Една от най-тъжните истории на 20 век е тази на въздухоплаването, казва Оуен Хатърли в ревюто си на Naked Airport, “Летището в натура” - нова книга с автор Аластър Гордън.

“През 1900 г [да отпътуваш със самолет] е било мечта – трескаво обсъждана, и украсявана с въображение в стила на Жул Верн. През 1999 г. Това е досадно ежедневие, неудобен и неприятен ритуал, който предприемаш, за да се преместиш от точка А до точка Б. Голяма вина за това имат летищата, тези подобни на карцер комбинации от мол и добре охраняван затвор.”

Заглавието на книгата на Аластър Гордън е допълнено с “културна история на една от най-революционните конструкции в света”, и изданието е точно това – илюстрирано със снимки на летища от всички времена, то описва развитието на концепцията за летище от началото на гражданското въздухоплаване до съвременността.

Едно от очарованията й е фокусът върху “трагикомичната разлика между летищата, както те понякога са проектирани – метафора за скорост, движение, напредък, и начина, по който са използвани – търговска, драконовски охранявана гранична зона.”

Книгата прави преглед на идеите, и повлияната от тях архитектура на летищата, още от времето между двете световни войни, когато не само писатели, но и архитекти фантазират на тема движещи се градове и форми, определяни от движението.

От италианския футуризъм на Антонио Сант'Елиа, през непохватния неокласицизъм сред полетата от “Епохата на джаза” в САЩ, Берлин-Темпелхоф през 1936 г, времето, определяно като “джет-ера”, до съвременните хай тек летища на Далечния Изток, книгата е портрет на една още жива мечта, която вече век е дърпана обратно на земята от неприятния начин, по който е осъществявана.

Една от интересните находки от проучването на Аластър Гордън е, че много малко от архитектите, проектирали летища, са знаели спецификите на отлитанията и кацанията на самолетите.

Ревюто на Оуен Хатърли на английски можете да прочетете тук.
Книгата може да се купи от България от британския център на Amazon.com от тук.