Мокасини, кецове, или боросана?
През десетилетията на титовия социализъм това специфично югославско изобретение е един от символите на грижата на държавата за трудовия народ. Бяла, изгладена с ръб риза, черна жилетка от костюм и черна пола, а на краката - бели или тъмно сини ортопедични боросана, е стандартната униформа на всички жени, работещи в сферата на услугите от онази епоха.
А и от тази. През годините на Югославия сърбите и хърватите успяват истински да се привържат към белите обувки. Когато федерацията се разпада, между двете републики избухва спор за правото да произвеждат боросана. Той е още по-ожесточен, тъй като оригиналният производител - заводът в Борово село, след разделянето се оказва на границата, но от хърватска страна - в Сръбска Краина.
Не е ясно дали старо съперничество, или маркетингов гений поражда лозунга "Ако не е Борово, не е боросана!", с което заводът в Борово село брандира ортопедичните обувки.
Така или иначе те в такава степен са се превърнали в запазена марка на развития по титово време туризъм, че и днес могат да се видят както в класическия белградски хотел "Прага", така и из заведенията и хотелите на най-стария хърватски курорт, Опатия.
Тяхната екзистенциална стойност неотдавна беше забавно осветена от моноспектакъла "Въздействието на боросана върху теб". В него хърватската актриса Нина Виолич разсъждава над фетишизма към краката и обувките като израз на абсурдите в модерността и дори изпява песен за боросана.| Нина Виолич, обута в бели обувки боросана, в сцена от "Въздействието на боросана върху теб" |
При бегъл поглед в модно списание може да видим, че
обувката е навлезла и в естетиката на висшата мода и, с много малко модификации, тя присъства в есенната линия на Баленсиага за 2007 г. Кухни
Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи
Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още
Нещо за четене
Великобритания
Naked Airport (2008) | Аластър Гордън
Една от най-тъжните истории на 20 век е тази на въздухоплаването, казва Оуен Хатърли в ревюто си на Naked Airport, “Летището в натура” - нова книга с автор Аластър Гордън. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още
-
Фотогалерии
Bulgaria D'Or. Българското село, посипано с благородния златен прах на есента. Фотография на Лоде Десмет.
От край до край разцъфнал континент | Фотография Албена Шкодрова
Моментална пролет в София | Фотография Лоде Десмет
Черно море за спомен | Фотография Аделина Илиев
Сняг в София | Фотография Лоде Десмет
Тема на месеца
Балкани
Балканите, вторачени в историята си - поглед отвън
Обсесията от историята е толкова обичайна на Балканите, че местните хора не са в състояние дори да я забележат. За пришълци отвън, обаче, тя бързо става част от преживяването да си на Балканите, и никъде другаде. Раймонд Детрез, белгийски българист и балканист, описва как изглежда отстрани този понякога забавен, понякога - досаден, и дори опасен социален феномен. Още
Форуми
Лесно ли е да караш на Балканите? Зависи. Ако човек си търси адреналин, това е евтин начин да го получи. Какво бихте посъветвали шофьори без опит в региона?
----------------------------------------
Изпратете мнението си на editorial@balkantravellers.com
----------------------------------------
Напоследък ми се струва, че българските полицаи започват да се очовечават. Държат се прилично и се опитват да не са арогантни. Чудя се, обаче, как ли се отнасят към хора с шофьорска книжка от ЕС?
Петър Палев, Сливен
----------------------------------------
Искам да посъветвам всички чужденци да внимават в целия регион, и особено в България. Те се държат като удома - спазват правилата, уважават пешеходците, и не подозират какъв яд предизвикват у българските шофьори около тях, които в най-добрия случай ги смятат за неспособни да карат. Още
Отвъд океана
Тайланд
Away from Mao
Опушени свински зурли и планини от злато и риба на завоя на Чао Прая, Банкок
Три неща, които винаги съм мечтала да притежавам, са антисептичен прах от гръбначен прешлен на опосум, вълнено чорапче за мобилен телефон с котенце, и термометър за настроение. Човек винаги е добре да се държи в течение как се чувства.
Още
Планините Симиен: На покрива на Африка
Да не забравите!
Португалската певица на фадо Мизия ще пее в София на фестивала Джаzz+ на 29 ноември 2008.
Концертът, на който тя ще представи последния си албум – Lisboarium, своя меланхоличен портрет на Лисабон, Още
