."Виж Неапол и умри!" е нещо като любим припев на човечеството, когато става дума за града под Везувий. Твърди се, че тази фраза произтича още от времето на Вергилий, когато основаното от древните гърци селище е било в центъра на всичко, което си струва да бъде видяно в този живот. Преди да бъдат подети от Гьоте, а после - и от съвременното италианско кино, тези думи често са повтаряни от обзетото от пламенен патриотизъм местно население.

И понеже Неапол освен красив, от край време е и кошмарно неорганизиран и агресивен град, много хора през вековете са се питали какво всъщност е имал предвид анонимният автор на този израз.

Една от макабърните версии е, че фразата е свързана с честите епидемии от холера, последната от които е през 1970-те! "Никак не ме учудва", отбелязва по този повод Марк Твен, който посещава Неапол през 1876 г. "Докато докторът разрови пластовете мръсотия, за да стигне до болестта, човек като нищо може да умре".

Друга, по-нова версия е историческият факт, че проституцията, която е с невиждани размери в града между XVIII и XX в., е основен източник на сифилис на Стария континент.

Съвремието продължава по напълно постмодерен начин да обогатява "Виж Неапол и умри!" с нови прочити. Един от последните е заглавие на статия за организираната престъпност в италианския Юг - историческият център на града е най-сериозното укрепление на Камората.

Така знаменитата фраза, може би най-известна от холивудската комедия от 1924 г. с Леда Гис и от италианската мелодрама с Ренато Балдини от 1950 г., се оказва идеално описание на изпитваните от посетителите на града страсти, независимо с какъв знак са те.

А те може да са всякакви, но едно е сигурно - Неапол не оставя никого безразличен.



Разположен в живописен залив под вулкана Везувий, отдалече той прилича на пощенска картичка или на акварел от периода на високия романтизъм. По-внушителните му сгради - катедралата Сан Дженаро [San Gennaro], университетът и кралският дворец - с класическите си фасади, му придават онзи типичен вид на "златен стандарт", характерен за италианските градове. Украсената с флорентински ренесанс арагонска порта на Кастел Капуанo [Castel Capuano], виа Сан Грегорио Армено [via San Gregorio Armeno] с нейните работилнички, кули и мостчета между сградите, или църквата Сант Анджело а Нило [Sant'Angelo a Nilo] са точно онази изящна, боядисана в пастелни тонове архитектура, която от Ренесанса насам се е превърнала в абсолютното мерило за красота на европейската цивилизация.



Птичият погледът към Неапол, обезсмъртен от хиляди фотографи и художници, обаче, издава малко от арабския дух на града, който е направо помитащ, навлезе ли човек в тесните улички, които до преди малко е гледал от високо.

Историческият център е учудващо голям. От едната му страна са quartiere spagnioli - невероятно стълпотворение от блокчета, строени през XVII в. за испанските войски, и разделяни само от тесни проходи, водещи нагоре по северния хълм на града.

Ако се намираше в друг европейски град, този квартал щеше да бъде или гето, или исторически паметник. Тук той е самият живот, място, където може да се види автентичният бит на неаполитанците.



Мъже по потници влачат чехли по паветата; жени простират по пеньоари и ролки пране по окичени с чесън микроскопични балкони; джебчии оглеждат с хищен поглед минувачите; фучат мотористи; кръчмари се подпират в рамките на вратите в очакване на клиенти; възрастни хора отиват на пазар с мрежички; мъже гълтат чашка след чашка еспресо като че обръщат шотове; пешеходци правят леопардови скокове, за да не ги помете поредната Веспа, която профучава по стръмните тесни улички като по ски-писта.

Мизерията, която блика от всеки ъгъл на "испанските квартали", е твърде далечна от днешните, а и от по-старите представи за европейски град. "Ако има Осмо чудо на света, това са жилищата на неаполитанците", пише Марк Твен в бележките си. "Искрено вярвам, че повечето от тях са високи над 90 метра! Човек изкачва поне девет стълбища, за да достигне първия етаж... И винаги някой се подава от всеки прозорец: хора с нормален размер гледат от първия етаж, тези от втория са съвсем малко по-дребни, но нагоре постепенно стават все по-малки и по-малки, докато тези по най-горните прозорци изглеждат като птички".

В другия край на Неапол е най-старата част на града, която съвпада с центъра от римско време. Въпреки че основните трасета, по които са минавали пътищата, са запазени, останките от античността са останали под земята, докато върху тях е конструирана една гигантска, еклектична казба: лабиринт от малки, по арабски тесни улички между запуснати, но великолепни ренесансови сгради, много от които принадлежат на Камората. Това особено важи за района Форчела [Forcella], където живеят най-важните фамилии в организацията.

На юг, към брега на морето пък е Санта Лучия [Santa Luciа] - кварталът с най-прочутия рибен пазар в света, от където произтичат голяма част от познатите днес неаполитански канцонети, в това число O Sole Mio!



С обичайните си слаби земетресения, и изправен пред постоянната заплаха от избухването на Везувий, Неапол е георгафски драматичен град. Може би това обяснява високия градус на всичко, което се прави тук: то винаги е като за последно. А бъдещето - то изглежда твърде несигурно. Може би затова в южняшкия италиански на неаполитанците толкова често се използва условно наклонение, заради което те често са взимани на подбив.

"В Неапол не се казва "Коя е тази улица?", "Коя е тази църква?", или "Колко е часът?", а "Коя улица би могла да бъде тази?"...", отбелязва френският писател Роже Пейерфит през 1952 г. - "Веднъж попитах една жена, която буташе количка, дали това е нейната дъщеря. Тя ми каза "Би могла да бъде"!"

Но може би най-запомнящото се, и със сигурност най-разтърсващо явление в Неапол е уличното движение. Минете по Корсо Умберто Примо, завийте към морето при Пиаца дел муничипио, излезте на виа Кристофоро Коломбо, и ако все още сте с всичкия си, си спомнете за "Етоал" около Триумфалната арка. Това сигурно е единственият момент в живота ви, когато парижкото кръгово движение ще ви се стори като празен полигон за начинаещи шофьори.



Автомобили, камиони, мотори, трамваи, колички и велосипеди, които уж се движат направо в четири, оградени с височки парапети една от друга ленти, реагират на всяко ново кръстовище като хлебарки на фенер. На права улица човек може да види в един миг коли, насочили се в над 20 различни посоки. Прескачайки парапетите, те при това упорстват до последно да стигнат първи - където и да отиват.

Това сигурно обяснява донякъде защо в Неапол практически няма автомобил, който да не е ударен поне на няколко места, освен ако не е купен в същия ден.



"Как става така, че всеки един ден не биват сгазени и осакатени хиляди неаполитанци - това е мистерия, която никой човек не е в състояние да разбули", възкликва Марк Твен в края на XIX в. 13 десетилетия по-късно нещата в Неапол не са се променили много. С изключение на това, че има няколко милиона автомобила повече.

Американският писател и създател на любимия на поне пет поколения Том Сойер, отдавна е признат за пророк. По повод прочутото "Виж Неапол и умри!", той казва: "Е, не знам защо човек непременно трябва да умре само от това, че вижда този град, но ако се опита да живее там, най-вероятно точно така ще стане".

Четете още за Италия в BalkanTravellers.com

Папа Формоза, истинската "българска връзка" във Ватикана
Папските потайности. Истории от криптата на Сан Пиетро.
Мократа страна на Рим. Всичко, което искате и не искате да знаете за фонтаните на античния град
Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса
Пиза по Галилео Галилей
Везувий. Размисли на ръба на вулкана
Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим
Музеят Уфици във Флоренция: На разсъмване пред офисите на Вазари