Метеора, Второто небе над Гърция
Текст и фотография Албена Шкодрова
Неземната гледка на извисяващи се 700 м скални стълбове, увенчани с манастири, е декор на филм за Джеймс Бонд и вдъхновение на музикантите от нео-метъл бандата Linkin Park за едноименен албум.
Въпреки - а може би и благодарение на - блясъка на светкавици, жуженето на камери и туристическото суетене тук десетки православни монаси живеят смирено и някак по-близо до Бога.
“Кога сменяте въжето?” Въпросът ми увисва във въздуха, защото беловласият монах, към когото е отправен, е твърде зает с първобитното съоръжение, приличащо на лебедка. С негова помощ и неописуемо скърцане той издърпва от близо тристаметровата бездна голям плетен кош. В този прадядо на асансьора седи свит и смирен негов събрат. Когато най-сетне кошът стига да нас и пътникът ловко се прехвърля върху дървената площадка, беловласият човек се извръща към нас.
“Въжето – питам – кога сменяте въжето?”
“Когато Бог реши, чадо”, е отговорът, който ни хвърля в дълбок размисъл.
В наше време въжетата са здрави, от изкуствени влакна, а първобитният асансьор се използва за хора изключително рядко – само като туристическа атракция за платена фотосесия. По-често с него се издърпват касетки с провизии. Но само допреди Втората световна, след която са построени пътят и мостовете към манастирите Метеора, това е бил единственият достъп до върха на каменните стълбове. Тогава въжетата са били конопени, плетени на ръка и използвани колкото може по-дълго. Ето защо отговорът “Когато Бог реши” ни се струва направо зловещ.
Метеора е обширна равнина в северната част на Тесалия, върху която са разпръснати десетки гигантски каменни колони, извисяващи се високо в небето на 628 м. над морското равнище. Отвесните им стени са проядени от естествени пещери, а на върховете им са накацали християнски манастири. Пейзажът е напълно сюрреален - като че Господ е свалил с няколкостотин метра надолу целия свят, като е оставил само храмовете. Това усещане е още по-силно на върха на скалите, откъдето манастирите изглеждат като построени върху острови в морето на нищото. Това трябва да е "второто" небе - една стъпка нагоре по пътя към "седмото".
Метеорос всъщност означава "увиснал във въздуха". Артистичната каменна колонада преди десет милиона години е била дъното на море. Тектониката е изхвърлила целия район от водата и под натиска на близките планини той се е напукал. През процепите започнала да тече вода и с времето ерозията отмила масива, като е оставила само тези странни острови във въздуха.
Първите монаси-отшелници заселват пещерите на Метеора през ХI в. Манастири започват да строят през XIV в. при разпада на Византийската империя и настъплението на турците. Тогава монасите превръщат върховете на каменните колони в крепости, където се опазват от постоянните кръвопролития. В разцвета на тази странна църковна колония по върховете на скалите има 24 манастира. Някои от тях са съвсем малки, други са цели градове. Всичките имат присъщата организираност на православните манастири - централен двор, около който са събрани монашески килии, параклис и общо помещение. Дворовете, защитени от ветровете, са прекрасно място за разходки, а височината предоставя гледки, предразполагащи към религиозно съзерцание и вглъбение.
Днес са съхранени и работят едва шест манастира, които при известно усилие на волята могат да се обиколят пеша за ден.
Най-големият е Мони Мегалу Метеору. Достъпът към него е пазен от съвременни Сцила и Харибда - безпомощни наглед възрастни гъркини, облечени в черно. Те стоят смирено като богомолки, пристъпвайки от крак на крак пред портите му. Обаче в мига, в който ни съзират в далечината, богомолките освирепяват и започват пронизително да крещят на пет-шест езика, размахвайки със страшна сила туристическите брошурки, които продават. Преминали с мъка през обсадата, изкачваме триста метра по каменни стъпала. Гледката на върха обаче ни кара да забравим всички лоши думи, изречени по пътя.
Мони Мегалу е забележителен манастир в историята на Балканите. Основан е през IX в. от Св. Антоний, но великолепието и славата му са свързани със сръбската династия на Урошите. Това е манастирът, в който император Симеон Урош се замонашва и отказва от короната, като преди това похарчва почти цялото си състояние за разширяване и украса на обителта.
Централният 12-стенен кораб на църквата е богато изрисуван с фрески, впечатляващи както с красотата си, така и с насилието. Сцените изобразяват гоненията на християните от римляните. Великолепието на вътрешните детайли свидетелства не само за изсипаните богатства на Урошите, но и за непристъпността на мястото, успяло да съхрани наследството си въпреки непрестанните набези и разграбвания.
Манастирът има малък музей - странна експозиция от документи, носии, снимки от Балканските войни, пощенски марки, оръжие, копия от свещени книги, и, естествено щанд за гръцки сувенирен кич - часовници, пълни с разноцветен пясък и сини стъклени очи-амулети против уроки.
Сред останалите манастири особено внушителен е Мони Агиас Варвара Русану, до който се стига по мост. Светлината влиза в църквата му през разноцветни стъкла и ефектът е прекрасен.
Мони Агиас Триадос е много спартански, но може би именно затова се спират върху него за терен на For Your Eyes Only - филмът за Джеймс Бонд, заснет тук през 1981 г. Световна слава на мястото донесоха и музикантите от световноизвестната група Linkin Park. След посещение на манастирите те са толкова впечатлени от мястото и излъчването му, че през 2003 г. кръщават поредния си (много успешен) албум Meteora.
Невероятният свят на Метеора не свършва с манастирите. От няколко години това е сред най-популярните в Европа дестинации за скално катерене. Стотината върхове и кули в района са с различна трудност (от II до VIII) и привличат тълпи от търсачи на силни усещания. През малкото градче Каламбака, използвано като база към местността, годишно минават над един милион души, затова там ще намерите изобилие от хотели. Можете да нощувате и в още по-малкото Кастраки. Това е последното селце преди Метеора и е на практика потопено в сюрреалния пейзаж. Вечеря на лунна светлина с бутилка рицина сред тази невероятна обстановка е нещо, което оставя спомени за цял живот.
Въпреки - а може би и благодарение на - блясъка на светкавици, жуженето на камери и туристическото суетене тук десетки православни монаси живеят смирено и някак по-близо до Бога.
“Кога сменяте въжето?” Въпросът ми увисва във въздуха, защото беловласият монах, към когото е отправен, е твърде зает с първобитното съоръжение, приличащо на лебедка. С негова помощ и неописуемо скърцане той издърпва от близо тристаметровата бездна голям плетен кош. В този прадядо на асансьора седи свит и смирен негов събрат. Когато най-сетне кошът стига да нас и пътникът ловко се прехвърля върху дървената площадка, беловласият човек се извръща към нас.
“Въжето – питам – кога сменяте въжето?”
“Когато Бог реши, чадо”, е отговорът, който ни хвърля в дълбок размисъл.
В наше време въжетата са здрави, от изкуствени влакна, а първобитният асансьор се използва за хора изключително рядко – само като туристическа атракция за платена фотосесия. По-често с него се издърпват касетки с провизии. Но само допреди Втората световна, след която са построени пътят и мостовете към манастирите Метеора, това е бил единственият достъп до върха на каменните стълбове. Тогава въжетата са били конопени, плетени на ръка и използвани колкото може по-дълго. Ето защо отговорът “Когато Бог реши” ни се струва направо зловещ.
Метеора е обширна равнина в северната част на Тесалия, върху която са разпръснати десетки гигантски каменни колони, извисяващи се високо в небето на 628 м. над морското равнище. Отвесните им стени са проядени от естествени пещери, а на върховете им са накацали християнски манастири. Пейзажът е напълно сюрреален - като че Господ е свалил с няколкостотин метра надолу целия свят, като е оставил само храмовете. Това усещане е още по-силно на върха на скалите, откъдето манастирите изглеждат като построени върху острови в морето на нищото. Това трябва да е "второто" небе - една стъпка нагоре по пътя към "седмото".
Метеорос всъщност означава "увиснал във въздуха". Артистичната каменна колонада преди десет милиона години е била дъното на море. Тектониката е изхвърлила целия район от водата и под натиска на близките планини той се е напукал. През процепите започнала да тече вода и с времето ерозията отмила масива, като е оставила само тези странни острови във въздуха.
Първите монаси-отшелници заселват пещерите на Метеора през ХI в. Манастири започват да строят през XIV в. при разпада на Византийската империя и настъплението на турците. Тогава монасите превръщат върховете на каменните колони в крепости, където се опазват от постоянните кръвопролития. В разцвета на тази странна църковна колония по върховете на скалите има 24 манастира. Някои от тях са съвсем малки, други са цели градове. Всичките имат присъщата организираност на православните манастири - централен двор, около който са събрани монашески килии, параклис и общо помещение. Дворовете, защитени от ветровете, са прекрасно място за разходки, а височината предоставя гледки, предразполагащи към религиозно съзерцание и вглъбение.
Днес са съхранени и работят едва шест манастира, които при известно усилие на волята могат да се обиколят пеша за ден.
Най-големият е Мони Мегалу Метеору. Достъпът към него е пазен от съвременни Сцила и Харибда - безпомощни наглед възрастни гъркини, облечени в черно. Те стоят смирено като богомолки, пристъпвайки от крак на крак пред портите му. Обаче в мига, в който ни съзират в далечината, богомолките освирепяват и започват пронизително да крещят на пет-шест езика, размахвайки със страшна сила туристическите брошурки, които продават. Преминали с мъка през обсадата, изкачваме триста метра по каменни стъпала. Гледката на върха обаче ни кара да забравим всички лоши думи, изречени по пътя.
Мони Мегалу е забележителен манастир в историята на Балканите. Основан е през IX в. от Св. Антоний, но великолепието и славата му са свързани със сръбската династия на Урошите. Това е манастирът, в който император Симеон Урош се замонашва и отказва от короната, като преди това похарчва почти цялото си състояние за разширяване и украса на обителта.
Централният 12-стенен кораб на църквата е богато изрисуван с фрески, впечатляващи както с красотата си, така и с насилието. Сцените изобразяват гоненията на християните от римляните. Великолепието на вътрешните детайли свидетелства не само за изсипаните богатства на Урошите, но и за непристъпността на мястото, успяло да съхрани наследството си въпреки непрестанните набези и разграбвания.
Манастирът има малък музей - странна експозиция от документи, носии, снимки от Балканските войни, пощенски марки, оръжие, копия от свещени книги, и, естествено щанд за гръцки сувенирен кич - часовници, пълни с разноцветен пясък и сини стъклени очи-амулети против уроки.
Сред останалите манастири особено внушителен е Мони Агиас Варвара Русану, до който се стига по мост. Светлината влиза в църквата му през разноцветни стъкла и ефектът е прекрасен.
Мони Агиас Триадос е много спартански, но може би именно затова се спират върху него за терен на For Your Eyes Only - филмът за Джеймс Бонд, заснет тук през 1981 г. Световна слава на мястото донесоха и музикантите от световноизвестната група Linkin Park. След посещение на манастирите те са толкова впечатлени от мястото и излъчването му, че през 2003 г. кръщават поредния си (много успешен) албум Meteora.
Невероятният свят на Метеора не свършва с манастирите. От няколко години това е сред най-популярните в Европа дестинации за скално катерене. Стотината върхове и кули в района са с различна трудност (от II до VIII) и привличат тълпи от търсачи на силни усещания. През малкото градче Каламбака, използвано като база към местността, годишно минават над един милион души, затова там ще намерите изобилие от хотели. Можете да нощувате и в още по-малкото Кастраки. Това е последното селце преди Метеора и е на практика потопено в сюрреалния пейзаж. Вечеря на лунна светлина с бутилка рицина сред тази невероятна обстановка е нещо, което оставя спомени за цял живот.
| Practicalities Път от София с кола: 6-7 часа (без престоя на границата). Надморска височина: 680 м. Най-голяма туристическа пренаселеност: Великден Dress Code: В манастирите не се допускат мъже с къси панталони и жени с къси поли и голи рамене. (Спокойно – на входа любезно се предоставят широки панталони и шалове, с които можете да си прикриите срамотиите) В църквата: Запалете свещ, не се навирайте да видите какво има зад иконостаса! Няма нищо, а и не е разрешено. Двойна стая в Каламбака: 40-50 евро Двойна стая в Кастраки: 30 евро, тавичка с баклавички и кана ледена вода са бонус от заведението. |
Advertisement |
Кухни
България
Зехтинът, третият стълб на удоволствието
Добрият зехтин, подобно на доброто вино или доброто сирене, е в състояние да превърне и най-семплата храна в божествена вечеря. Още
Нещотърсач
Гърция
Дюнме, една от големите енигми на Солун
Нито мюсюлмани, нито евреи, но по малко и от двете, солунските „дьонме” са най-влиятелната група в града в продължение на почти четири столетия. Слуховете, че основателят на модерна Турция Кемал Ататюрк е бил един от тях,
Още
Нещо за четене
Гърция
Лабиринтът (2004) | Панос Карнезис
Този роман предлага непознат досега поглед към събитията от Първата Световна война, довели до изселването на гръцкото население от Егейското крайбрежие на днешна Турция. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Антверпен, тук-там доизмислен. Фотография Албена Шкодрова
Албания на Масимилиано Фузари
Последните диви плажове на България. Фотогафия Албена Шкодрова
Red&White София. Фотография Лоде Десмет
Лондон под снега. Фотография Аделина Илиев
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Да не забравите!
2 октомври 2009 | Доброволци на коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, хора с увреждания от проекта «София – европейска столица: споделено пространство за всички» и жители на село Железница канят на почистване в тази част на Природен парк Витоша. Още
Третото биенале за съвременно изкуство в Москва
Изложба на Люк Туйманс във Wiels, Брюксел
30 улични пиана подканят лондончани да музицират
