Динята, този ярък, контрастен символ на лятото, според много хора на Балканите е нещо като запазена марка на техните полуостровни горещини. Обект на обожание, кръщаван с безброй имена (диня, любеница, карпуз). Един истински балкански плод. Всъщност тя не е нито едното, нито другото.

Култивирана още от предкласическата епоха и вероятно произхождаща от пустинята Калахари, като растителен вид тя принадлежи към групата на тиквичките, тиквите и краставиците – т.е. тя е зеленчук. Или поне според част от специалистите е такъв.

Чаят на жената на търговеца. Картина на Борис Кустодиев, 1918. Москва има свой сорт дини, който произхожда от района на Волга - Мелитополски

Разпространението й във времето и пространството обяснява невъобразимите вариации, в които различните народи я ядат – освен по красическия начин, на свежи, изстудени и изчистени от семките парчета. От сладко от динени кори и диня със сирене, каквито могат да се срещнат на Балканите, до мариновани динени кори (гръцки специалитет, разпространен чак до Северна Америка).

Отглеждана още през около 2500 г. пр. Хр. в Египет и Индия, динята е била позната в Китай през 10 в., внесена през 13 в. от маврите в Европа, от испанските завоеватели – на Карибите, и вероятно разпространена в Съединените щати от африканските роби около 16 в.

На Балканите и в България, според българския учен Делчо Иванов дините навлизат в ежедневието с установяването на отоманското управление. В момента в България производството им е съсредоточено в Любимец, Харманли, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Видин, Свищов, Силистра и Добрич. Любопитното е че два от трите най-популярни в момента сорта в България произхождат от Съединените щати. Единият е Sugar Baby – сравнително дребни (3-5 кг), тъмнозелени дини с тънки кори. Другият е Crimson Sweet, 5-8 килограмови дини със светлозелена кора, не много ясно прорязана от тъмнозелени ивици и с нежна, карминено червена вътрешност с много добър вкус. Третият сорт – Мраморна 17, е с по-ясно очертаване на ивиците. Размерите са 4-5 кг и месестата част е розово-червена, с добре изразена зърнеста структура. Иначе българските агрономи продължават да експериментират с местни сортове с нежни имена: Боряна, Божура, Росица. (Това с имената при пъпешите е още по-интересно – там се срещат български брандове с особена поетика като например Видински коравици, Раховец, Хибрид и Победител.)

Три странни рецепти с диня

Супа от диня, кисело мляко и краставици

Съставките на тази супа звучат почти като таратор (в арабската му версия – с мента, вместо копър). Кисело мляко, парчета диня, изчистени от семките, две средно големи краставици и щипка сол се пасират с миксер до получаване на кремообразна струкутра. Охлаждат се за няколко часа в хладилника и се сервират с кълцана прясна мента.

Диня със сирене по български

Комбинацията от диня и сирене – отвратителна според едни и обожавана от други – е традиционна за много български райони, където се отглеждат дини. Зрели парчета диня, не задължително изстудени, - се поръсват с натрошено сирене, и се ядат с парче бял хляб. Нищо повече от това. Напоследък обаче комбинацията от диня и сирене става все по-популярна в летни салати. Или по-скоро тези салати, които съществуват отдавна под различна форма, стават все по-многообразни и популярни. Ето една от тях:
Няколко добре озрели домата се обелват, нарязват на късове и посоляват. Към тях се добавят нарязана на кубчета диня, зехтин и 100 гр настъргано или натрошено сирене.


Сръбско сладко от диня

За разлика от по-разпространеното сладко от динени кори, това се прави от месестата част на зеленчука.
Динята се нарязва на еднакви кубчета, кипва се, и веднага се залива със студена вода, след което се отцежда. Два килограма захар (за 1 кг диня) се заливат с вода, колкото да покрие захарта, и се оставят да заврат. В тях се слагат парчетата диня и сместа се вари 15 минути. След това в нея се добавят щипка ванилия и два нарязани на парчета лимона. Вари се, докато сладкото добие достатъчно гъстота, за да “прави капка” на лъжицата.