С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път.

Един от парадоксите на живота й е, че израства едновременно залепена за полата на баба си, и из вариетета на Барселона. Обяснението е, че баба й е вариететна актриса, около която винаги се въртят аромат на диви цветя, прашни сценични драперии и костюми, копринени дневници и бледозелени стени, върху които са окачени картини на приятели-художници, носещи атмосферата на града, в който се намира и душата на музиката. Компанията й, хората от нейната кръвна група, са писатели като Лидия Хорхе и Жозе Сарамаго, актриси като Мария де Медейрос, поетеси като Граса Маура, певици като Мария Бетания и художници като Бела Силва и Карлуш Тореш. Общуването с тях я зарежда и вдъхновява. То е отразено в изкуството й.

Мизия е родена в Порто, Португалия. Майка й - известна барселонска кабаретна актриса - е с каталунски произход, факт, който обяснява защо в музиката на Мизия намираме толкова различни влияния от други стилове - танго, болеро, фламенко. С нетипичното смесване на португалска китара с акордеон, цигулка и пиано, оригиналната певица постига ново чувствено звучене и доразвива традиционното фадо изкуство, като се отърсва от сянката на великата Амалия Родригеш и работи с модерни португалски поети. Албумът й Canto от 2003 г. се смята за шедьовър. Тук тя събира най-добрия португалски китарист Карлуш Паредеш и лириката на Вашку Граса Мура, Сержо Гудиньо и Педро Тамен. Освен това тя умело интерпретира различни песни във фадо вариант - пример за това е легендарната пиеса As time goes by от филма "Казабланка". В предпоследния си албум Drama Box тя се представя като вариететна танцьорка, която обитава заедно със своя антураж хотела Drama Box. Дискът представлява великолепна колекция от изпълнения на болера, танга и фадо песни.

Мизия, чието християнско име е Сусана Мария, експериментира постоянно, като погледът й винаги е обърнат напред, а не към миналото. Тя знае, че животът е красив и тази красота няма нищо общо с измамното и преходно щастие на консуматорското общество. Но в живота има и много болка – смърт, изгаряща страст и любовни разочарования, затова именно тези силни емоции тя предава в своите песни. Само гласът на жена, която носи белезите на съдбата върху тялото си, може да пресъздаде любовта и страстта в лириката на своите песни по такъв начин. Тя е влюбената жена, независимата, желаната, свободната, фаталната….Тя е жената, която сънува наяве.

“Пея за живота, неговата мизерна и великолепна страна”, заявява голямата певица и актриса Мизия. В последния си проект тя си завръща към чистото, истинското фадо – онова от задимените таверни, сърцераздирателното, носталгичното, вечното…