Мокасини, кецове, или боросана?

От Белград до Загреб и от Копаоник до Опатия и Дубровник, ако нещо обединява Сърбия и Хърватия и след разпада на Югославската федерация, това са боросана - ортопедични обувки без пръсти и пети.
През десетилетията на титовия социализъм това специфично югославско изобретение е един от символите на грижата на държавата за трудовия народ. Бяла, изгладена с ръб риза, черна жилетка от костюм и черна пола, а на краката - бели или тъмно сини ортопедични боросана, е стандартната униформа на всички жени, работещи в сферата на услугите от онази епоха.

А и от тази. През годините на Югославия сърбите и хърватите успяват истински да се привържат към белите обувки. Когато федерацията се разпада, между двете републики избухва спор за правото да произвеждат боросана. Той е още по-ожесточен, тъй като оригиналният производител - заводът в Борово село, след разделянето се оказва на границата, но от хърватска страна - в Сръбска Краина.

Не е ясно дали старо съперничество, или маркетингов гений поражда лозунга "Ако не е Борово, не е боросана!", с което заводът в Борово село брандира ортопедичните обувки.
Така или иначе те в такава степен са се превърнали в запазена марка на развития по титово време туризъм, че и днес могат да се видят както в класическия белградски хотел "Прага", така и из заведенията и хотелите на най-стария хърватски курорт, Опатия.

Тяхната екзистенциална стойност неотдавна беше забавно осветена от моноспектакъла "Въздействието на боросана върху теб". В него хърватската актриса Нина Виолич разсъждава над фетишизма към краката и обувките като израз на абсурдите в модерността и дори изпява песен за боросана.

Нина Виолич, обута в бели обувки боросана, в сцена от "Въздействието на боросана върху теб"

При бегъл поглед в модно списание може да видим, че

обувката е навлезла и в естетиката на висшата мода и, с много малко модификации, тя присъства в есенната линия на Баленсиага за 2007 г.

Вашия коментар
Предишен | Обратно | Следващ Върнете горе

Кухни

Балкани

Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още

Нещо за четене

България

Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още

Музайка

България

Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още