Краят на ноември. В Атина все още е топло и все още има туристи. Метрото е претъпкано, но само до спирка “Акрополи”. Слизам на следващата. Озовавам се в масивен, бетонен подлез. Бетонът преобладава и в пейзажа навън. Чува се шум от голям булевард. Виждат се комини и кранове. Някога тук е била ситуирана индустриалната зона на града. Мястото, което търся, представлява бивша газена фабрика.

Построена е през 1857г. от Френската Газена Компания и първоначално се експлоатира и стопанисва от нея. Благодарение на това, градът за пръв път се сдобива с улично осветление. По-късно, заради олимпийските игри през 1896-та, фабриката се разраства и започва да захранва с газ домакинствата и повечето предприятия по онова време. Сто години след построяването й, тя спира да работи, заради навлизането на други енергийни източници. След изтичането на договора с французите, фабриката става общинска собственост на столицата. Такава е и до днес. Преди около десетина години, общината решава да превърне близо половин век неизползвания комплекс от сгради и съоръжения в екстравагантен, културен център. Проектът е възложен на гръцкият архитект Алкис Премис.



Пространствата в складовете се превръщат в галерии, бившите административни помещения стават
заведения, работилнички и магазинчета, огромните резервоари – музикални сцени, тръбите, боядисани в пастелни цветове, преминават от външните, през вътрешните пространства, обратно навън. Сред комините и пещите се провеждат семинари и уъркшопове.


По уличките се излагат скулптури и инсталации. Едновременно с всичко това, мястото има статут на паметник на културата и на музей. Мъдро и изключително интелигентно решение на общината и перфектна архитектурна реализация. С целия респект към историята на фабриката. Своеобразен реверанс на града към мястото, което някога му е дало светлината.




Точно от другата страна на булеварда се намира голямо тролейбусно депо. Тази сграда съвсем доскоро е била безлично старо хале, с олющена мазилка и запустял вид - също общинска собственост. До момента, в който общината решава да предостави стените й на атинските графитни артисти. Обявява конкурс за рисунките и е финансира изпълнението на най-добрите проекти. С което превръща депото от сграда, покрай която бързо преминаваш, в такава, пред която не можеш да не спреш. В композициите закачливо и елегантно присъства намиращия се наблизо булевард, с тролейбусите, колите и профучаващите скутери. Рисунките преливат в сцени с ъндърграунд герои и завършват с цветен градски пейзаж. На неговия фон, преминаващите пешеходци изглеждат сякаш се движат из нарисуваното пространство, а то пък от своя страна постепенно се слива с истинския град. Всичко е интелигентно, артистично и приветливо, вписващо се напълно адекватно в атмосферата на мястото, но и тотално преобразявайки го.





Добре направените неща имат безценното свойство да вдъхновяват и да генерират още добри идеи, с което да предизвикват случването и на други такива неща. Благодарение на тези инициативи, в квартала са се появили ресторанти, галерии, барове и клубове с жива музика, превръщайки го от място, на което никой не би искал да попадне през нощта, в център на бохемския нощен живот на града.