Още от Свети Антоний насам монасите са хора, склонни да жертват брокатената дреха, коженото кресло и суфлето от круши, но не и добрата гледка. Бърз преглед на манастирите по света доказва това.

Прозорците на най-стария – основания от Свети Антоний в Египет, рамкира пейзажи от източната пустиня. В Европа от Иберийския полуостров до Халкидики божиите служители се радват на зашеметителни изгледи.

На западния край на континента, в Лисабон, конвентът на кармелитките е построен на стратегически хълм с 360 градуса панорама над португалската столица. В другия край православният комплекс в Атон е естествена наблюдателница към прелестите на Егейско море. 150 километра на Запад, в Метеора, отшелниците са готови да овладяват скално катерене и изкачване по въже, само и само да имат поглед над сюрреалната местност край Каламбака.

Но един от най-драматично разположените манастири сред всички тях е византийският Сумела във вечнозелените хълмове над Трабзон, Източна Турция.

Вграден високо в скалите над някогашната грузинска столица, той е заобиколен от ухаещи на пръст пътеки между тъмните борове и шеметно стръмни склонове, спускащи се 300 м. надолу към Алтъндере. Само на трийсетина километра на север планините Качкар, в които сякаш е увиснал, се сриват в Черно море, и мирисът на морски въздух прекъсва на вълни аромата на иглолистната гора. Гледката е така великолепна, че Свети Антоний не само би одобрил, а сигурно би завидял.

Сумела е най-важният и най-добре запазен византийски манастир от десетките в този район, възникнали между V и VII в. Построен е на мястото на раннохристиянско светилище от преди 385 г.

Вероятно привлечен от ефектния пейзаж, някъде по онова време тук се озовава атинският светец Варнава. Катерейки се високо в скалите, той намира парче дърво с портрета на Дева Мария, и обявява, че това е изрисувана от евангелист Лука икона. Прибира я в една от естествените пещери в местността, и понеже покрай нея започват да се събират поклонници, през VI в. постепенно се стига до построяване на раннохристиянски манастир.

През следващите векове той многократно е престрояван, но величието на гледката неизменно привлича пилигрими. Династията на Комнините, която упрявлява кралство със столица Трапезунд (днес - Трабзон) между 1204 и 1461 г., избира манастира за своите коронации.

През XIII-XIV в. мястото придобива сегашния си вид и го съхранява за дълго – въпреки че официалната религия на Отоманската империя е исляма, православните монаси не само не губят правото си на религиозна автономия, но получават административна такава, в това число данъчни облекчения.



Процъфтяващият духовен живот на манастира е прекъснат едва през 1923 г. когато Турция, Гърция и България - вече три отделни светски държави, решават да разменят части от населението си на етнически принцип. Тогава гръцките монаси от Сумела, а и от всички понтийски манастири, се евакуират, отнасяйки значителна част от натрупаните през вековете съкровища със себе си.
Сумела е изоставен и започва да се руши. Това продължава чак до 1996 г., когато турските власти започват реставрация.

Въпреки разрушенията, причинени от природните стихии и от хората, религиозният комплекс от монашески килии, зали, столова и няколко параклиса е съхранен почти цял.



Смисловият му център е издълбана в скалите пещерна църква – един от редките образци на християнски храм, изписан с фрески и отвътре и отвън. Всеки сантиметър от стените му е изрисуван - често на няколко пласта един върху друг, в различни стилове.

Върху религиозните рисунки драскачи от различни епохи и националности са оставили грозни следи. Те, най-общо, се делят на две групи. Едните са графити на хора, които са искали да направят неизгладимо (съвсем буквално) впечатление с посещението си в светилището – като се започне от гръцки пилигрими от преди няколко столетия и се завърши със съвременни американски туристи.

По-неприятната част, обаче, са пораженията, нанесени от християнските иконоборци и турските светски и мюсюлмански противници на образното изражение на православната вяра.

Техните ръце са оставили драскотини по всички фигури, до които са достигнали, но най-вече са се стремили да избодат очите на нещастните светци по стените.



В резултат на това в някога великолепното светилище на Сумела човек се чувства повече в готически кошмар, отколкото в църква. Като се изключат Дева Мария и апостолите, които витаят високо на купола, изрисувани в доста отдалечен от традиционната иконопис маниер, по стените се вижда върволица ослепени, призрачни фигури.



От гледна точка на монасите на тях им е наложено най-жестокото наказание – лишени са от възможността да се наслаждават на гледката. А какъв смисъл има отшелничеството, за какво ти е тишината в душата, ако тя не отваря място за божията красота на земята? В случая със Сумела клетниците с избодени очи са загубили нещо наистина забележително – безбрежни тъмно-зелени полета, образувани от върховете на боровете, които бавно се спускат към пръскащите свежест вълни на Черно море. Гледка, над която свети Антоний би се съгласил да прекара още един отшелнически живот.

Четете още за Турция и Гърция в BalkanTravellers.com