Има поне три начина човек да измине 300-километровата отсечка през Горен Египет с кораб: като бонвиван, като египтолог или като пътешественик.

При Асуан, някога граничен град в империята на фараоните, Нил потича на север от язовира "Насър", разделяйки се на две, за да заобиколи Слонския и няколко други острова. В неестествена тишина, най-дългата река на планетата се понася по своето русло, което като че преминава през няколко паралелни, отделени една от друга реалности.

Едната от тях е върху самия кораб. Той често напомня декор от екранизацията на “Смърт на Нил”: дървена обшивка, басейн на покрива и отличен готвач, който никога не забравя да сервира чай със сладкиши в 5 следобед.

Проснат на нагорещените дъски или седнал в джакузито, човек без да се помръдне може да наблюдава как светът преминава покрай него: след Асуан пясъците на пустинята се раздалечават, за да отворят път на същинската долина на Нил. Палмите се редуват с широколистни дървета и тръстики по зелените, ниски брегове, по които от време на време претичват дребни бели магарета, следвани от тълпа босоноги деца. Пейзажът продължава чак до шлюзовете при Есна, където реката става значително по-широка и бавна, за да се стесни отново след Луксор.



На залез подухва свеж африкански вятър и реката се изпълва с фалуки – онези малки лодки с триъгълни платна, използвани тук още от библейски времена, които отличават пейзажа на Нил от всички останали реки на света. С настъпването на мрака градовете изплуват като съзвездия от цветни светлини и техните вечерни звуци се превръщат в дискретен фон за партия бридж с пура и чаша уиски на борда. Преди вълшебна египетска вечеря.

Но сладостното плаване като по Атага Кристи е само едно от лицата на Нил. Все пак, повече от всичко друго, този район е най- големият археоло-гически обект на планетата.

Камено- ломната на Асуан, където се пази недовършен близнак на най-големия обелиск в света; спасеният от дъното на язовира “Насър” и сглобен наново храм от о.Филе; балсамираните крокодили на Ком Омбо; монументалният храм на птолемеите в Едфу; гробовете на най-старите покойници в Долината на фараоните и храма Карнак в Луксор. Нил предлага своите забележителности, подредени по степен на важност и подсилващи напрежението като във филм на National Geographic.



Няколкото хиляди гробници и десетките храмове, разположени по двата бряга, са вечен символ на европейската жажда за мистерии, откривателство и приключения. Планините от пясъци, които изследователи и търсачи на силни усещания са изгребвали от повърхността им в продължение на повече от 150 години, са ги спасили от християнски и мюсюлмански иконоборци, и са ги мумифицирали в неестествено запазен вид.



Съвременната туристическа индустрия още не е успяла да повреди величието им, въпреки че прави упорити опити – лесната достъпност и тълпите зяпачи понякога успяват да внушат фалшиво чувство за бутафорност. Подобен ефект имат и телените мрежи – границите на туристическата реалност на Нил. Отвъд тях и встрани от “магистралата” на реката, до която местните са допускани само с разрешителни, е истинският съвременен живот на Египет - третата, или може би първа паралелна реалност.

Според повечето пътево- дители, а и според местните власти, потапя- нето в нея е свързано с рискове. Те имат практика да разпро- страняват списък с табута, които включват от къпане в Нил до качване на повече от четирима чужденци едновременно в автобус – акт, който според тях превръща превозното средство в потенциален обект на ислямски тероризъм.

Но хората, които обитават тази действителност, не познават туристическите страхове. Те игнорират онзи особен вид нилски червеи, които проникват като ларви през кожата и се разрастват в тялото - къпят се във водите, направили възможен живота на 240 поколения, газят в тях, вадят си обяда от тях и живеят в тях.

Те четат вестниците си, без да си ги купуват – събрани на тълпа над сергията на вестникаря. Седят по пазарите, заобиколени от купове подправки и бои – зелена къна, синьо индиго, червено каркаде; носят си вързопите на главите; тъкат шалове, шият галабии, пазарят се, продават крокодилски кожи, ловят риба, молят се на няколко бога и се опитват да оцелеят.

Християнските квартали са бедни колкото мюсюлманските, встрани от големите, “туристически градове” улиците не са павирани, а най-голямата мечта на децата е да притежават химикалка.

Освен това два пъти на ден съвремен- ните египтяни чакат на големите кръстовища. Сутрин и вечер по централ- ните шосета и улици преминават охранява- ните от полиция конвои с туристи- чески автобуси. В тези минути светът се обърква: пресичат се пътищата на два паралелни свята. И единият трябва да изчака.

Четете още за Египет в BalkanTravellers.com