Alla mattina - in montagna, alla sera - a fontana, (Сутрин - в планината, вечер - на фонтана), гласи една италианска поговорка, която древните римляни явно са имали предвид през цялото време, докато са строили имперската си столица.

В Рим фонтанът е последен, триумфален щрих към всеки площад. Аквадукти, басейни, заобиколени с вода обелиски, малки езера, каскади, чешми и дори вани, изграждани от античността до края на 19 в., доминират италианската столица, поддържайки нея и жителите й свежи, и често на пръски. Цялото това изобилие от водни съоръжения, обикновено украсени с най-изящни и разнообразни скулптури, в Античността е не само израз на естетическа, но и на напълно утилитарна политика. В древен Рим фонтаните са основен източник на вода за населението.

През Средновековието, при папите, нещата се променят – умножаването на водните пространства става въпрос на чест. И те защитават честта си така енергично, че в един момент настъпва криза за място. Фонтаните започват да се трупат по няколко на един площад, а после да превземат ъгли, стълбища, стени, преддверия и тераси.

Независимо от мотивите и цената, с които е натрупано водното съкровище на днешен Рим, неговата стойност за живота на съвременната италианска столица е неизмерима. Фонтаните са епитомия на града и централна сцена на обществения живот. Хората се срещат край тях, медитират, опитват се да ги надвикат, поят си конете, снимат се с мобилните си телефони, освежават си букетите, мият си обувките, хвърлят монети на дъното, прибират монети от дъното, мокрят си носните кърпи, разхлаждат си краката, четат.

Ватикана. Площадът пред Сан Пиетро, най-голямата катедрала в света, е украсен с два фонтана (на откриващата снимка). Видът им освежава Папата, когато той излиза на своето балконче да чете неделните си проповеди. Водите им често спасяват от припадъци изтощените, но упорити поклонници, които се събират за да зърнат главата на римокатолическата църква.

Северният фонтан е построен от Карло Мадерно по времето на папа Пол Пети. На някои от малките стълбове може да се различи орел - важен знак от семейния герб на фамилията Боргезе.
Най-продуктивният архитект и скулптор на Рим от времето на Барока - Джанлоренцо Бернини, построява южния фонтан при папа Климент Десети. В съвсем характерен за Рим стил, той пооправя по свой вкус създаденото от Мадерно.

В началото на 17 век Рим е поразен от творческия гений на Джанлоренцо Бернини. Неговият талант до такава степен впечатлява хората, че те започват да го отдават на Божия намеса, а папа Урбан Осми дори иска да го балсамира и направи вечен. Бернини обаче остава в историята и със славата на прекалено способен да продава труда си и да се възползва от уменията на други талантливи скулптори.

Така или иначе, неговите фонтани в Рим са многобройни и много популярни. Може би най-известни са двете композиции на Пиаца Навона. Едната е Фонтанът на четирите реки, започната през 1648 г., за да огради намерен година по-рано египетски обелиск. Скулптурите са алегория на четирите края на света такъв, какъвто той съществува в бароковата география: фигурата на Нил изобразява Африка, Дунав символизира Европа, Ганг - Азия, и Плата - откритата век и половина по-рано Америка. Те са разположени върху груби скали, контрастиращи с гладката геометрична форма на обелиска.
Другият е Фонтана дел моро - мавърският фонтан, изобразяващ бой на етиопец с делфин.



Фонтанът на Тритон на Бернини е в центъра на площад Барберини, недалече от вила Боргезе. От там тръгва Виа Венето, класическият вече декор на La dolce vita на Фелини.

Площадът, на който е съоръжението, някога е бил лозе на фамилията Барберини, а по-късно става подход към техния палат на края на средновековен Рим.

При проектирането на Фонтана на тритона Бернини прави революционна стъпка. Той свежда до минимум важността на архитектурните елементи в него и слага целия фокус върху скулптурата.
Четири делфина изникват като от нищото от ниския басейн. Те крепят с опашките си гигантска разтворена мида, върху която седи тритон. Хванал в ръце рог, той иска да извести за щедростта на папа Урбан Осми от фамилията Барберини, поръчал построяването на акведукт до този район на града (всъщност - до собствения си дворец). Вместо звук, от рога се излива вода.



Фонтанът в подножието на Испанските стъпала също е на Бернини - той е едно от ранните му произведения, изработено с помощта на баща му Пиетро Бернини. Известен като Баркача (лодката), той е едно от най-оживените вечерно време места на града. Високите стъпала нагоре откриват прекрасна гледка към продълговатия Пиаца ди Спаня и винаги са заети от адмириращи туристи или просто от хора, които се чудят какво да правят.

Фонтанът е построен под нивото на площада поради ниското налягане на водата в района. Той е препратка към известния античен фонтан с форма на кораб, който се е намирал пред църквата Санта Мария ин Доминика. Скулптурата е пълна с алюзии, изключително характерни за творческия гений на Бернини: от ниската лодка, копие на превозващите вино по Тибър плавателни съдове, се лее вода, която предизвика усещане за изобилие и веселие. Това е асоциация с Рим по времето на Урбан Осми, определян като Земята на изобилието.

Слънцето на Урбан се различава в декорацията на фонтана.



Фонтанът на морските нимфи на Пиаца делла република е доста вълнуващ: в средата мъжка фигура държи голяма риба, от чиято уста блика вода. В четирите краища закръглени, напълно голи жени се борят със зверове и риби, при това с доста доволни физиономии. Това са Езерната нимфа, която държи лебед, Речната нимфа, с речно същество в ръцете, Нимфата на океана, яхнала див кон, символизиращ гребените на вълните, и Подводната нимфа, която се е разположила на гърба на дракон. Четирите са изобразени как лежат под слънчевите лъчи, обливани от вода.

Когато папата открива фонтана през 1870 г., той изглежда значително по-скромно и се състои само от архитектурни елементи. Женските фигури са добавени през 1901 г. и появата им предизвиква скандал. Скулптурът Марио Рутели е обвинен, че е използвал като модели на нимфите две популярни пищни звезди от комедийния театър.

Фонтанът все още не е напълно завършен и Рутели работи по фигурите, които да се поставят на върха му. Уплашен от критиките, той променя първоначалното си намерение да монтира голяма композиция и вместо това слага само част от нея - мъжката фигура с делфина.


Треви е най-зашеметителният фонтан на Рим. Ако никога не сте го виждали, представете си следната сцена: Слънцето потъва все по-дълбоко зад хоризонта и синият полумрак започва да се сменя с нощ, но все още е задушно. Следвате симпатичните, но леко клаустрофобични лабирнти на римските улички. Предпочитате да гледате нагоре, защото най-интересни са фасадите на високите къщи, а и напред е пълно с хора, от които не виждате. Пред вас се появява ъгъл, завивате зад него и... забравяте да си поемете дъх.

Стоите на края на неголям площад, който почти целият е залят с вода. Тя блика от гигантска скулптурна композиция в подножието на една... къща. Стича се по стъпалата й. Лазурната вода потъва в широк басейн, който обхваща почти цялото пространство между сградите.

При това по някакъв необясним начин в оставащите 300 квадратни метра са се натъпкали около хиляда туристи и хора от локалния "шоу-бизнес", които седят, стоят, подскачат, снимат се, карат колесници, разхождат се в тоги, метат, продават шалове и обувки, свирят на цигулка, мимикрират като сфинксове. И всичко това продължава до малките часове на нощта, а често - и до зори.

Треви е едно от най-ярките свидетелства за "жилищната криза", която водните съоръжения преживяват през късното Средновековие (и живо доказателство как туризмът започва да се превръща в пандемията на планетата).

Проектът Треви мобилизира интелектуалния потенциал на града в началото на 18 век, като привлича най-талантливите скулптури и архитекти. Проектиран е през 1732 г. от Никола Салви и е завършен през 1744 г. Лесно е да се досети човек, че графът на Поли, току що завършил новия си палат, не остава особено щастлив от новината, че папа Климент Дванайсти е решил да превърне фасадата му в градски фонтан. Никой обаче не може да противоречи на Папата, дори и графът на Поли.

Така се построява едно от най-впечатляващите архитектурни чудеса на Рим. Композицията му е алегория на хармонията между природата, изобразена чрез скулптирани скали, зверове, и водна стихия, и човешкия свят, символизиран от архитектурните елементи (в това число фасадата на графа на Поли). Шумно спускащата се на хиляди струи вода (чийто тътен със сигурност се чува в библиотеката на графа на Поли)е метафора на непрестанната еволюция на природата, в която участва и човекът(а графът на Поли ако не иска, да не участва).

Това разчитане на посланията, заложени в проекта на фонтана, не е работа на съвременни културолози. То е подробно описано от самия Никола Салви в неговите Ragioni Filosofiche ("Философски основания"), които се пазят във Ватиканската библиотека. В тях той обяснява, че фигурата на Нептун в центъра представя водата, която "оживява хранителните частици, необходими за произвеждането на формите и, омекотявайки прекомерната топлина, която може да ги разруши, може да се самопровъзгласи за единствената причина за тяхното оцеляване". С други думи, фонтанът Треви е химн на живота.




Пиаца ди Венеция. Чудовищно голямата постройка от бял мрамор, която местните жители саркастично наричат "пишещата машина", а американските туристки - The Wedding Cake, е паметник на Виторио Емануеле. По ирония на съдбата почетеният заради обединението на нацията крал е известен в историята като скромен човек.

Бялата фасада доминира не само над Палацо ди Венеция, първия ренесансов дворец в града, станал трибуна на Мусолини за обръщенията му към нацията, но и над цялата Виа дел Корсо, водеща към сърцето на стария Рим.

На фасадата на мемориала са изработени две стени от падаща вода.

Още една криза за място: четири фонтана заемат ъглите на кръстовището между Страда Феличе и Страда Пиа. Строени са от папа Сикст Пети и са запазили напълно първоначалния си вид, като се изключи зловещият трафик, минаващ през кръстовището.

Скулптурите представляват реките Арно и Тибър и богините Диана и Юнона. Изобразени са във вид на мъжки и женски фигури, излегнали се под дърветата под бликащата вода. Шумът на водата се смесва с рева на моторите и автомобилите и докато разглежда тези фонтани, човек рискува всеки миг да загуби живота си под колелетата на някой от тях.

Гълъбите на Рим са истински щастливи: имат много вода, в която да се къпат, високи покриви, на които да кацат и удобни глави на скулптури, от които да наблюдават света в безопасност.

Гръцката църква Санта Мария ин Космедин, на фасадата на която е прочутатат Уста на истината, е разположена до старинен пазар на добитък. Около нея е имало множество водни източници за напояване на животните. Един от тях е превърнат от скулптура Франческо Бизакери във фонтан, очевидна реплика на изкуството на Бернини.

Срещу него е овалният храм на Херкулес, който дълго е смятан за храм на весталките поради характерната си форма.



Фонтаните пред Палацо Фарнезе, смятан за най-красивия ренесансов дворец на Рим, са от два египетски басейна, намерени при разкопки в Баните Каракала през 17 в. Те са направени от масивен гранит и при преместването си са завършени с допълнителни елементи, за да бъдат превърнати във фонтани. В декоративните барелефи са вплетени лилиите от емблемата на фамилията Фарнезе.

Дворецът, чийто площад красят, е поръчан от Алесандро Фарнезе, който по-късно става известен като папа Павел Трети. Сега сградата е заета от посолството на Франция.



Този фонтан е в сърцето на Трастевере, най-арстистичният и все още запазен от масов туризъм квартал на Рим, от лявата страна на Тибър. Тук се е намирал най-старият фонтан в града. Папа Инокентий Дванайсти решава да го преправи и поръчва на Карло Фонтана да го изработи.

Той е в центъра на площада пред църквата Санта Мария ин Трастевере. Някои историци смятат, че тя е първият храм, посветен на дева Мария в града.

Четете още за Италия в BalkanTravellers.com

Папа Формоза, истинската "българска връзка" във Ватикана
Папските потайности. Истории от криптата на Сан Пиетро.
Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса
Виж Неапол и живей. За да разказваш
Пиза по Галилео Галилей
Везувий. Размисли на ръба на вулкана
Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим
Музеят Уфици във Флоренция: На разсъмване пред офисите на Вазари