Запомнен от историята със зловещия post mortem процес срещу него, приживе папа Формоза е любимец на българския цар Борис. Преди да поеме папското кресло, той обикаля България, покръства населението й, и за малко да се окаже инструмент в опитите на българския владетел да присъедини страната към римокатолическата църква.

Според исторически източници България приема християнството от Константинопол през 864-866 г. Тогава цар Борис покръства себе си и всички свои поданици в православна вяра.

Тези събития бележат края на напразните усилия на българския владетел да изгради относително самостоятелна църква, асоциирана с папския престол.

Някои историци смятат, че към 852 г. около две трети от населението на България изповядват християнска вяра, като успоредно съществуват много други религии, по отношение на които държавата няма политика. Изглежда, че към 866 г. Борис решава да ги консолидира, като при това се опитва да избегне както влиянието на съседната, експанзионистично настроена Византия, така и прекомерния диктат от Рим. През 866 г. той изпраща на папата 115 въпроса, в които му иска разяснение по различни религиозни теми и настоява за самостоятелна църква.

Докато отговаря на въпросите, папа Николай I изпраща в България двама пратеници, единият от тях - Формоза Портуенски. Мисионерите започват да оформят българските християнски ритуали по образеца на римските. Българският историограф от ХVIII в. Паисий Хилендарски съобщава в "История славяноболгарская", че "папските епископи Павел и Формос са покръстили много български народ".

Впечатлен от Формоза, Борис иска от папата да го назначи за архиепископ в България, но Николай I, а след него и Адриан II му предлагат други кандидатури и не скланят да повишат своя пратеник. Българският владетел спори известно време с тях, в един момент дори поставя ултиматум: "Или Формоза, или никой!", но Адриан II за пореден път отказва. Постепенно се засилва натискът върху България от Византия и страната окончателно попада в източноправославната "сфера на влияние".

Четете още за Ватикана в BalkanTravellers.com:
Папските потайности