На разсъмване пред офисите на Вазари
Текст Албена Шкодрова
Хората пристъпват от крак на крак, запознават се, разменят кисели шеги, влюбват се, омръзват си, остаряват.
В развития свят има само два музея, пред които все още става подобно безобразно стълпотворение. Единият е Петербургският Ермитаж, другият е този - най-важният музей на ренесансово изкуство в света, Уфици във Флоренция.
И най-старият. Поръчана през 1560 г. на Джорджо Вазари, неговата сграда е трябвало да побере правителствените канцеларии на управляващата Тоскания фамилия Медичи. И тя известно време действително изпълнява тази функция, откъдето идва и името й "uffizi" - "офиси" на италиански.Но в стремежа си да демонстрират власт и великолепие, Медичите постсепенно започват да я пълнят със сбирките си от антична скулптура, куриозни предмети и модерно за времето си изкуство.
Те набират една от най-обширните колекции в света в продължение на две столетия - между средата на XVI в. и 1737 г. Тогава последният член на фамилията - Анна Мария Лодовика, я завещава на Тоскания с условието части от сбирката никога да не напускат пределите на града.
Сега картините, скулптурите, научните инструменти и поредицата странни и забавни меморабилии от развитието на човешките идеи се поделят между Уфици, Барджело, археологическия и още поне пет музея във Флоренция.
Някои смятат, че монополът върху големите шедьоври на Ботичели, Рафаело или Тициан е причина за надменното отношение на директора на музея към опашката пред вратите му, която към девет часа достига до 1000 души и краят й се проточва до Палацо Векио. В действителност управата на Уфици е безпомощна, тъй като проблемът с капацитета на най-стария музей в света е решим само с много пари, а приходите от билети никога не са били на нейно разположение.
Резултатът е, че три плюс часа киснене пред вратите на музея са почти неизбежни. Затова пък голямото чакане се компенсира от концентрираността на шедьоври в 60-тината зали.
Веднъж поел стаята с олтара, изрисуван от Джото, човек се оказва пуснат по пътека, повечето от която изминава с отворена уста. Ако в парижкия Лувър хората препускат километри, за да видят обезглавената Нике, "Салът на Медуза" и "Мона Лиза", рядко обръщайки внимание на "пълнежа" между тях, тук в една и съща зала сякаш са закачени "Мона Лиза" до "Мона Лиза" до "Мона Лиза".
В салоните хронологично се редуват фундаментални, променяли историята на човечеството платна.

В Уфици се пазят двойният, с наивистична перспектива портрет на Федерико да Монтефелтро, рисуван от Пиеро делла Франческа (на снимката горе), и Битката при Сан Романо - куриозно несъразмерното платно на Паоло Учелло, което е висяло в спалнята на Лоренцо Великолепният.

Спиращите дъха картини на Ботичели заемат цели четири зали - от вдъхновената от Метаморфозите на Овидий "Алегория на пролетта", до "Раждането на Венера" (на снимката горе), за която дълго и неправилно се предполагаше, че е нейно допълнение.
Галерията притежава само ескизи на Да Винчи, но пък компенсира с единствената завършена не-стенописна картина на Микеланджело - известният като "Дони Тондо" виртуозен портрет на Светото семейство.
И ако това не е било достатъчно да предизвика пълно зашеметяване, то настъпва в някоя от следващите 15 зали, доминирани от шедьоврите от Cinquecento - платна на Перуджино, Фра Бартоломео, Рафаело, Гирландайо, Брондзино, Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе, и още поне дузина имена, решаващи за облика на съвременната естетика.
Човек проумява, че висенето пред вратите си е струвало, някъде още в третата зала. Отминавайки двайстата, той започва дори леко да симпатизира на Медичите.
Отгоре на всичкото трябва да им се признае, че са допринеснли за световната култура не само със събирането на уникалната ренесансова колекция, но и със създаването на първата в историята концепция за музей.
Според повечето историци началото е сложено с "Трибуната" - осмоъгълната зала в Източния коридор, построена през 1584 г. със специалната цел да служи като експозиция. До нея са имали достъп не само служители на правителството, но и всеки, който поиска писмено разрешение от Държавните архиви на Флоренция - според издаден през 1591 г. закон.
Някои експерти по музейно дело обаче твърдят, че Уфици е заработил като музей дори две години по-рано, когато Медичите решават да преместят в него част от колекцията си антична скулптура.Тази традиция се спазва и до днес, като коридорите на сградата са не по-малко впечатляващи от залите. Таваните и части от стените им са изрисувани с гротескни на места стенописи, а над няколкото десетки скулптури висят семейните портрети на фамилията, които са свързани с огърлица от по-малки портрети на второстепенни герои, които все пак се е наложило да се увековечат.
Една от архитектурните забележителности е закритият коридор, който свързва двореца Боболи от другата страна на Арно, с музея Уфици, а от там, вече по-скромен, води към съседния Палацо Векио - мястото, откъдето Флоренция е управлявана няколко столетия подред.
Сега той също е част от Уфици, въпреки че за него се купува отделен билет. Добрата новина е, че не се чака на втора опашка. А той определено си струва - твърди се, че изложената в него колекция от автопортрети на художници няма аналог в света.
А що се отнася до висенето пред музея, то в крайна сметка може да се разглежда като своеобразен музеен хепънинг: съхраняване на практиката от 1591 г. В крайна сметка издаването на разрешителни от Държавните архиви на Флоренция по онова време най-вероятно е отнемало горе-долу също толкова време.
Животът може и да си тече бурно, но това става отвън. Вътре, в офисите на Вазари, още е Ренесанс.
За да не чакате на опашка пред офисите на Вазари, можете да си купите билет онлайн от музея тук.
Още за Италия в BalkanTravellers.com:
Папа Формоза, истинската "българска връзка" във Ватикана
Папските потайности. Истории от криптата на Сан Пиетро.
Мократа страна на Рим. Всичко, което искате и не искате да знаете за фонтаните на античния град
Венеция: Глобализирана от времето на Ренесанса
Виж Неапол и живей. За да разказваш
Пиза по Галилео Галилей
Везувий. Размисли на ръба на вулкана
Частна пирамида е сред малкото незабележителности в Рим
Кухни
Италия
Шафран заля Тоскана
През ноември за първи път в модерната история хълмовете на Тосканa се оцветиха в пурпурно от цъфтежа на шафрана Още
Нещотърсач
Италия
Папа Формоза: несбъдналият се архиепископ на България
Запомнен от историята със зловещия post mortem процес срещу него, приживе папа Формоза е любимец на българския цар Борис. Преди да поеме папското кресло, той обикаля България, покръства населението й, и за малко да се окаже инструмент в опитите на българския владетел да присъедини страната към римокатолическата църква. Още
Нещо за четене
България
Непознатата България (2009) | Адем
Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още
Музайка
България
Мизия: музикален портрет на Лисабон
С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още

