Advertisement
Понеделник, 13 Октомври 2008



Суботица: Встрани от пътя, отвъд езерата



Текст и фотография Албена Шкодрова   

За някои Суботица е само място встрани от магистралата Белград - Будапеща. За онези, които никога не са спирали там.


“Shalom, shalom! Dear All, Invitation/ Meghívó / Pozivnica”, започва една покана на библиотеката в Суботица. Този град в северната сръбска провинция Войводина за повечето хора на Балканите е само точка на магистралата Белград-Будапеща, която е най-добре да подминеш със 120 км. в час. Но преди 140 години той е сред космополитните центрове на светския живот в Централна и Източна Европа.



Заедно с езерата Бодензее, Балатон и Женевското езеро, Палич в покрайнините на Суботица в края на XIX в. е модерна дестинация за централно-европейската аристокрация, която по онова време е пристрастена към прототипа на съвременния спа-туризъм: калните бани.

По онова време в Суботица са оставили следите си сърби, хървати, унгарци, австрийци, руснаци, румънци, и живеят около 6,000 евреи. В началото на XVIII в. са се заселили и значителни общности унгарски и германски занаятчии. Последните, предимно баварци, вече преобразяват града с жизнерадостните си пъстроцветни декорации по фасадите на домовете и магазините.

Затова когато през 1869 г. е открита железопътната линия Сегед – Суботица и висшето общество на Австроунгарската империя започва да приижда на тълпи на малката нова гара със своите чадъри, кученца и кутии за шапки, то се озовава във фюжън от познато и непознато. По улиците на града и прилежащите курорти островърхи кули и фонтани като тези в Нюрнберг се смесват със семплата архитектура на унгарската пуща и с лекият стил на австроунгарска провинция, развил се в Сърбия от Земун на север.



Днес същият чар, леко помръкнал от проточилата се постюгославска депресия в Сърбия, започва да си възвръща свежестта. Разкошът, постигнат по времето на Австроунгария, засега остава история, и обслужващият персонал продължава да носи старите си югославски униформи: костюм с жилетка, съчетан с ортопедични обувки Боросана [линк към curiosity chest]. Но хотелите край околните езера Палич, Келебия и Лудош стягат строените с размаха на XIX в. фоайета и започват да се изпълват с туристи, заети с джогинг, кални бани, плуване в езерата, риболов и наблюдаване на птици.

Встрани от езерата, където земите на пресушените блата са застроени със стотици достолепни селски имения, се развива нова туристическа зона. Заобиколените от просторни градини къщи се трансформират в хотели и все повече хора прекарват там свободните си седмици сред пасища и царевични полета, потопени в провинциалната тишина на Войводина.

Като за компенсация, нощният живот в центъра на Суботица кипи до малките часове на нощта. В 100,000-ния град има поне 40 нощни заведения, повечето от които, вече съвсем по балкански, люлеят с музиката си околните къщи до разсъмване.

Превращението е бързо, обаче, и на сутринта градът успява да се събуди със своето спокойно, леко застинало лице на провинциален делови център.

Улиците между внушителната сграда на общината (в преобладаващ стил ар нуво) и гарата са изпълнени с магазини, кафенета и банки, а ресторантите, които сервират унгарски гулаш, сръбски колачи, хърватски щрукли и австрийски щрудели, като че нарочно са укрити в преки и задни дворове.

От някогашните общности в града, най-малко видими следи е оставила еврейската. Вероятно това е, защото тя е практически заличена през 1944 г., когато почти всичките й членове са депортирани и изчезнали в лагерите на Аушвиц. Все пак синагогата й (и тя в стил ар нуво) се е съхранила, добавяйки още един нюанс във водовъртежа от архитектурни стилове - според някои на границата на безвкусицата.

Космополитността на този град не е само заради привлекателната сила на езерата. През последните 500 години Суботица и околностите й сменят над десет пъти принадлежността си към различни държавни обединения. Сред тях са Унгария, Отоманската империя, империята на Хабсбургите, Австро-Унгария, административната зона на Тимишоара, самостоятелен град-държава, и всички модификации на Югославската федерация, разпаднала се неотдавна до република Сърбия с автономна област Войводина.


Този исторически хаос в известна степен продължава и до днес. Суботица, която фигурира в летописите с над 200 имена, и досега носи три различни наименования.

Така че, ако все пак свие от магистралата и спре, човек известно време се чуди къде точно се намира.

Според четиресетте процента унгарско малцинство в града той е в Сабадка, според сръбското мнозинство – в Суботица, а ако се натъкне на немоскоговорящ, може да се озове и в Мариятересиопел – името, дадено на града от австрийците в чест на императрица Мария Тереза. Както биха казали в местната библиотека, "Shalom, shalom! Dobro dosli! Isten hozott! Willcommen!"

 

Кухни


Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още



Нещотърсач


Сърбия
Мокасини, кецове, или боросана?

От Белград до Загреб и от Копаоник до Опатия и Дубровник, ако нещо обединява Сърбия и Хърватия и след разпада на Югославската федерация, това са боросана - ортопедични обувки без пръсти и пети.
Още











Тема на месеца


Балкани
Балканите, вторачени в историята си - поглед отвън

Обсесията от историята е толкова обичайна на Балканите, че местните хора не са в състояние дори да я забележат. За пришълци отвън, обаче, тя бързо става част от преживяването да си на Балканите, и никъде другаде. Раймонд Детрез, белгийски българист и балканист, описва как изглежда отстрани този понякога забавен, понякога - досаден, и дори опасен социален феномен. Още


Форуми


Лесно ли е да караш на Балканите? Зависи. Ако човек си търси адреналин, това е евтин начин да го получи. Какво бихте посъветвали шофьори без опит в региона?

----------------------------------------
Изпратете мнението си на editorial@balkantravellers.com
----------------------------------------
Напоследък ми се струва, че българските полицаи започват да се очовечават. Държат се прилично и се опитват да не са арогантни. Чудя се, обаче, как ли се отнасят към хора с шофьорска книжка от ЕС?
Петър Палев, Сливен
----------------------------------------
Искам да посъветвам всички чужденци да внимават в целия регион, и особено в България. Те се държат като удома - спазват правилата, уважават пешеходците, и не подозират какъв яд предизвикват у българските шофьори около тях, които в най-добрия случай ги смятат за неспособни да карат. Още



Отвъд океана


Тайланд
Away from Mao

Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок

Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.
Още

Етиопия
Планините Симиен: На покрива на Африка