Сряда, 23 Август 2017



Wireless-less



Текст и фотография Албена Шкодрова   
Най-съхранената част от българското Черноморие - на север от Балчик, е за отшелници с вкус към добрата храна

Най-северният край на българското Черноморие може да не е краят на света, но изглежда точно така. И в това е неговото очарование.

Отвъд съвременната българска урбанистика, това е територия на вятър, прединдустриални мини-инсталации за добив на петрол, макови и слънчогледови ниви и прелетни птици – една от по-спокойните отсечки на Виа Понтика, пътят, по който щъркелите и лястовиците се връщат през септември обратно към Северна Африка.

В Крапец, последното населено място преди граничния Дуранкулак, популацията от лястовици надхвърля поне 100 пъти тази от хора, дори човек да брои туристите. Любимият птичи форум е един електрически стълб в селото, където вечер преди залез слънце се събират поне няколко хиляди от тях. Този лястовичи площад, който всъщност е на кръстовището на две човешки улици – една асфалтирана, и една – не, не е единствен в района. Дуранкулашкото езеро на север и Шабленското и Езерецкото на юг са сред най-добрите места в България за тихия спорт birdwatching, наблюдение на птици.

Районът на север от Балчик до румънската граница не се харесва на всички. За голяма радост на онези, които го харесват. Защото това са предимно хора, които предпочитат да се лишат от някои луксове като вана на открито, в която плуват листенца от рози, или облицовани с фаянс стъпъла, навлизащи в морето, в интерес на някои други типове разкош от типа на тишина, спокойствие и съхранена природа.

Добрата новина през последните години е, че тези хора вече няма нужда да свързват престоя си там с пълно отшелничество. Поне що се отнася до храната. Дива природа и добра кухня не са прелести, които често се явяват заедно в България, но тук, куриозно, нещата започват да се оформят точно по този начин. И, ако някой пита нас, добре е „усъвършенстването“ на района да спре до тук. Достатъчно е, че сега човек може да тръгне от границата с Румъния, и от място на място да спира за едно или друго удоволствие, докато стигне до Балчик сит и умиротворен.

Най-северната точка, от която започва един възможен кулинарен маршрут, е Дуранкулашкото езеро. Така нужна и за щастие сдържана проява на цивилизация в района е ресторант „Златната рибка“, на километър встрани от международния път Е87.

На двайсетина метра от водата, пред малък дървен кей, навлизащ в езерото, ресторантът можеше да е Мястото за ядене на риба. Не е, но все пак никак не е за пренебрегване. Има някои неща за преглътване: глинени джуджета в тревата, викторианските препарирани птици по стените и факта, че „Златната рибка“ парадоксално няма маси съвсем на открито.

Но нека това не ви настройва зле, защото тези дефекти са незначителни - това е един добър ресторант. Освен че е забележително разположен, храната в него е добре сготвена. Рибената чорба се сервира с типичната за района „лютика“ - лютив сос по тайна рецепта, който те подтиква лакомо да го намажеш върху филия хляб, вместо да разтвориш скромна лъжичка от него в супата.



Други големи достинства са раците и златистата пържена риба от над десет вида – и черноморска, и сладководна. Тарамата е с добро качество и салатите са пресни. Финалът на един обяд там за някои е бавно каране през слънчогледови ниви, за други - гледане очи в очи с жабите край кея.



Няколко километра от тук е може би най-празният плаж на българското Черноморие, в Крапец. Неохраняем, и съответно непочистван, той все пак е някак сред последните шансове за море в стил 1980-те.



От време на време могат да се видят изхвърляни от вълните умрели делфини. Затова пък може да се наблюдава и играта на онези, които са избегнали мрежите и все още са оцелели въпреки трайното безобразие на всички черноморски държави по отношение на морската фауна.

В Крапец също има ресторант – единственият хотел в града, „Яница“, е направил грил над една добре укрепена и поддържана част от брега, която доскоро беше застрашена от свличане. Ресторантът обаче, за съжаление блести най-вече с лошата си хигиена, така че е място само за в краен случай.

Още един коварен капан дебне хората с вкус към добрата храна в следващото село на юг, Езерец. Табелата от шосето сочи към „Дивата патица“, но и най-далечна асоциация с The Fat Duck е направо скандална. Докато пътуваш навътре, през селото, и после покрай едни огради от струпани камъни, които малко напомнят тези по средиземноморските острови, очакванията нарастват. И бързо изстиват, щом блесне неоновата табела на ресторанта и се зададат сервитьорите, облечени в униформи тип ресторант за бързо хранене.

Тази година масите ефектно бяха разположени около един кипящ в средата строеж, воденичните колела бяха допълнени от ужасен, неизбежен като падаща бомба оркестър, а на прозрачната витрина на кухнята скандално сивееха размразени наденички в стиропорови тарелки. Цялата храна беше като тях. Не е ясно защо ресторантът беше обявен като „ловен и рибарски“, защото единственият улов – бракониерски - в него бяха клиентите.

Така или иначе не е трудно да оставите Езерец зад гърба си, защото пред вас са дивите удоволствия на Яйлата, Калиакра, и, също, на Мидената ферма „Дълбока“. Ако не сте идвали тук да скачате от скалите, да бродите из ветровитите природни паркове, да разпознавате фигури в странните релефи на скалите и да претърсвате скалните пещери за тайни знаци, сте изпуснали част от детството си.

За да не пропуснете и част от удоволствията на зрялата възраст, трябва да се отбиете в
Дълбока, на 5 километра от Каварна, защото тук вече е Мястото за ядене на миди в България. От пустото шосе завиваш към мидената ферма, следвайки указателния знак, и невинната алея изведнъж се превръща в писта за бобслей. Ако й се оставиш, би те засилила добре към морето, към което разкрива великолепна, но бързо приближаваща се панорама. В подножието, на брега, две заведения се борят за прииждащите клиенти, експлоатирайки славата на първата в България мидена ферма. Вярното е дясното, като слизате по хълма към брега, и сега то се опитва да пребори появилата се конкуренция с табела „Към Мидената ферма“.



С вид на таверна, и със същата концепция – просто и вкусно, „Дълбока“ има и предимството да вади от развъдниците си на стотина метра от брега пресни миди. В чиниите те се явяват в най-невероятни форми, от пушени на шиш, до подсладени - миди с ябълков пълнеж. Също и като бижу: в предястието от миди с лук, копър и маслини, наречено „Огърлицата на Русалката“. Менюто на ресторанта е смесица от поп-поетика ( Морски стихии, миражи и бризове, „Моряшка носталгия“, плодове от рая, „Готвачът-вълшебник“) и енциклопедичен език ( рибите са разделени на „бентоносни, пелагични, проходни“).

Храната обаче си е чудно сготвена, и дългият обяд тук е сред онези преживявания, които цяла година подхранват носталгията ти по лятото. Отдалечен на километри от всякакви строежи, и с морския простор отпред, тук си истински на море. Без увъртания.

По-изисканата алтернатива на простия, вкусен обяд в „Мидена ферма Дълбока“ е ресторантът на Blacksearama. Замислен като клубно заведение на голф-игрището, той е кулинарно най-амбициозното място на север от Балчик. Отбивката на пътя е ясно означена и води към старателно озеленено шосе, над което се веят знамената на България и Европейския съюз. Минаваш през охраняван портал и караш известно време по пътя към игрището, преди да видиш ресторанта от лявата си страна.



Blacksearama е луксозно удоволствие. Дори само видът на каменната вила с дървени подове, басейн тип „инфинити“ и гледка към морето действа разхлаждащо. Окосена трева, тишина и добре изстудено вино върху бели покривки, Blacksearama бързо показва позитивите на своята претенциозност. Кухнята може да се нарече авторска, оформена е интересно, вкусна е, и съдържа любопитни предложения (например талятели с водка, сьомга и кейпърс, пъдпъдък в бекон и пармезан, пресни билки и пюре от картофи).



Добрите стари български класики са подложени на преобразяване – например пържените тиквички в сос от кисело мляко, чесън и копър тук са „тиквички в темпура с млечен винегрет“. Рибената супа e бистра, с лимонова трева, джиндифил и картофи (макар и вкусовете на Азия всъщност да бяха едва доловими).

Ако мястото изобщо има някакъв недостатък, това е малко странният език, на който е написано менюто (бееф бургер, пуширано яйце, или гретенирано козе сирене, например). Плюсовете, които компенсират, обаче, са несъизмеримо по-съществени: от факта, че зеленчуците са произведени в екологичните градини на имението, до най-луксозната и разпускаща ресторантска тоалетна в радиус сигурно от стотици километри. Освен това, тук човек може и да закуси царски – нещо, което не е сред силните страни на България. Единият вариант е закуска „виталити“ от пресни плодове и фреш. Другите – яйца по бенедиктински, брускета по тоскански, и закуска от козе сирене, мармалад от круши и сусамена бисквита.

Всъщност да започнеш деня си с Blacksearama е отлична идея за хора, които обичат пътят от закуската до обяда в почивните им дни да е кратък. Защото само на 7 км, в Балчик, и то във великолепния дворец на покойната румънска кралица, е друго от добрите места за хранене, „Корона“.



Обратно към рибното меню, тук често има поне по един-два вида току що уловена риба, а и цялостно изборът е богат. Храната е превъзходна (пробвайте мидите по бургаски, рибената чорба и зеленчуците на грил!) и апетитно оформена, и е допълнена от много добре подбрана винена листа.



Докато седите на терасата на ресторанта, над вас са градините на швейцарския градинар Жул Жани, създадени в края на 1930-те за ексцентричната кралица Мария. Под вас е морето. Не кое да е, а строгото балчишко Черно море, което се стопля по-късно, изстива по-рано, и е известно с пронизващо свежия си син цвят.



Този залив е като поанта, крайната точка на крайбрежието, което горе-долу остана на разположение на птиците. И на хората, които предпочитат тяхната компания пред тази на пулсиращи тонколони, пици на парче и ролби, със спрели пред тях туристически автобуси. Тук свършват слънчогледовите ниви с тяхното безвремие и със сюрреалните перки на електроцентралите.

И понеже този пейзаж има нужда от обнадеждаващ финал, една добра новина за привличаните от дивотата на ветровития български север: в Крапец, под румънската граница, преди две-три години бяха прокарали интернет. Сега той е изчезнал. И интернет-кафенето, което работеше в Шабла през 2006 г., е закрито. Wireless-less от край до край.

„Златната рибка“, Дуранкулак, 0898 777 072
Blacksearama, 0884 058 666
Мидена ферма „Дълбока“, 0878 911 377, 0899 911 377
„Корона“, Балчик, 0885 775 520

 

 

Кухни


България
Опитомяване на тахана

За кухненски приключенци. Българската кухня е приела много заемки от изток – от Отоманската империя и от Ориента, от където винаги през вековете е текла миграция. Яркостта на използваните подправки, на лютивото, Още



Нещотърсач


България
Конят на източните българи

Едно от историческите клишета, с които живеем, е че предците ни - прабългарите, са били номади и изкусни коневъди. Дали са изгубили това качество, като са се смесили със славяните, или някъде през по-късните векове, но съвременните коневъдски традиции в България са с твърде кратка история. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още