В страни от тълпите с туристи и познатите от рекламните снимки места, Западна Македония е идеалното място за едно „гмуркане” в истинската гръцка атмосфера. Шумна, хаотична и едновременно с това, леко тъжна, най-малко туристическата част на страната привлича като магнит. Лятото не е най-удачният момент за обиколка из района, но за сметка на това през останалите три сезона особената магия е концентрирана във въздуха. Късната есен пък е идеалният момент за дегустация на новото вино, ферментирало бавно през лятото и запазило топлината на слънцето.

Жегата и морето от туристи са способни да убият желанието и в най-големия ентусиаст да се върне в Гърция. Или поне така изглежда преди човек да се свести от първоначалния шок и да осъзнае, че е пропуснал нещо. Опашката пред Акропола едва ли покрива представата за истинско усещане. Западна Македония е може би най-контрастната част на страната, не толкова с видимите различия, като ВЕЦ-ове и улици, потънали в магнолии, колкото с контраста от минало и настояще, измислица и истина.

Катафиги, Аяни и Сиатиста

Тесните калдаръмени улички на Катафиги едва ли пазят спомена за младежа на име Йоргос Зорбас. Три села в различни части на Гърция спорят дали точно в там е роден прототипът на героя от безсмъртния роман на Казандзакис и всяко има своя версия по случая, по-убедителна от тези на останалите.

Днес обаче е много по-важно, че историята, описана в книгата, се е случила някъде тук и духът й все още витае наоколо. Всяка улица има своя Зорбас, който с удоволствие скача да танцува сертаки след подходящо количество вино.



Във всяко кафене се намира поне един, който е познавал писателя и е способен да убеди всеки със спомените си. Останалата част от историята е подозрително обща - десет години след смъртта на приятеля си Никос Казандзакис описва историята на познанството им. За чиста съвест изпраща още пресния ръкопис на сина на Зорбас, който е офицер в армията. Той обаче не оценява литературния шедьовър и заплашва Казандзакис със съд, ако посмее да публикува книгата. Казандзакис обаче не се отказва и внася някои малки корекции – сменя имената на героите и ги пренася в Крит, след което с леко сърце отива при издателя си. Зорбас – младши изпълнява заканата си и двамата се срещат в съда, но губи делото.



Едва ли някой би спрял заради особената архитектура в Аяни. Жителите са едва 3600, а забележителностите се изчерпват с местния музей, който обаче предизвиква истинска гордост. Съвсем близо до селото се намира една от старите столици на Македонското царство, а в експозицията на музея могат да се видят и най-старите засега образци на черно-бяла керамика в света. Иначе на екскурзоводите в музея не може да се разчита, езиковите им способности се изчерпват с гръцкия, но за сметка на това брошурите са на няколко езика и информацията в тях е изчерпателна.




Дюкянчетата за кожени палта, пъстрите витражи и рисунки на старите къщи и семейните изби в които гроздето се оставя да ферментира на слънце са запазената марка на Сиатиста. Повечето от тях предлагат не само дегустации, но и имат отделна част, която работи като таверна. Най-сигурният начин да се насладиш на дългия списък с вина е да оставиш избора на домакините. Всяко вино си върви с неговото мезе, месо или десерт, а накрая вкусовете се смесват в една опияняваща палитра с аромати.



В Сиатиста посетихме избата The Two Friends, където така и не видяхме как точно гроздето ферментира на слънце, но поне се порадвахме на крайния резултат заедно със салата от рукола и сушени доматки, поляти със зехтин. На другия ден ни беше малко трудно да се концентрираме върху старите къщи, които са гордостта на града и на църквата, чиито фрески поразително приличаха на тези в „Свети Димитър” в Солун. Или поне така ни се стори.



Избата се намира на 5 Agiou Nikanora, tel + 30 24650 21421 Siatista. Преди това си бяхме запазили стая в хотел Siatista в центъра, от където на сутринта се радвахме на прекрасна гледка. Цената обаче ни се стори далеч по-малко романтична (40 евро), а кафето направо ни разочарова.

Костур

KAΣTOPIA на гръцки, градът на брега на езерото Орестиада е разположен като амфитеатър на хълмовете от северния бряг.



На южния е археологическия резерват Диспилио, където могат да се видят наколни жилища от неолита, естествено, построени наскоро.



Входът е 8 евро и с малко късмет освен лекцията по археология, човек може да се полюбува и на някоя рядка блатна птица, като пеликан или корморан.



Иначе в града патиците, които абсолютно невъзмутимо се разхождат по алеите под магнолиите около езерото, са нещо естествено, а една обиколка на езерото в компанията на лебедите през есента е направо задължителна.

Не е много ясно дали ги е имало по времето на император Диоклециан, на който се приписва заслугата за съществуването на града. За сметка на това 72-те византийски църкви построени между 9 и 19 век са нещо като машина на времето, стига само човек да има търпението да ги обиколи всичките. Също толкова са и дюкянчетата за обработване на кожа, които са гордостта на местните жители вече векове наред. По време на Османската империя градът е бил един от главните центрове на тази индустрия и въпреки че днес славата му почива предимно на стари лаври, има още с какво да изненада.

На един час от Костур е град Грeвена, а пръснатите в околностите селца са добра алтернатива на скъпите хотели в двата града. Срещу 25 евро човек може да прекара нощта в съвсем прилична стая за гости, а закуската е в пъти по-добре приготвена, отколкото в хотелите, особено кафето. На километър от село Нимфеон пък се намира резервата Arctoros, който е първият на Балканите център за опазване на кафявите мечки. Заради биологичния часовник на обитателите му е закрит за посещения през зимата, но през останалото време е наистина задължителна спирка. Входът е 7 евро, за които няма и капка съмнение, че отиват по предназначение. Освен това е трудно да се устои на изкушението и да не се сдобие човек с тениска с меча лапа срещу 15 евро или пък с чаша за 10 евро.

Четете още за Гърция в BalkanTravellers.com