Сигет, най-големият рок-фестивал на Будапеща, тази година събра почти половин милион души с концерти на Айрън Мейдън, R.E.M, Аланис Морисет и още поне дузина подобни величия. Мария Абаджиева и Виолета Бабалева си пробиваха път в тълпата с фотоапаратите си, за да съставят впечатляващ фото-разказ за едно събитие, което започна да надминава с популярността си много по-стари подобни фестивали в Европа. Музикалният фестивал Сигет в Будапеща е резултат от шестнайсет-годишните усилия на музикантите Питър Мюлер и Герендай Кароли. Първоначално те го организират с помоща на още десетина студенти, в свободното си време и с намерени от тях средства. Канят само унгарски изпълнители. Инвестициите им не се възвръщат. Поне не през първата година.

Днес, почти две десетилетия по-късно, фестивалът се организра с бюджет от 10 милиона евро, привлича близо 400 000 посетители всяка година и носи печалби далеч не само на организаторите си. В Унгария вече има цяло едно поколение, което свързва най-хубавите си младежки спомени със Сигет, а Мюлер и Кароли участват в бизнеса с организирането на фестивали из цяла Европа. Сред малкото неща, останали непроменени от онова време, са ужасно многото щастливи и усмихнати хора, събрани там заради любимата им музика.

Мост отделя и същевременно свързва ежедневния живот в големия град със щурата парти-атмосфера на “Острова” (Сигет в превод означава остров). Преминавайки през моста, символично декларирате съгласието си да не пренасяте там алкохол в големи количества, наркотици и остри предмети. Практически обаче, проверката на багажа е невъзможно да ги открие. Нещо повече – първото изречение, с което ни посрещнаха на границата беше „Отивате на “Сигет”? Сигурно носите поне марихуана.”

Веднъж стъпили на територията на острова, се изправяте пред изпитанието “намиране на място за палатка”. Полянките често са разделени по държави или на някакъв друг принцип. Това разбира се, не е пречка да се присъедините към която група пожелаете. Ако пристигнете обаче по средата на фестивала, ще трябва да се задоволите с кое да е от малкото свободни местенца извън пътеките.



След като мисията “палатка” е изпълнена, ще трябва да приемете мисълта, че няма да прекарвате много време там. С приоритет, разбира се, са концертите, но освен тях се случват още толкова много други неща, че идеята “да видим и опитаме всичко”, още след първия час на острова, започва да звучи отчайващо неизпълнима. Паралелно с музикалната програма, на театралните сцени се играят представления, из острова са подредени множество изложби, а навсякъде е пълно с уъркшопове, в които можете да придобиете някакво ново умение.

Театралните постановки си струва да бъдат видяни, стига там, където не разбирате езика, да издържите изпитанието ”преводът е със субтитри, като на места случващото се е преразказано”. На път към избраната сцена е трудно да не се спрете да погледате някой от многобройните улични артисти, чиито номера в повечето случаи са истински шедьовър.

За тези, които на острова са срещнали голямата си любов, целодневно е на разположение “къщата за венчавки”. На тазгодишния фестивал от нейните услуги са се възползвали средно по 300 двойки на ден.



Интересно място, където може да прекарате няколко релаксиращи минути е Луминариумът. Това съоръжение е дело на английското студио “Архитектс ъв Еър”.

Създателят му, артистът Алън Паркинсън го определя като арт-експеримент комбиниращ светлина, цвят, звук и архитектурни форми. Опитва се да го прави различно всяка година. Самият Луминариум представлява дълъг лабиринт от коридори и ниши от тънка, цветна, винилова мембрана, която филтрира слънчевата светлина, създавайки сюрреалистичен калейдоскоп от цветове и светлина. Всяка ниша е осветена в различно, а като цяло тазгодишната инсталация беше вдъхновена от ислямската архитектура и простите геометрични форми.

За любителите на силни усещания, също имаше предизвикателства – бънджи скокове и спускания по въже.



Разхождайки се из острова, можете още да се отпуснете в умелите ръце на тайландска масажистка, да си татуирате нещо, да си направите африканска прическа, да се научите да танцувате под ръководството на професионални инструктори, да се информирате за глобалните еклогични проблеми, да поседнете на наргиле и чай в ориенталската палата, да се пробвате в състезание за мокра фланелка или пък вие сами да измислите нещо интересно, което да покажете на останалите.

Kато на всяко събитие, събиращо голям брой хора, и тук организатори и артисти не пропуснаха да отправят своите послания към публиката. Акцентирано беше на толерантността, ненасилието и неодобрението срещу използването на военни действия.

Като цяло Сигет е силно и запомнящо се преживяване, което непременно ще ви се прииска да се повтори и следващото лято.

Музиката

Сигет 2008 бе открит с грандиозен концерт на Iron Maiden. Те буквално взривиха тълпата, събрала ревностни фенове от всички възрасти, дори цели семейства, чакащи повече от четири-пет часа, за да бъдат по-близо до сцената.

Ден Първи от същинската програма започна с пънк-рок бандата Anti-Flag, които още с първото парче разбунтуваха публиката. Агититраха всички да се движат в кръг, а басистът Крис #2 буквално пропагандираше: ”Ако някой падне, този до него му помага да продължи!” И неслучайно, защото в значението на името на групата е вложен смисъл на анти-война, това да застанеш срещу всякакви корпоративни интереси, прикрити зад популистки лозунги и това, че заедно хората живеят по-добре, отколкото разделени. Наистина силни послания и здрав мощен пънк-рок. Откровено казано тази група даде солиден заряд още в началото на феста и като усещане това не се промени до самия му край.

След Anti-Flag, MGMT - група, към която имаше огромен интерес, звучаха направо лирично. Те се включиха с доста добро електро и прогресив звучене. Едночасовото им присъствие на сцената очарова тълпата с небрежно чупливите коси и невинното тийн излъчване на вокала, който дори и парчето „Тime to pretend” пееше почти през цялото време със затворени очи. „Let’s make some money, shoot some heroin and fuck with the stars…”.

След тях на сцената се качи ирландско-американската келтик пънк-рок банда Flogging Molly, последвани от концерта на Аланис Морисет. Тя, която предимно е писала парчета за любов, по-рядко от гледната точка на жена, която е обичана, по-често от тази на откровено наранена, недоразбрана и с много сподавен гняв, този път беше дори още по-иронична - „... meeting the man of my dreams and then … his beautiful husband.”

По същото време на Уърлд Мюзик, другата голяма открита сцена на Сигет, забиваше руската ска пънк банда Ленинград, дължащи популярността си до голяма степен на характерните си нецензурни текстове. Преобладаваща част oт феновете там припяваше сред тежки алкохолни изпарения. Като цяло тълпата, събрала се пред тази сцена във всеки един от дните на феста не отстъпваше по многочисленост на главната. Там свириха и Горан Брегович с неговия Оркестър за сватби и погребения, Ky-Mani Marley, Mory Kante, Transglobal Underground, feat.

Natascha Atlas, също и по-непознати музиканти като например интересните не само като звучене, но и като визия арменци от Deti Picasso, и унгарците от Besh o Drom, които формират своя стил от различните влияния на еврейска, българска, румънска и гръцка етно музика и електронно звучене.

По-късно на сцена А38 бяха и Kultur Shock, които препълниха тентата и завладяха феновете с типичното за тях рок-етно-метъл звучене.

Вторият ден беше запомнящ се най-вече с концерта на Kaiser Chiefs. Въпреки непрекъснатото споменаваните в медиите здравословни проблеми на вокала Рики Уилсън, той буквално се хвърли в тълпата непосредствено пред подиума, предизвиквайки еуфоричен възторг. След това превзе цялото пространство на сцената, като дори се покатери високо отстрани на нея - нещо, като че ли вече задължително за концертите на групата от Лийдс.

Oт концерта на Jamiroquai ще се запомни най-вече едно яко меле в публиката, а и в тълпата фотографи пред сцената. Те свириха, както винаги, невероятно лиричен, секси, интелигентен ейсид джаз, фънк, рок, поп. Същата вечер бе претъпкана и тентата на Джаз сцената, когато пред пианото там застана американката Рода Скот.



Същото се случваше и на Hammerworld сцената на следващия ден, когато там свири Apocalyptica. Режещият звук на финландците, както и зашеметяващо красивата симбиоза между музикантите и виолончелата привличаше тълпи отвсякъде.










Препоследният ден на феста бе един от най-добре посетените, с изключително доброто начало на не дотам позната френска рок дива Mademoiaselle K, последвана от изтънченото присъствие на Ройзин Мърфи, която сменяше костюми на сцената един след друг.



Серж Tанкиан представи своя солов проект, в ново амплоа, доста по-различно от времето, когато беше вокал на Систем оф а Даун/System of a Down – с бял цилиндър и бял костюм. Верен на своите възгледи, както винаги, той говори доста срещу медии, избори, Буш, и мулти корпорациите.

Последвалият концерт на R.E.M. бе един от най-очакваните за целия фестивал. Групата, която с последния си албум Аccelerate се върна отново към здравото рок звучене, изсвири и задължителните парчета като Оrange crush, The One I love, Losing my religion, Bad Day, Imitation of life, Мan of the Moon.







Заключителният ден освен с концерта на Babyshambles и The Killers, бе интересен и с участието на две унгарски групи - Sziami - групата на основателите на фестивала и Korai Orom, в която има и българско участие – Емил Билярски, също и мениджър на групата.