Метеора, Второто небе над Гърция
Текст и фотография Албена Шкодрова
Въпреки - а може би и благодарение на - блясъка на светкавици, жуженето на камери и туристическото суетене тук десетки православни монаси живеят смирено и някак по-близо до Бога.
“Кога сменяте въжето?” Въпросът ми увисва във въздуха, защото беловласият монах, към когото е отправен, е твърде зает с първобитното съоръжение, приличащо на лебедка. С негова помощ и неописуемо скърцане той издърпва от близо тристаметровата бездна голям плетен кош. В този прадядо на асансьора седи свит и смирен негов събрат. Когато най-сетне кошът стига да нас и пътникът ловко се прехвърля върху дървената площадка, беловласият човек се извръща към нас.
“Въжето – питам – кога сменяте въжето?”
“Когато Бог реши, чадо”, е отговорът, който ни хвърля в дълбок размисъл.
В наше време въжетата са здрави, от изкуствени влакна, а първобитният асансьор се използва за хора изключително рядко – само като туристическа атракция за платена фотосесия. По-често с него се издърпват касетки с провизии. Но само допреди Втората световна, след която са построени пътят и мостовете към манастирите Метеора, това е бил единственият достъп до върха на каменните стълбове. Тогава въжетата са били конопени, плетени на ръка и използвани колкото може по-дълго. Ето защо отговорът “Когато Бог реши” ни се струва направо зловещ.
Метеора е обширна равнина в северната част на Тесалия, върху която са разпръснати десетки гигантски каменни колони, извисяващи се високо в небето на 628 м. над морското равнище. Отвесните им стени са проядени от естествени пещери, а на върховете им са накацали християнски манастири. Пейзажът е напълно сюрреален - като че Господ е свалил с няколкостотин метра надолу целия свят, като е оставил само храмовете. Това усещане е още по-силно на върха на скалите, откъдето манастирите изглеждат като построени върху острови в морето на нищото. Това трябва да е "второто" небе - една стъпка нагоре по пътя към "седмото".
Метеорос всъщност означава "увиснал във въздуха". Артистичната каменна колонада преди десет милиона години е била дъното на море. Тектониката е изхвърлила целия район от водата и под натиска на близките планини той се е напукал. През процепите започнала да тече вода и с времето ерозията отмила масива, като е оставила само тези странни острови във въздуха.
Първите монаси-отшелници заселват пещерите на Метеора през ХI в. Манастири започват да строят през XIV в. при разпада на Византийската империя и настъплението на турците. Тогава монасите превръщат върховете на каменните колони в крепости, където се опазват от постоянните кръвопролития. В разцвета на тази странна църковна колония по върховете на скалите има 24 манастира. Някои от тях са съвсем малки, други са цели градове. Всичките имат присъщата организираност на православните манастири - централен двор, около който са събрани монашески килии, параклис и общо помещение. Дворовете, защитени от ветровете, са прекрасно място за разходки, а височината предоставя гледки, предразполагащи към религиозно съзерцание и вглъбение.
Днес са съхранени и работят едва шест манастира, които при известно усилие на волята могат да се обиколят пеша за ден.
Най-големият е Мони Мегалу Метеору. Достъпът към него е пазен от съвременни Сцила и Харибда - безпомощни наглед възрастни гъркини, облечени в черно. Те стоят смирено като богомолки, пристъпвайки от крак на крак пред портите му. Обаче в мига, в който ни съзират в далечината, богомолките освирепяват и започват пронизително да крещят на пет-шест езика, размахвайки със страшна сила туристическите брошурки, които продават. Преминали с мъка през обсадата, изкачваме триста метра по каменни стъпала. Гледката на върха обаче ни кара да забравим всички лоши думи, изречени по пътя.
Мони Мегалу е забележителен манастир в историята на Балканите. Основан е през IX в. от Св. Антоний, но великолепието и славата му са свързани със сръбската династия на Урошите. Това е манастирът, в който император Симеон Урош се замонашва и отказва от короната, като преди това похарчва почти цялото си състояние за разширяване и украса на обителта.
Централният 12-стенен кораб на църквата е богато изрисуван с фрески, впечатляващи както с красотата си, така и с насилието. Сцените изобразяват гоненията на християните от римляните. Великолепието на вътрешните детайли свидетелства не само за изсипаните богатства на Урошите, но и за непристъпността на мястото, успяло да съхрани наследството си въпреки непрестанните набези и разграбвания.
Манастирът има малък музей - странна експозиция от документи, носии, снимки от Балканските войни, пощенски марки, оръжие, копия от свещени книги, и, естествено щанд за гръцки сувенирен кич - часовници, пълни с разноцветен пясък и сини стъклени очи-амулети против уроки.
Сред останалите манастири особено внушителен е Мони Агиас Варвара Русану, до който се стига по мост. Светлината влиза в църквата му през разноцветни стъкла и ефектът е прекрасен.
Мони Агиас Триадос е много спартански, но може би именно затова се спират върху него за терен на For Your Eyes Only - филмът за Джеймс Бонд, заснет тук през 1981 г. Световна слава на мястото донесоха и музикантите от световноизвестната група Linkin Park. След посещение на манастирите те са толкова впечатлени от мястото и излъчването му, че през 2003 г. кръщават поредния си (много успешен) албум Meteora.
Невероятният свят на Метеора не свършва с манастирите. От няколко години това е сред най-популярните в Европа дестинации за скално катерене. Стотината върхове и кули в района са с различна трудност (от II до VIII) и привличат тълпи от търсачи на силни усещания. През малкото градче Каламбака, използвано като база към местността, годишно минават над един милион души, затова там ще намерите изобилие от хотели. Можете да нощувате и в още по-малкото Кастраки. Това е последното селце преди Метеора и е на практика потопено в сюрреалния пейзаж. Вечеря на лунна светлина с бутилка рицина сред тази невероятна обстановка е нещо, което оставя спомени за цял живот.
| Practicalities Път от София с кола: 6-7 часа (без престоя на границата). Надморска височина: 680 м. Най-голяма туристическа пренаселеност: Великден Dress Code: В манастирите не се допускат мъже с къси панталони и жени с къси поли и голи рамене. (Спокойно – на входа любезно се предоставят широки панталони и шалове, с които можете да си прикриите срамотиите) В църквата: Запалете свещ, не се навирайте да видите какво има зад иконостаса! Няма нищо, а и не е разрешено. Двойна стая в Каламбака: 40-50 евро Двойна стая в Кастраки: 30 евро, тавичка с баклавички и кана ледена вода са бонус от заведението. |
Advertisement |
Кухни
Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи
Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още
Нещотърсач
Гърция
Бяла кула - Кървава кула
Символът на Солун - отоманската кула в източния край на крайбрежната променада – е един от най-противоречивите паметници в града. Тя е издигната в сегашния си вид от Сюлейман Великолепни през XVI в. и е служела за затвор. Още
-
Фотогалерии
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Тема на месеца
Балкани
Балканите, вторачени в историята си - поглед отвън
Обсесията от историята е толкова обичайна на Балканите, че местните хора не са в състояние дори да я забележат. За пришълци отвън, обаче, тя бързо става част от преживяването да си на Балканите, и никъде другаде. Раймонд Детрез, белгийски българист и балканист, описва как изглежда отстрани този понякога забавен, понякога - досаден, и дори опасен социален феномен. Още
Форуми
Лесно ли е да караш на Балканите? Зависи. Ако човек си търси адреналин, това е евтин начин да го получи. Какво бихте посъветвали шофьори без опит в региона?
----------------------------------------
Изпратете мнението си на editorial@balkantravellers.com
----------------------------------------
Напоследък ми се струва, че българските полицаи започват да се очовечават. Държат се прилично и се опитват да не са арогантни. Чудя се, обаче, как ли се отнасят към хора с шофьорска книжка от ЕС?
Петър Палев, Сливен
----------------------------------------
Искам да посъветвам всички чужденци да внимават в целия регион, и особено в България. Те се държат като удома - спазват правилата, уважават пешеходците, и не подозират какъв яд предизвикват у българските шофьори около тях, които в най-добрия случай ги смятат за неспособни да карат. Още
Отвъд океана
Тайланд
Away from Mao
Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок
Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.
Още
Планините Симиен: На покрива на Африка
Да не забравите!
Португалската певица на фадо Мизия ще пее в София на фестивала Джаzz+ на 29 ноември 2008.
Концертът, на който тя ще представи последния си албум – Lisboarium, своя меланхоличен портрет на Лисабон, Още
