Тук, по тази трева, на която седя, се е разхождал Зевс!, казва Атанасия, 25-годишна гъркиня от Лариса, облечена в пурпурна тога и с венец от папрат на главата. - "Знаете ли какво е правил по тези поляни? Гонил е многобройните си любовници! Представяте ли си как ги е настигал и ги е свалял в тревата?" "Но той никога не им се е явявал в истинския си вид", прекъсва я Янис, 34-годишен историк от Солун. "Представял им се е като сатир, като златен дъжд, като лебед. Даже Луциан му се подиграва за това, като слага в устата му оплакване, че никога не се харесва на жените такъв, какъвто е".

На широката поляна в подножието на Олимп започва да се стъмва. Един от най-дългите летни дни е към края си. Около хиляда души, облечени в древногръцки chlamydas, са се събрали тук да отпразнуват Слънцестоенето. В момента те спазват предписанието на Дионисий - пречистват тялото си с червено вино, за да го подготвят за предстоящото духовно преживяване. То ще е ритуален театър, който символизира пътя на човечеството от придобиването на огъня до получаването на светлината на Аполон.



Поляната е осеяна с групички, в които могат да се различат Хермес, Посейдон, Аполон, Орфей, нимфи и обикновени зяпачи, а също и журналисти. Дългокос мъж чете стихове на старогръцки на излегнали се наоколо древни гърци, превиващи се от смях. Група нимфи сглобяват венци от растящата наблизо папрат. Някои от тях си връзват на главите ленти. Особено е популярен виночерпецът Дионисий, който пълни стиропорови чашки от две пластмасови буренца, подпомаган от Илиовити.



Тя е от Солун и е тук със сина си, който без всякакъв костюм определено има вид на персонаж от "Сън в лятна нощ".



"Най-хубавото на древногръцката култура е, че е толкова свързана с природата!", казва тя, "Гръцките богове не се опитват да променят природата, те живеят в хармония с нея и я обичат. Другото хубаво нещо е, че с тях умът ти е свободен".



Опашка от древни гърци започва да се образува около огнището в горния край на поляната, от където от известно време се разнася божествена миризма. Сполучилите се отдалечават със станиолени панички, в които дими смес от зеле, ориз, картофи и месо.

Хората на тази поляна са от "Завръщането на елините". Идеологът на движението е Трифон Костопулос - синеок 59-годишен човек, който в продължение на 25 години е преподавал философия в университета в Стокхолм. Сменил е името си на Трифон Олимпиус и преди 17 години се е оженил по старогръцки обичай за съпругата си Елпида. Сега двамата имат къща в планината Олимп, в двора й са построили олтар. "Всеки ден отправям молитви към Аполон. Принасям цветя и плодове на олтара, паля свещи и се моля",- казва Елпида. Според нея почитането на древногръцкия пантеон не е прескриптивно, хората са свободни да спазват всевъзможни ритуали. Един от вариантите е чрез благовония - ритуалът за всеки от 12-те богове е свързан с различна миризма. Молитвите са по елински текстове - късни възстановки на песните на Орфей въз основа на исторически преразкази.

Трифон Олимпиус, обаче, не е привърженик движението Завръщането на Елините да се определя като "религиозно". Той е насочил усилията си към изграждането на нова идеология, чрез която древногръцките възгледи на хармония с природата и търсещ дух да се приложат върху съвременния свят.

"Всичко започна преди 20 години, когато изведнъж си дадох сметка, че съм повече християнин, отколкото грък." - казва Трифон Олимпиус. - "Започнах да търся разграничението между двете. Отне ми пет години да избистря тези понятия. Сега съм сигурен, че елинизмът би бил по-добрата културна идентичност за гърците".

Като истински педагог, той успява много систематизирано да обясни предимствата на елинизма: "Красотата подрежда хаоса, като създава законите в него. Това е генезисът на нашия свят. Красотата и еротиката са в основата му и техните закони са над нас и боговете ни. Другото прекрасно нещо в светогледа на елините е, че според тях човек цял живот трябва да търси истината, да бъде философ".



Много от хората на поляната възприемат движението повече като философско, отколкото като религиозно изживяване. Те не спазват никакви ежедневни ритуали, но с удоволствие участват в дискусиите, които понякога провеждат на групи в градовете, където живеят.
"Много ми е интересна древногръцката митология и затова съм тук. Всъщност това беше идея на родителите ми", - казва 15-годишната Лито, която в ежедневния си живот продължава да ходи на християнска църква. Лито е нейното елинско име, с което се е сдобила на годишното събиране на Движението през миналата година. Сега древногръцко име ще получи брат й.



Движението е събрало всевъзможни хора, не всички от които се познават помежду си. Според Трифон Олимпиус участниците в него са около пет хиляди души, но тази цифра е съвсем приблизителна, тъй като става дума за напълно отворена общност. Дискусиите в градовете са достъпни за всеки, често хора идват само веднъж, няма нито записване, нито членство. Неговите наблюдения са, че все повече хора се присъединяват към обсъжданията, в които той се стреми да участва колкото може повече. Много от хората на поляната потвърждават това впечатление.

Идеята за възраждането на класическото гръцко наследство не е нова в Гърция. Тя датира още от 50-те и 60-те години на 20 век. В момента движението Завръщането на елините не е единственото, което работи в тази посока. Към него се присъединяват множество други групи, някои от които имат и по-религиозен акцент, като например Гръцкото общество за приятели на античността.



С настъпването на тъмнината започва ритуалният спектакъл. Нимфи и мъже, облечени в туники, започват да отбиват монотонен ритъм, който веднага променя света наоколо. След катарзиса следва духовно приключение, което ще завърши с екстатичен танц.

Текстът е написан след посрещането на слънцестоенето през 2004 г.