В началото на ХХІ век папа Йоан-Павел II и наследникът му Бенедикт XVI изграждат образа на смирен, всеотдаен и благороден наместник на свети Петър на Земята. Но не винаги е било така.

Предходните обитатели на Папския дворец, разкошната катедрала "Свети Петър" и може би най-забележителния музей в света – ватиканския, не само са живели охолно, но и са имали изтънчен и донякъде разточителен вкус към лукса, колекционирането на скъпи вещи и ексцентрични, поне от християнска гледна точка, удоволствия.

Векове наред трите "В"-та на Ватикана са били Величие, Власт и Великолепие. Папите са ги постигали не само с аскетизъм или милосърдие.

Греховете им са богато документирани през вековете. Особено драстична е т. нар. желязна епоха през IX-X в., когато от 24 папи една трета умират при неизяснени обстоятелства. В книгата си "Животът на папите" Ричард Макбрайън описва периода като "белязан с корупция, включително незаконно или полузаконно купуване и продаване на църковно имущество, непотизъм, разточителство, разврат, бруталност и дори... убийства! Пръст в цялата тази работа са имали германски крале и влиятелни римски фамилии, които упражнявали диктат върху папския престол.

През тези години разточителството и особено демонстрирането на власт се превръщат в норма. До такава степен, че когато се появява скромен папа - Адриан VI (1522-1523), който, смаян от злоупотребите на своите предшественици, се опитва да подложи курията на драстична реформа, съвременниците му в Италия го определят като педантичен схоластик, "сляп за красотата на античността, който скъпернически орязва стипендиите на велики артисти".

Папското охолство има и положителна страна: натрупаните съкровища на Ватикана представляват един от най-великолепните музеи в света.

Сикстинската капела, често определяна заедно с "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи за абсолютна стойност в естетиката, е плод на грандоманията на един папа - Сикст IV. През 1477 г. той си поръчва построяването на капела, която да е с упоменатите в Библията размери на храма на Соломон.

Воден от амбицията да превърне папския дворец от средновековен в ренесансов, Сикст IV прави мащабни поръчки на най-известните художници на века - Ботичели, Перуджино, Рафаело.

Кани и Микеланджело, който обаче отказва да напусне Флоренция. Главата на католическата църква не е склонен да му се противоречи. Но племенникът и наследник на Сикст IV - папа Юлий II, не се колебае да заплаши Флоренция с военна сила, за да преодолее съпротивата на художника.



Така Микеланджело не само се оказва във Ватикана, но и изписва тавана сам за четири години. Това е първият му опит да рисува: дотогава той е преди всичко скулптор. Любопитен факт е, че за да спести пари на папата, художникът използва мъжки модели за женските фигури - по онова време те са по-достъпни и по-евтини.



"Страшният съд" е рисуван 22 години по-късно, вече при папа Клемент VII Медичи. Микеланджело работи шест години, за да изпише 250-те фигури в композицията, повечето от които - голи. Превръзките около бедрата им са добавени по-късно, за да отговорят на представата на курията за благоприличие. И този път художникът пести от модели - смята се, че лицето на свети Вартоломей е автопортрет на Микеланджело.

Най-голямата църква в света? Според доктрината никой католически храм не може да е по-голям от "Сан Пиетро", който е дълъг 222 метра, широк 110 и висок 113 м, и папската курия внимателно следи това правило да се спазва. Книгата на рекордите "Гинес" е съгласна - според нея "Св. Петър" наистина е най-голямата църква в света. Но други източници изтъкват като най-голяма Базиликата на Богородица на мира в Ямусуркро, столицата на Брега на слоновата кост. В нея могат да седнат едновременно 300 000 богомолци. Както обикновено се получава, когато става дума за размери, важното е не колко, а какво се мери. Най-голяма църква в света от гледна точка на квадратурата на пода е "Санта Мария де ла Седе" в Севиля. Църквата с най-голям обем е "Св. Йоан Божествений" в Ню Йорк. Най-висока е Първа обединена методистка църква в Чикаго. А църквата с най-голяма фасада е катедралата в Кьолн.

Папа Юлий Втори пропилява и доста средства за собствената си резиденция, известна сега като "Стаите на Рафаело". Днес човечеството му е благодарно - четирите помещения, изрисувани от художника, са сред най-големите съкровища на съвременната цивилизация.

Същият папа основава Музея на Ватикана. Първоначално колекцията от изкуство, събирано през вековете от главите на Римокатолическата църква, е поместено около т. нар. осмоъгълен двор в папския дворец.

Сбирката се разраства особено бързо през XVIII и ХIХ век, когато са открити останки от Етрурия в пределите на Ватикана (сега всичко намерено може да се види в Музея на етруските в двореца, основан от папа Григорий XVI).

Пинакотеката е най-новият музей на Ватикана като постройка, но не и като колекция. Тя е уредена през 1932 г. като постоянно място за непрекъснато местените из двореца картини. Първата колекция от 118 ценни платна е съставена от папа Пий VI около 1790 г. Част от нея обаче е предадена на Париж по силата на договора от Толентино между папата и Наполеон. В момента тя наброява около 460 творби, сред които ще намерите Джото, Караваджо, Рафаело, Тициан, Леонардо и Веронезе.

Може би най-очевидният израз на стремежа към всепоглъщаща власт на Ватикана е катедралата "Свети Петър". Както казва Бил Брайсън, "това е единствената сграда, в която ми се е приисквало да падна на колене, да вдигна ръце към небето и да извикам: "Отведи ме у дома, Боже!"

И наистина, натъпкан със съкровища като "Пиета" на Микеланджело и изработения от Бернини изящен бронзов балдахин над папския трон, с взимащ дъха купол, който изглежда поне на километър нагоре в небето и от който светлината струи като пролетен дъжд, с колони с радиус от 15 метра, храмът съвършено преобръща чувството за реалност и усещането за перспектива.

В основите на "Сан Пиетро" е криптата. Освен останките на свети и достойни мъже тя пази и тайните на чудовищни престъпления. Най-смайващото от тях е "Синодът на мъртвеца" - зловеща идея на папа Стефан VII, който през 896 г. заповядва предшественикът му Формоза (важна фигура в българската история) да бъде ексхумиран и подложен на съд. Към този момент Формоза вече седем месеца лежи погребан в криптата.

Тялото му е извадено, облечено в официалните дрехи на понтификата и внесено в църквата "Сан Джовани ин Латерано", където действащият папа председателства гротескния съдебен процес.

Останките на Формоза са сложени на стол, а пред тях - треперещ от страх невръстен послушник, който да говори от тяхно име и в тяхна защита. Процесът протича в монолог на побеснелия Стефан VII, който крещи истерично срещу трупа, докато останалите присъстващи ужасено мълчат.

В крайна сметка Формоза е осъден, като са отрязани трите му пръста, с които е благославял като папа, а тялото му е погребано в обикновен гроб.



Процесът предизвиква такова възмущение в Рим, че няколко месеца по-късно Стефан VII е свален чрез "дворцов преврат", а по-късно - удушен в затворническата си килия.

Въпреки че понякога е бил център на зловещи интриги и коварство, понтификатът винаги е успявал да задържи уважението на католиците. Ако в съвремието това се дължи на положителното влияние на Ватикана върху съдбите на милиони хора по света, преди векове положението често е било спасявано от трите "В"-та, които са смайвали хората и са им вдъхвали респект.

Четете още за Ватикана в BalkanTravellers.com:
Папа Формоза - несбъдналият се архиепископ на България

Още за Италия в BalkanTravellers.com
Мократа страна на Рим. Всичко, което искате и не искате да знаете за фонтаните на античния град
Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим
Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса
Виж Неапол и живей. За да разказваш
Пиза по Галилео Галилей
Везувий. Размисли на ръба на вулкана
Музеят Уфици във Флоренция: На разсъмване пред офисите на Вазари