За мнозина пътуващи през последните години българи “близко” означаваше “скучно”. В търсене на вълнуващи и вдъхновяващи преживявания се насочвахме
към големите европейски столици или към места отвъд океана, с които културните сходства са сензационни, а разликите – очаквани.

Тази вълна обаче се преобръща през последните години, и сега това, което взе да ни става интересно, е обратното – да откриваме различията там, където има преди всичко прилики: в България и на Балканите.

И ако суровите планини на Черна гора, Северна Гърция и Албания, или кристалните води на Хърватия и гръцките острови от доста време са оценявани по достойнство, през последните години на полуострова ни започна да се очертава много любопитен, и според нас подценяван избор от градове. От древни до прохождащи, от застинали до постмодерни, от европеизирани до ориенталски - съвременната градска култура в региона като че става все по-интересна за изследване. Още повече защото много от нас, приели част от културните стандарти на съвременна Западна Европа, сега могат да го направят с нови очи.

От наша си, пост-соц гледна точка много градове в Европа са неоткрити. Но отвъд това обективният факт е, че Балканите са този район на континента, в който има най-много истински непознати места.Онези, които BalkanTravellers.com би ви препоръчал да посетите, сигурно са над 30. Някои от тях, обаче, не бива да бъдат пропускани именно през 2009 г

Това са Истанбул, който с драматичната си, всеобразна красота може да бъде откриван десетки пъти отново и отново, без да се повтаря - през последните месеци в него се долавя ново, очарователно оживление; Букурещ и Белград, които поизтупаха праха на дългогодишната си занемареност; Прищина, най-новата балканска столица, изненадваща с изключителната си свежа енергия. В България Варна вече две години подред е обявявана за най-добрият за живеене град и с изключение на двата пикови месеца от летния сезон и според нас е най-привлекателното място да прекарате дълъг градски уикенд.

Истанбул: без съперници

Втори град като Истанбул просто не съществува. Ню Йорк, Рим и Мексико Сити на Балканите, това кипящо, озадачаващо и очароващо място е от векове една от най-важните дестинации за европейските пътешественици и едва ли ще бъде свалена от списъка в близко бъдеще. Дали заради историческото си наследство, превъзходната си храна, зрелищното си разположение или фанастичните възможности за шопинг, най-големият град на Турция категорично остава най-интересното и зашеметително място на Балканите.



През последните години градът е направил забележителна крачка в посока към европейския шик, но за радост – по някакъв свой си маниер. В резултат на това вечерният живот се е оживявил още повече, станал е по-елегантен, и луксозните нови молове и инфраструктура бързо нарастват (метрото под Босфора до година и половина се очаква да е факт!). Очарователната меланхолия, обаче, си е запазена - истанбулските интелектуалци и политици продължават кротко май вечното си търсене на идентичност между два свята.

Модерните доскоро квартали Нишанташъ и Ортакьой си остават много приятни места, но най-привлекателен за нощен живот напоследък е районът на Истиклал – пешеходната улица, която свързва площада Таксим със стария християнски квартал Пера на хълма над Галата. Малкият фуникулар, който свързва кулата с върха му, беше неотдавна реставриран, а множеството малки безистени и пасажи около горната му гара в момента са най-модерното място човек да вечеря със стил, да преяде със сладкиши, да се порови в книгите на малките и големи книжарници или по рафтовете на авангардните бутици, или да дегустира вина.

За дълбоко потапяне в съвременния турски Истанбул пресечете към азиатската част и се разходете из който и да е от спокойните, удобни жилищни квартали на Ускудар и Кадикьой.

Варна: съперникът

Стане ли време за море, Варна обикновено е пренебрегвана заради курортите на север и на юг. Градът, обаче, е великолепна дестинация извън, а всъщност и по време на сезона, и е едно от най-привлекателните места на българското Черноморие. Плажът, ресторантите и великолепната й морска градина не са засегнати от презастрояването, поразило много други места по крайбрежието. Всъщност вече втора година проучванията показват, че това е най-добрият за живеене български град.





Освен че е по-малка от София, със значително по-добър климат и архитектурно запазен център, Варна е разкрасявана от бреговата си ивица, забележителния си археологически музей, старата си катедрала, планетариума и делфинариума. Няколко от най-важните културни събития на страната – фестивалът “Варненско лято”, международният джаз фестивал и филмовият “Любовта е лудост” периодично я оживяват и одухотворяват.



В допълнение градът е известен с отличните си ресторанти – седем от тях са в класацията на гурме-списанието “Бакхус” за най-добри заведения в страната, а освен тях е пълно с по-семпли, но приятни места за хранене.

Близостта на места като резерватите Калиакра и Яйлата, до двореца на румънската кралица в Балчик, до ненадминатите май плажове на Албена и Кранево, й до все още съхранени места като Шабла и Крапец, прави Варна абсолютния номер едно в България.

Белград: Оцелелият

Ако някой все още има съмнение, че Белград е витален и впечатляващ град, който може бързо да отупа праха на неприятностите от последните десетилетия, си струва да се вгледа в чувството за хумор, с което сърбите напоследък се отнасят към столицата си.



Белград е центърът на величествена и горда нация с поредица подвизи от близкото минало, но не за всеки: хората, които мислят над представянето на града напоследък – т.е. Туристическите агенции, - измислиха алтернативни маршрути: турове по стъпките на Тито, на починалия неотдавна комунистически лидер Милошевич, или по следите на дълго укривалия се и неотдавна заловен в Белград заподозрен за военни престъпления Радован Караджич.

Разбира се, всичко това върви успоредно с други обиколки из руините на разрушените от НАТО през 1999 сгради, а и национализмът в града съвсем не се е утаил, и все пак Белград е освежен от инакомислието на част от своите граждани.



За онези, които не се интересуват от политика, градът крие чудесен речен плаж на Ада Циганлия, забележителни гледки към мястото, където реките Дунав и Сава се сливат, и весел и вкусен вечерен живот в Скадарлия. Там малкият мол от бистра и ресторанти е заобиколен от квартали, които подсказват колко представителен град може да бъде Белград със съвсем малко усилия.

Прищина: Един дебютиращ град

Макар и на режим на тока, Прищина е същинско енергийно поле – поне в човешки план. Обяснението е в това, че столицата на Косово е градът с най-младо население в Европа, което при това е окрилено от получения през миналата година статут на независима република.

Да наречеш този град красив би изисквало доста въображение, но основният му чар е неговият приповдигнат дух. Модерни кафенета и ресторанти с изненадващо добра храна, и най-вече – изключително дружелюбни и общителни хора на средна възраст между 20 и 25 г. компенсират вездесъщата обстановка на строителна площадка и като цяло незабележителната архитектура.



Все пак в Прищина има места, които не бива да бъдат пропускани. На един от централните площади е джамията от 15 в. Султан Мехмед Фатих, една от най-красивите мюсюлмански постройки в Косово. Превърната в католическа църква в края на 17 в. по време на австрийско-турската война и декорирана със свастики от германските войски по времето на Втората световна, джамията беше реставрирана от международната общност през последното десетилетие. До нея са долепени хамам от същия исторически период и часовникова кула от 19 в.

Историческият музей на града също трябва да се види – притежава добра колекция антики, включително една малка глинена статуя на богинята на плодородието, избрана за символ на Прищина. През 1998 г 1247 от нейните артефакти са взети за изложба в Белград и никога не са върнати.

Музеят е в сграда в австроунгарски стил, първоначално строена за нуждите на местната администрация, а между 1945 и 1975 г е използвана като щаб-квартира на Югославската народна армия, ЮНА.

Нагоре по хълма от паметника на Скендербег – албански национален герой от борбата срещу Отоманската империя, на зелена поляна се издига бетонен мемориал. Той е в памет на жертвите косовските албанци, загинали при конфликта със сърбите, и до него е гробът на харизматичния лидер Ибрахим Ругова.

Букурещ: Еклектичен

Ако Букурещ е известен с нещо, то е най-вече с мрачната чудовищност на построените от комунистическия диктатор Николае Чаушеску квартали. Мегаломанията му е засегнала сериозно града, тъй като построяването на “забележителности” като Двореца на парламента са причинили разрушаването на голям сектор от историческите постройки в румънската столица.



Истината е, обаче, че в града не само има много повече какво да се види, но и че това е най-представителната балканска столица, която вече от няколко години разцъфтява в модерен, еклектичен и необичайно одухотворен като за Балканите мегаполис.



Причината градът някога да е наричан “Париж на Изтока” е в изобилието от бел епок архитектура (Букурещ включително има своя Триумфална арка по модела на тази във френската столица).

Но многообразието от влияния и стилове е навсякъде – средновековни, класически и ар нуво сгради са наредени една до друга, допълнени от чисто румънска архитектура от началото на миналия век, и по-модерна такава от 1930-те и 1940те. Заедно със соц-районите с многоетажни блокове и съвременни постройки, някои от които – от стъкло и метал, всичко това превръща Букурещ в доста еклектично място.

Културният живот в града е не по-малко разнообразен – музикалната и театралната сцена, а и тази на нощния живот, бързо се разрастват, сливайки съвременната румънска култура с европейската, а и отвъд.

Ако властите си удържат на думата, Букурещ може да добави към красотата си и канал, свързващ го с Дунава – така той би станал петата европейска столица, чийто живот преминава на тази река.

Коментари: "Аз пък бих казала: Истанбул (без конкуренция наистина), Сараево, Сибиу, Пловдив, Нови Сад ;)" Мариана