетресения. Можете да влезете в някоя от тях, за да проверите как са се чувствали гражданите на римската империя след смъртта си. Тръгнете към пътя, за да минете през чудовищно голямата агора - един от най-големите римски пазари, открити досега. И едно от най-красивите гробища. Ако се съди по броя могили в него, минаралните води на Хиераполис никак не са здравословни!



8. На залез слънце застанете над терасите с варовиковите басейни, за да видите как сюрреалния бяло-син пейзаж започва да става лилаво-розов.

9. Позабавлявайте се с с антропологични наблюдения на космополитната тълпа. Ще чуете много интересни разговори сред ултра-консервативните турци, чиито жени са забулени от главата до петите, впечатлени американци, щракащи с фотоапарати японци и радостно оживени руснаци.

10. Побързайте да отидете на Памуккале, защото изворът започва да затихва и до десет години това място може да не същестува. Част от варовиковите басейни вече са празни и е само въпрос на време белият им калций да се замърси и да се разпадне. Водата започва да намалява преди двайсетина години, когато върхът е застроен с големи хотели. За да се спаси природната забележителност, те са разрушени, но това не възстановява притока на вода. Сега еколозите винят селцето отдолу, повечето от къщите на което използват водата на Памуккале, за да захранват собстевните си басейни по най-разточителен начин.

Пътувайте през април или октомври, когато в Памуккале е достатъчно топло, за да се къпете и притокът на туристически автобуси е малък.

 

Кухни


Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още



Нещотърсач


Турция
Трубадурите на Аллах

Мистичните въртящи се дервиши, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, довеждащи ги до транс, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят,
Още



Нещо за четене


Турция
Истанбул: Спомени за един град (2003) | Орхан Памук

Книгата, след която Орхан Памук спечели своята Нобелова награда, е монотонен според някои, но поетичен портрет на Истанбул. Видяното през очите на един от най-интересните съвременни турски интелектуалци, е носталгична версия на бумтящия, искрящ и шеметен град на два континента.
Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още