Ако думите, че Египет е най-старата туристическа дестинация, ви се виждат клише, си спомнете Стария завет. И после Новия. Странстванията из тези земи започват с преселението на цял народ - от вътрешността на Египет, през Синай към Обетованата земя. След евреите, дева Мария с младенеца Христос обикаля в района, проправяйки маршрут за стотици хиляди пилигрими.
Днес нещата са леко променени - доколкото от Синайския полуостров, Александрия и долното течение на Нил, масовият туризъм постепенно се е изместил на юг, към Луксор. Тук, стига да е издръжлив, човек може за един ден да види най-доброто и от живота, и от смъртта. А ако има късмет, да направи и откритие.

Срещу мегаломанията има много аргументи. В случая с древен Египет, обаче, тя е свършила добра работа. Доминираща сред египетските фараони, тя ги е подтикнала към мащабно, масивно строителство, осигурявайки за съвременното човечество почти непокътнати исторически паметници от преди 6000 години. Тя е основната причина гробовете и храмовете им да оцелеят шест хилядолетия, превръщайки се през вековете в гръцки, римски, християнски или мюсюлмански култови постройки, устоявайки на наводненията, иконоборците, напора на пустинните пясъци и масовия туризъм.

Един от примерите е

храмът на Амон в Луксор.

Днес той е в центъра на оживен град със същото име на източния бряг на Нил. Построен е около 2000 пр. Хр. от двама от най-известните египетски фараони – Аменофис III, известен като покровител на изкуствата, и Рамзес II, останал в историята като “великият строител”. Преминал е през цялата мелница на историята – служил е на гърците и римляните за поклонение пред заимствани от египтяните (макар че никога не биха си признали това!) божества, след това е превърнат в коптска църква, а сега между колоните му има джамия.

Струва си човек да поседи на стъпалата му и да поразсъждава над самия факт, че те са на 4000 години.

23-метровият мраморен пилон на Плас де ла Конкор в Париж, който след Френската революция замества статуята на Луи XVI, някога е стоял пред входа на този храм. Управляващият в началото на XIX в. Египет Мохамед Али го подарява на Луи Филип.

Храмът е добър и измамно лесен старт на обиколката на Луксор, и ако човек иска да има градация в приключението, е най-добре да продължи с

Долината на фараоните

на западния бряг на Нил. Тук египтяните са погребвали владетелите си в продължение на около 500 години - между 1500 и 1000 пр. Хр. и в някои от гробниците им са оцелели невероятни материални свидетелства за тяхната култура.

Пейзажът е старозаветен – жълти пясъци, босоноги минувачи и тук-там монументално строителство, ей тъй в нищото.



Гледана от хеликоптер, долината е впечатляваща – входовете към гробниците се различават трудно, и някак стряскат с правилните си форми, контрастиращи със стихията на каньона. Отблизо тя e монотонен, горещ и неравен пясъчен терен.

Археолозите сочат поне три причини египтяните да изберат именно тази долина за погребенията на владетелите си. Един от тях е дебелият пласт варовик, който е удобен за издълбаване и достатъчно устойчив. Заради близостта до Нил мястото е достъпно за многолюдните погребални процесии, с които са доставяни телата на фараоните. Освен това стръмнината на ландшафта го прави лесно охраняем.



Освен географските, вероятно има и мистична причина за този избор – сред многото долини покрай Тива, тази е единствената, над която се издига гигантска естествена пирамида.

Няколко поколения учени са проправили алеи и пътеки между 62-те гробници и са ги номерирали сякаш с цел нарочно да объркват посетителите. Причината е, че първоначалните номера са сложени през 1827 г., когато са били открити само 22 гроба, от север на юг. Впоследствие са добавяни новите по реда на тяхното изнамиране.

В момента съдържанието на гробниците се състои основно от стенописи и празни саркофази. Останалите находки са в музеите в Кайро, Лондон и Ню Йорк.

Най-известната гробница – тази на Тутанкамон, е най-късно откритата и единствената, която достига до съвременните археолози неразграбена. Вдействителност тя е една от най-малките, и само мисълта за това какво трябва да е изчезнало от по-важните гробове изпълва учените с яд и отчаяние.

Тъй като е в средата на централната алея и не изисква нито катерене, нито допълнителна такса, най-посещаваният е на Рамзес IX. Въпреки че остава незавършена поради ранната смърта на фараона, гробницата е със забележителни и добре съхранени цветни релефи по стените.

Само на метри от нея е най-голямата гробница, намирана досега в Египет– KV5, на синовете на Рамзес II. Тя още не е отворена за посетители, нито ще бъде скоро, тъй като много от над 130-те й коридора и зали все още са запълнени с пясък и пръст. Засега туристите се задоволяват с нейната умалена версия - KV 12.

Обратно на източния бряг на Нил, и два и половина километра на север, е абсолютната кулминация на обиколката на Луксор -

храмът Карнак.

Към входа му води “алеята на сфинксовете” - широка пътека, оградена от каменни колоси с глави на овни, а вътре древните египетски богове са представени до такава степен изчерпателно, че някои го сравняват с тематичен парк по египтология.

Дори и само поради размера си, храмът прави повече впечатление може би дори от пирамидите в Гиза. Твърди се, че неговата “зала с колоните” е толкова обширна, че може да побере и папската катедрала “Сан Пиетро”, и лондонската “Сейнт Пол”.

Тук са снимани поредица класически криминалета, включително възлови сцени от “Смърт по Нил” по Агата Кристи. Ако човек попита, местните посочват камъните, които във филма мистериозно се откъсват от самия връх на храма, с усмивка, но след това бързат да се отдалечат.

Мястото обаче е твърде интересно, за да го задмине човек набързо. Много от стенописите му са посветени на симпатичния египетски култ към плодородието и изобразяват бог Мин в състояние на ерекция и заобиколен от зарадвани, готови да се притекат на помощ жрици. На места може да се види консервативният почерк на следващи епохи, в които моралисти са се опитвали да изличат следите от мъжкото могъщество на Мин (те все пак са останали, само че сега са издълбани, вместо изпъкнали).

Съвременните археолози твърдят, че много от древните храмове, включително Карнак, са се съхранили не въпреки, а благодарение на пясъка, който ги е затрупвал и по този начин – консервирал и спасявал от вандали.


Въпреки, че Египет, какъвто го виждат туристите, изглежда застинал от няколко хилядолетия, той продължава да е място на непрекъснати нови открития. Долината на Кралете, която се изследва от началото на XIX в., често поднася нови изненади. Например най-голямата гробница – KV5, е открита за съвременната наука преди близо 200 години, през 1825 г. Но първият й изследовател Джеймс Бъртън намира само трите й най-предни зали, които по онова време са така задръстени с довлечени от пороите камъни и пясък, че той дори не различава рисунките по стените. Едва през 1987 г. нов, амбициозен проект се заема да я изследва, и до момента е открил над 100 зали и коридори.

Храмът Карнак не прави изключение. Преди няколко месеца на територията му бяха намерени две нови съкровища. Едното се състои от девет златни предмета, а другото е принадлежало на Хатшепсут и Тухутмус III и опровергава теориите за конфликт за власт между двамата. Предметите бяха открити край пътеката, по която преминават стотици туристи на ден.

Но човек не бива да се учудва особено от подобни неща, след като през март 2006 г. музеят в Кайро намери мумията на самата Хатшепсут на... трети етаж на собствената си сграда. Тя е била “загубена” сред стотиците експонати в музея, докато археолозите се опитвали да я разпознаят сред мумии, намерени в Луксор.

В Египет човек може да открие какво ли не. Стига да е издръжлив в търсенето.

Четете още за Египет в BalkanTravellers.com
Тунелите на Нил - плаване с кораб по течението на Нил от Асуан към Кайро
Манастир в пустинята - първият в историята на света манастир е в източната пустиня на Египет
Кратък пътеводител из египетската кухня
Археолози възстановяват храма около мистериозните колоси на Мемнон