Най-тъмният сред европейските музикални фестивали, WAVE GOTIK TREFFE започва преди двайсетина години като скандално ъндърграунд събитие. Днес посетителите му не завършват в ареста, но много от тях изглеждат сякаш идват от там. В черно, мистериозни и предизвикателни, почитателите на готик субкултурата се събират тук за да демонстрират зрелищно мрачните си фантазии. Все пак, едва ли човек може да намери по-миролюбива тълпа от тази.



Когато през 1987 г група почитатели на Gothic и Wave музиката организират малко парти в замъка Белведере, Потсдам все още е Източна Германия – от онази страна на стената, където демонстрирането на артернативни музикални вкусове е идеологическо престъпление. На купона се появяват доста повече хора от предвиденото. Полицията идва и за част от участниците, тази вечер завършва в ареста. Въпреки случката, те се събират отново по същото време на следващата година, в още по-голям състав.

Следват още няколко ъндърграунд години, през които партито се превръща в традиция и започва да придобива мащабите и формата на фестивал. Междувременно стената е разрушена и вече няма нужда това да се случва полулегално. През 1992 г. събитието официално се премества в Лайпциг и започва да се нарича WAVE GOTIK TREFFEN (treffen=среща).




От самото си създаване WGT e фестивал, който се случва заради желанието и усилията на почитателите на тази култура да го има. Доказателство за това е емблематичната в историята на фестивала 2000 г, когато по средата на четиридневното мероприятие организаторите обявяват, че парите са свършили. Охраната и техническия персонал напускат, повечето от групите си заминават, 25 000 фенове не знаят какво ще се случи. В този момент част от изпълнителите решават въпреки всичко да останат и да свирят. Ползват заедно наличното си оборудване, за техническата част им помагат хора от публиката и фестивалът продължава. Въпреки, че тълпа от 25 000 души е оставена без охрана, до края не се случва нито един инцидент. След тази случка кметът на Лайпциг обявява фестивала за събитие от голяма важност за града, възстановява част от хонорарите на музикантите и започва да подпомага следващите му издания.



От Белведере до сега, фестивалът напълно е запазил и се придържа към некомерсиалния си харектер. За него не се печатат плакати, не се раздават флаери, по сцените няма реклами. Едновременно с това, със средно двадесетхилядната си публика, той е измежду най-големите в света от подобен характер. Wave Gotic Treffen е толкова мащабен, че на него могат да се видят представители на абсолютно всички течения в готик-субкултурата.

Случва се всяка година по Петдесетница, но точната дата се определя взависимост от лунните цикли. Присъстващия навсякъде черен цвят, в комбинация с характерните аксесоари му придава атмосфера на тайнственост и мистериозност. Същевременно, изключително непринудено, изпълнителите могат да бъдат видяни да се разхождат из тълпата, или на по чаша бира, разговаряйки с почитателите си.



В красива кръгла сграда, напомняща римска базилика, традиционно в един от дните се организира фетиш-парти. Задължителният стайлинг е латекс, кожа, винил или еротично готик облекло. Охраната е непоклатима относно спазването на дрескода. Ръкавици, маски, вериги, кожени ремъци , ботуши до средата на бедрото и убийствено високи токчета са част от неизменните аксесоари в тълпата. Татуировки в комбинация с пиърсинг и грим, допълнително допринасят за характерното провокативно излъчване. Всичко е в черно.

На приглушената светина и свещи вътре, фигурите изглеждат още по-мистично и мистериозно. За почитателите на BDSM удоволствията има зали за изтезания, където уредите и атрибутите могат да бъдат използвани до пределите на фантазията на участниците. Снимките са забранени, но гледането, взависимост от желаието на участниците може да бъде без ограничения.




Изключително красива и пищна гледка предствалява станалия също вече традиционен, Викториански пикник. На слънчева поляна в парка могат да се видят дами рахождащи се в рокли със шлейфове и кринолини, в мъжките костюми саката са вталени, ризите са с жаба, панталоните са тесни и елегантни, обикновено в комбинация с високи ботуши.



Виното се отпива от кристални чаши, на сребърни подноси има плодове и сладкиши. Всичко това предизвиква асоциации с оживяла картина на ренесансов художник. Допълнителна романтика внасят черните дантелени чадърчета, шапките с пера, дантелени наметала, бижутата и аксесоарите в средновековен стил. Спазването на дрескода и тук е задължително.


Не по-малко впячатляващи са местата, на които се случват концертите. Agra e част от панаирните изложбени комплекси на Лайпциг и тук в огромно хале се намира най-голямата сцена за музика по време на фестивала. Тук и съсредоточаването на хора е най-голямо, тъй като тук е и фест-къмпингът с многобройни разноцветни палатки, за разлика от предимно униформното черно сред готик тълпата. Част от халето побира и огромен пазар на готик дрехи, винил, дискове и всякакъв вид неща, свързани с готик културата въобще.

Впечатляващо откриване на таз годишния WGT направи норвежката агротек група Combichrist (на снимката в дясно), именно на сцената на Агра, като завършек на турнето им, представящо албума We are all demons.

Пространството на Моritzbastei е дълъг тунел с многобройни, подредени около малък вътрешен двор галерии, напомнящи подземие, или дори затвор. Всъщност това е част от единствените запазени укрепления на стария Лайпциг. То е било бомбардирано и разрушено по време на Втората световна война и впоследствие отломките са били използвани за изграждането на сводовете на новият културен център Моritzbastei. Обстановката е доста подходяща за фон на събитията от Wave Gotik Treffen.

Мястото е уникално и нощем, на светлината на свещите, с всички облечени в задължителното черно дарк-уейв-готик хора наоколо. Атмосферата е като че ли от друга епоха и реалност. Ежегодно около 300 000 души посещават впечатляващите подземия и присъстват на едно от повече от 600-те културни събития, провеждащи се тук. В Моritzbastei има по нещо за всеки - от рок и джаз концерти, през литературни четения, различни представления, изложби и дискусии.

Felsenkeller е друг клуб с доста характерна атмосфера. Това е бивша бална зала, завършена през 19ти век, в бароков стил, над чийто вход се извисява впечатляваща ъгловата кула. Преди това е била е собственост на пивовара Карл Вилхем Нойман и е служела също и като място за складиране на различни стоки. През повечето дни на фестивала тук забиваха предимно групи с откровено пънк звучене. На сцената на този клуб се качиха и американците от Fangs on Fur, с най-провокативно изглеждащата вокалистка (на снимката). Великолепен глас, допълнен от много истинско и зареждащо звучене.

Werk II e името на един от най-големите социо-културни центрoве в Саксония. Сградата с формата на трикорабна базилика е бивша фабрика. В момента в нея се помещават девет клуба и четири художествени ателиета. От малкия вътршен двор се влиза в приятно осветен от свещи бар и в не много голяма зала, на чиято сцена се качиха предимно групи с ЕВМ звучене. В близост до Werk II, непосредствено от другата страна на булеварда, се намира и малкият бар Werk III с доста небрежна и приятна атмосфера.

Една от най-приятните места от WGT, напомняща до известна степен за лятната сцена в Борисовата градина, е пространството на летния театър на Parkbuhne. Той се намира в северната част на града, в парка Клара Цеткин, в близост до малък хиподрум. Тук свириха холандците от Clan of Xymos, които чухме и на наша сцена в София миналата година, Lahannya, британците от Die so Fluid, с изключително запомнящото се сценично присъствие на вокалистка си (на снимката в ляво).

Kohlrabizirkus e двукупулно хале, сензация за времето, в което е построено. Под южния купол e изградена почти постоянна ледена пързалка. Под другия по време на WGT сe събират предимно фенове на метъл музиката. Тук бе концертът на My Dying Bride (на снимката в дясно), група, която заедно с Paradise Lost и Anatema е едно от основополагащите имена на дуум метъла. Друга много известна група на тази сцена бе KMFDM, оглавявана от Captai K – формация, които 25 години след основаването си е все така известна и задължителна за тълпата на WGT.

WGT e предимно сцена за музика, но там се случват също и кинопрожекции, литературни четения, театрални и оперни постановки, изложби и пърформанси. Но най-важното си остава “СРЕЩАТА”.

Практическа информация:

Тази година, WGT се случи между 29 май и 2 юни. За 2010 г, датите са между 21 и 24 май. 4-дневеният билет за целия фестивал, Treffen Event Ticket, струва 66 евро при предварителната продажба и включва безплатно ползване на обществения транспорт (трамваи, автобуси, местните и приходящи влакови линии) в радиус от 110 км от централната част на града от 8.00 часа на 29 май до 12.00 часа на 2 юни. По време на фестивала ще бъде организиран и извънреден нощен транспорт.

Паркирането на автомобили в зоната на фестивала (AGRA) става само с паркинг-винетки, които, ако се купят предварително, струват 15 евро.

Билетите за ползване на къмпинг - Obsorge Ticket са в ограничено количество от 9999 броя, на цена от 25 евро. Добре е предварително да се снабдите с такъв билет, тъй като по време на фестивала тези билети са напълно изчерпани.

Всички билети могат да се закупят онлайн. Линк към сайта на фестивала: www.wave-gotik-treffen.com