Когато на 30 декември 1911 г. 10 000 тонният кораб Bahia Blanca в тържествено е пускат на вода в Хамбург, създателите му едва ли предполагат, че след век той ще стане известен като най-хубавите корабни отломки в света.

Модерното за времето си чудо на немската инженерна мисъл е създадено в корабостроителницата Rieherst Schiffswerks, за да превозва 2000 пасажера и 9000 тона товари със скорост надвишаваща 12 възела, осигурени от пет бойлера, захранващи с пара два двигателя с обща мощност 4300 конски сили.

Службата на кораба започва някак тривиално на фона на днешната му слава - Bahia Blanca подържа редовна линия между Германия и Аржентина до началото на Първата Световна война. Закотвен по време на военните действия в Буенос Айрес - до 1918 г., той става собственост на аржентинското правителство.

Сагата продължава през 1935 г., когато на свой ред го купуват италианците. Те го преименуват на една от най-романтичните си провинции -Умбрия. Сменят се и моретата.

Корабът подържа връзка с италианските колонии в Източна Африка, пренасяйки войски и оборудване. Управлява го Lloyd Triestino – компанията, която е собственик и на Campidoglio, кораба, който на 23 февруари 1931 г се разбива в български води, докато плава по маршрут Триест-Одеса. Навигационна грешка го води в скалите край нос Акин в района на село Черноморец.

“Умбрия” завършва завинаги плаването си в по-топли води: всичките му 158 метра дължина днес лежат в пълното си великолепие на дъното на Червено море, на един хвърлей място от единственото пристанище на най-голямата африканска държава - Судан.

На фаталната за „Умбрия” сутрин на 10 юни 1940 г., нейният капитан Лоренцо Муизан се бръсне и слуша радио Адис-Абеба, когато научава, че Италия се включва във войната в 19 часа същия ден. Военните действия са насрочени да започнат в полунощ. Корабът му плава натоварен с 360 000 авиационни бомби, муниции, торби цимент, самолетни гуми, парфюми, празни бутилки за вино и три Фиата 1100 Coloniale за Етиопия.

Моделът Фиат 1100 се произвежда в периода 1937 до 1953. През 1939 по армейска поръчка “Фиат” създава модификацията 508 С Militaire, който се използва от италианските военни сили по време на Втората световна война от Либия до Русия. Макар общият брой произведени коли от тази модификация да надхвърля 120 000 броя, днес няма много запазени. Трите коли в трюмовете на „Умбрия” са от този вид. Българският принос към тази история е, че по време на гмурканията в отломките открих неизвестна досега четвърта кола, засипана с тиня - в една отдалечена, и очевидно рядко посещавана част на кораба. Макар наглед безсмислена, тази новина развълнува учудващо много любители на приключения по света.

Фашистка Италия управлява Етиопия през периода 1936-1941 г. в следствие на кратка война между Кралство Италия и Абисиния, както още се е именувала тази страна.

През 1935 г. Абисинската криза показва немощта на Обединените нации, неспособни да се справят с войната чрез политически средства. Това отприщва допълнително имперските амбиции на Мусолини и става предвестник на наближаващата световна война.

Междувремено италианците превръщат Етиопия в център на Africa Orientale Italiana, или Италианска източна Африка - колониалната й гордост, разположена на Африканския рог върху териториите на днешна Еритрея, Етиопия и част от Сомалия. Окупационите сили изграждат модерна инфраструктура, функционираща и до днес.

Товарът на „Умбрия” е предназначен да подпомогне този процес. Бутилките за вино на откриващата снимка никога не са били пълни с друго, освен солена вода. Те са пътували празни, за да бъдат напълнени с вино в Етиопия, където италианците развиват лозарство, но не и стъклопроизводство. Авиационните бомби и части на свой ред са прелюдия към настъпващата световна безчовечност, с която окупаторите вече са се прочули, използвайки химическо оръжие по време на Итало-Абисинската война.

Това няма как да се понрави на Британските военноморски сили, владеещи Суецкия канал и подстъпите към Индийския океан в тези смътни времена. Доказателство за това скоро се материализира под формата на HMS Grimsby и неговия капитан лейтенант Стивънс, който начело на двадесет и двама войници, пожелава да се качи на борда на “Умбрия”.

Италианският капитан не се колебае дълго - пуска котва от подветрената страна на рифа със звучно име Уингейт, и пред смаяния поглед на англичаните саботира поверения му кораб и товар, като отваря кингстоните** и достолепно го потапя , своевременно евакуирайки екипажа си.

Историците все още дискутират мотивите за постъпката му. Едни – с възхита от доблестта му, други - презирайки отчаянието му. Едно е сигурно - потапянето на „Умбрия” е първият героичен акт на Италия в драматичния водовъртеж на Втората световна война.



На въпроса на Стивънс „Защо?”, италианецът кротко отговаря „Врагове сме”. Англичанинът, който е силно впечатлен от постъпката му, благородно отвръща „Вие сте мой приятел”. Това обаче не попречва на добрия капитан Муизан и екипажа му да прекарат следващите четири години, търкайки наровете на ред индийски затвори. След края на войната историята не е по добра към тях - под претекст, че са пратили кораба на дъното преди формалното начало на войната, италианската бюрокрация отказва обезщетение на изтормозения екипаж на „ Умбрия”.

Толкова за миналото. Днес да се стигне до Уингейт е преживяване, което прилича на продължение на романа „Стас и Нели”, но заслужава всяка част от усилието си. Рифът защитава отломките от теченията, които засипват с времето потъналите кораби с тиня. Богатият живот на Червено море, известно с разнообразието на меките си цветни корали и множеството подводни обитатели, с времето е превърнал човешкото творение във величествен подводен риф.



Горната му част е близко до повърхността, където веселите цветове още не са се разтворили в монохромността на по- големите дълбочини. По-надолу утробата на кораба все още ревностно пази смъртоносния си товар. Колкото повече се спуска човек, цветовете избледняват и започват, като цялата атмосфера, да препращат към платната на старите холандски майстори от 15 в.

**кингстоните помагат на двигателите да се охлаждат с морска вода но могат да се използват и за потапяне на кораб.