Турската баня - историческа институция, в която хората се мият, почиват и си приказват – е наглед безобиден феномен. Парадоксално, тя обаче е създала цяла пропаст от културни разлики между Западна Европа и Балканите.

За хората от полуострова турската баня най-често си е проклятие. Да кажеш на някого “да завършиш в турската баня дано!” означава да му пожелаеш да загине по едновременно насилствен, болезнен и унизителен начин. Този израз общо взето събужда всички асоциации, които идват наум със сцените в затвора в култовия филм “Ориент експрес”.

Точно обратното, в Западна Европа турската баня е сивол на дръзки, мистериозни, с лек еротичен привкус удоволствия - една красива, ориенталска версия на европейските спа терапии.

Картината Турската баня на френския художник Жан Аугуст Доминик Ингре е рисувана през 1848 г. по поръчка на Наполеон

 

Няма как, някой трябва сериозно да се е объркал. Дали това са балканците с историческите си предразсъдъци, или западноевропейците с доизмислената си реалност? Всъщност обяснението не е така драматично: ако балканците черпят представите си за хамамите от миналото си на нисшестоящи народи в Отоманската империя, западноевропейците ги познават от записките на склонни към романтизиране богати и свободни скитници из Европа, с подпалено от разкошния декаданс на Високата порта въображение. Или от филми или мюзикъли от типа на “Харем”, които романтизират и поетизират историята и обичаите на Изтока по холивудски начин.

Изглежда, че именно тази представа ще е представата на свободните хора на бъдещето. Защото романтизираната западна идея за красивите, разпускащи и луксозни хамами днес е използвана като пътеводна в една нова тенденция - възраждането на турските бани.



През последните десетилетия, с еманципирането на турската република и доизграждането на нейната инфраструктура институцията на обществените бани беше почти отмряла, подобно на тази в много от балканските страни. Стотици великолепни хамами, използвани столетия наред из цялата страна бяха изоставени и бяха или разрушени, за да отстъпят място на нови строежи, или оставени за унищожение на времето.

По-известните хамами на Истанбул: Cagaloglu Hamami, www.cagaloluhamami.com.tr (212) 522 2424 Този хамам е включен в списъка “Сто неща, които да посетите, преди да умрете”, и е може би най-популярният в града. Впечатляващата му историческа постройка е щедро експлоатирана от хората, които днес работят с образи, включително се появява в един от епизодите на “Индиана Джоунс” и в рекламата на кредитните карта VISA. Фантастичната обстановка осигурява всичко, което обещава: добра баня, и след нея – дрямка с чай. Освен това хамамът е завръщане към плурализма на Отоманската империя – освен турска баня предлага и mikveh – ритуална еврейска баня. Cemberlitas Hamami, www.cemberlitashamami.com.tr (212) 522 7974 Този хамам също е популярен сред туристите, строен е през 1584 г. и подобно на Джалалоглу Хамами е двоен – с помещения и за мъже, и за жени. По-красивата съблекалня, обаче, е оставена на мъжете. Банята е строена от Мимар Синан е от късния му период, който според реставраторите е характерен с чудесно съчетаване на функционалност, елегантност и спокойствие на пространството, а също и с повече декоративни елементи. Tarihi Galatasaray Hamami, www.galatasarayhamami.com (212) 244 1412 Също един от историческите хамами на Истанбул, и според някои пътеводители с твърде високи за предлаганото качество на услугите цени. Suleymanie Hamami, www.suleymaniyehamami.com.tr (212) 519 5569 Този хамам на архитекта Синан е дал името на квартала Сюлеймание в Еминьоню и една от красивите исторически бани в Истанбул. Издигнат е през 1557 г в рамките на цял комплекс, заедно с джамия, медресе, болница, лудница, пазар и основно училище. Изключителен архитектурен образец, банята изразява блясъка и разкош на империята по времето на Сюлейман Велики.

Напоследък обаче, особено в Истанбул, нарастващият интерес на туристите към турските бани започна да обръща тенденцията. Любопитството към местната култура и изобщо развитието на спа индустрията доведоха до рязък завой. В резултат на това много предприемачи харчат милиони долари за покупка и реставрация на най-красивите хамами в Истанбул, занемарени от десетилетия.

"Бъдещето на хамамите е обещаващо. Хората разбраха, че това е солиден бизнес и има голям интерес за купуването или управлението им", казва Айдън Булут, мениджър на хамама Сюлеймание, цитиран от агенция Ройтерс. Банята му е построена през 1557 г от Мимар Синан, създател на повечето известни сгради в Истанбул.

Въпреки годините на западане, в града оцелелите хамами не са малко. По-забележителните сред тях вече са достигнали доста високи цени. Джалалоглу хамам в Истанбул - построен през 1741 г, който е бил посещаван от кайзера на Германия Вилхелм Втори и Флорънс Найтингейл, се продава за 16 милиона долара. По-малкият Аякапъ хамам, също построен от Синан, но който в момента не се използва за баня, се продава за 3 милиона долара.

По подобен начин се покачват стремително през последните години и цените на услугите в турските бани. Докато само преди две-три години да отидеш на хамам в Турция струваше дребни пари (и в много градове във вътрешността на страната продължава да е така), сега в Истанбул услугите на теляк стигат до 55 долара. Това обаче като че не спира наплива на туристи и окуражава инвеститорите.

Всъщност според агенция Ройтерс този интерес на пришълците възражда и вкуса на турците към тяхната национална процедура за почистване. "Когато чух, че моите приятели от чужбина желаят да отидат в турска баня и после да споделят впечатленията си от преживяното, и на мен ми се приходи. Решил съм непременно да отида отново", казва цитиран от агенцията 75-годишен турчин, който ходел в хамам като дете заедно с майка си.



Всичко това се отразява чудесно на истанбулските хамами, които заедно с умножаващите се ресторанти за отоманска кухня, градини за пушене на наргиле и игрални салони възстановяват глезещата атмосфера в някогашната столица на имперска Турция.

Всъщност посещението в тях освен процедура за хигиена, все повече се превръща в културно преживяване. Нещо като да отидеш на мюзикъл.

Снимките в текста са от сайта на Cagaloglu Hamami.