Суботица: Встрани от пътя, отвъд езерата
Текст и фотография Албена Шкодрова
“Shalom, shalom! Dear All, Invitation/ Meghívó / Pozivnica”, започва една покана на библиотеката в Суботица. Този град в северната сръбска провинция Войводина за повечето хора на Балканите е само точка на магистралата Белград-Будапеща, която е най-добре да подминеш със 120 км. в час. Но преди 140 години той е сред космополитните центрове на светския живот в Централна и Източна Европа.
Заедно с езерата Бодензее, Балатон и Женевското езеро, Палич в покрайнините на Суботица в края на XIX в. е модерна дестинация за централно-европейската аристокрация, която по онова време е пристрастена към прототипа на съвременния спа-туризъм: калните бани.
По онова време в Суботица са оставили следите си сърби, хървати, унгарци, австрийци, руснаци, румънци, и живеят около 6,000 евреи. В началото на XVIII в. са се заселили и значителни общности унгарски и германски занаятчии. Последните, предимно баварци, вече преобразяват града с жизнерадостните си пъстроцветни декорации по фасадите на домовете и магазините.
Затова когато през 1869 г. е открита железопътната линия Сегед – Суботица и висшето общество на Австроунгарската империя започва да приижда на тълпи на малката нова гара със своите чадъри, кученца и кутии за шапки, то се озовава във фюжън от познато и непознато. По улиците на града и прилежащите курорти островърхи кули и фонтани като тези в Нюрнберг се смесват със семплата архитектура на унгарската пуща и с лекият стил на австроунгарска провинция, развил се в Сърбия от Земун на север.
Днес същият чар, леко помръкнал от проточилата се постюгославска депресия в Сърбия, започва да си възвръща свежестта. Разкошът, постигнат по времето на Австроунгария, засега остава история, и обслужващият персонал продължава да носи старите си югославски униформи: костюм с жилетка, съчетан с ортопедични обувки Боросана [линк към curiosity chest]. Но хотелите край околните езера Палич, Келебия и Лудош стягат строените с размаха на XIX в. фоайета и започват да се изпълват с туристи, заети с джогинг, кални бани, плуване в езерата, риболов и наблюдаване на птици.
Встрани от езерата, където земите на пресушените блата са застроени със стотици достолепни селски имения, се развива нова туристическа зона. Заобиколените от просторни градини къщи се трансформират в хотели и все повече хора прекарват там свободните си седмици сред пасища и царевични полета, потопени в провинциалната тишина на Войводина.
Като за компенсация, нощният живот в центъра на Суботица кипи до малките часове на нощта. В 100,000-ния град има поне 40 нощни заведения, повечето от които, вече съвсем по балкански, люлеят с музиката си околните къщи до разсъмване.
Превращението е бързо, обаче, и на сутринта градът успява да се събуди със своето спокойно, леко застинало лице на провинциален делови център.
Улиците между внушителната сграда на общината (в преобладаващ стил ар нуво) и гарата са изпълнени с магазини, кафенета и банки, а ресторантите, които сервират унгарски гулаш, сръбски колачи, хърватски щрукли и австрийски щрудели, като че нарочно са укрити в преки и задни дворове.От някогашните общности в града, най-малко видими следи е оставила еврейската. Вероятно това е, защото тя е практически заличена през 1944 г., когато почти всичките й членове са депортирани и изчезнали в лагерите на Аушвиц. Все пак синагогата й (и тя в стил ар нуво) се е съхранила, добавяйки още един нюанс във водовъртежа от архитектурни стилове - според някои на границата на безвкусицата.
Космополитността на този град не е само заради привлекателната сила на езерата. През последните 500 години Суботица и околностите й сменят над десет пъти принадлежността си към различни държавни обединения. Сред тях са Унгария, Отоманската империя, империята на Хабсбургите, Австро-Унгария, административната зона на Тимишоара, самостоятелен град-държава, и всички модификации на Югославската федерация, разпаднала се неотдавна до република Сърбия с автономна област Войводина.
Този исторически хаос в известна степен продължава и до днес. Суботица, която фигурира в летописите с над 200 имена, и досега носи три различни наименования.Така че, ако все пак свие от магистралата и спре, човек известно време се чуди къде точно се намира.
Според четиресетте процента унгарско малцинство в града той е в Сабадка, според сръбското мнозинство – в Суботица, а ако се натъкне на немоскоговорящ, може да се озове и в Мариятересиопел – името, дадено на града от австрийците в чест на императрица Мария Тереза. Както биха казали в местната библиотека, "Shalom, shalom! Dobro dosli! Isten hozott! Willcommen!"
Кухни
Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи
Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още
Нещотърсач
Сърбия
Мокасини, кецове, или боросана?
От Белград до Загреб и от Копаоник до Опатия и Дубровник, ако нещо обединява Сърбия и Хърватия и след разпада на Югославската федерация, това са боросана - ортопедични обувки без пръсти и пети.
Още
Нещо за четене
България
Непознатата България (2009) | Адем
Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Антверпен, тук-там доизмислен. Фотография Албена Шкодрова
Албания на Масимилиано Фузари
Последните диви плажове на България. Фотогафия Албена Шкодрова
Red&White София. Фотография Лоде Десмет
Лондон под снега. Фотография Аделина Илиев
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Да не забравите!
2 октомври 2009 | Доброволци на коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, хора с увреждания от проекта «София – европейска столица: споделено пространство за всички» и жители на село Железница канят на почистване в тази част на Природен парк Витоша. Още
