Порта с еленови рога, а отвъд – тих двор, ограден от филигранно украсени стени, деликатни като детска играчка на фона на суровата планина, рязко издигаща се отзад. Достолепното спокойствие и тежестта на времето тук са контекст, в който човек трудно може да си представи хора да си разменят юмруци и попове да си тъпчат калимявките в прахта. И все пак Рилският манастир - най-свещеният и архитектурно забележителният в България, - от край време е сцена на най-разнообразни видове насилие. За последен път – през 2004 г., когато двете крила на разделената от 1989 г насам българска православна църква стигнаха до ръкопашен бой заради него.

Може би тези обрати на историята не са чак толкова чудни. Религиозните войни са един от естествените плодове на християнството, както е отбелязал още Шопенхауер. В крайна сметка Рилският е най-важният и най-големият български манастир. Последният църковен конфликт е само поредна от безкрайните битки за контрол над него през столетията. През десети век са разграбвани съкровищата му, през ранното Средновековие той е носел духовна власт, през късното - политическа. Комунистическият режим в България се е страхувал от способността му да обедини опозицията. Сега манастирът концентрира забележително културно наследство, влияние върху възраждащото се в България християнство, и възможности за добри доходи.


Рилският манастир винаги е сред първите пет обекта, препоръчвани от туристическите гайдове. Основателно. За незапознатите с източното православие той е екзотичен. За запознатите - важен. И за едните, и за другите - красив. Освен това е популярен - през деня вътрешният двор се оживява като градски пазар от гръцки, македонски, български и сръбски туристи.

Църквата му, декорирана с очевидно византийско влияние, съхранява ценни паметници на българската материална култура. Тя е украсена с икони от най-известната фамилия български иконописци Зографски, с рядка дърворезба от дебърски и самоковски майстори и притежава няколко десетки изключителни реликви.

Това е най-големият манастир в България. Разположен е върху 8800 кв.м. В момента близо 300-те килии са обитавани едва от шестима монаси, които навъртат десетки километри в извършване на многобройните си служебни задължения. Единият от тях функционира като хотелски администратор за онези, които биха искали да направят дарение срещу нощувка в манастира - 10 лева на легло.


Преживяването си струва, защото включва шмугване през вратата за котки след заключването на портала в 22:00 часа и възможност да се обиколи двора в съвършена тишина под лунна светлина.

Куриозна забележителност на Рилския манастир е дървеният кръст, изработен за 12 години от монах Рафаил в края на 18 век. Реликвата заема почетно място сред ескпонатите в неголемия музей.

Върху половин-метровия кръст са изобразени 140 библейски сцени с над 1500 участници в тях, някои от които са с големината на зрънца ориз. Микроскопичните фигурки покриват кръста и от двете му страни. Монахът, проявил нечовешко търпение, е изработил реликвата с помощта на игла и като последствие е загубил зрението си.

Музеят към манастира съдържа и интересни образци църковна утвар, документи за дарения от Царска Русия и лично от Иван Грозни и машина за литографски отпечатъци, внесена от Виена. Картинките как дяволи се опитват да осуетят добрите дела на миряните може да нямат висока художествена стойност, но са доста забавни.


Ръката на Св. Иван Рилски

Най-важните религиозни реликви на Рилския манастир обикновено са добре скрити от посетителите. Това са икона на Дева Мария, считана за чудотворна, и мощите на основателя на манастира Св. Иван Рилски. Преди столетие ръката на светеца се е подавала от украсен ковчег в църквата и поклонници са идвали да я целуват. След като една особено ревностна привърженичка на светията се опитала да отхапе парче от мощите, монасите се принудили да ги защитят със стъкло.

Твърди се, че атеистично настроените управляващи по времето на комунизма се дразнели от потока поклонници и опитали да отнесат тялото на светеца. В следствие на молитвата на свещениците камионът им не запалил и те се принудили да върнат останките.

Сега ръката на Иван Рилски не само е прибрана под стъклен похлупак, но е изваждана на показ единствено за големи празници. Костите са разположени между много сребро и скрити в чекмедже. Монасите го отключват по график и са непреклонни пред молбите на туристи.

Гроб за сърцето на Цар Борис Трети

Най-противоречивата част от съвременната история на Рилския манастир е гробът на Цар Борис Трети (1918-1943). Под покрова му е само стъкленицата със сърцето на бившия български монарх, баща на сегашния министър-председател Симеон Сакскобургготски.

Преди смъртта си Борис Трети пожелава да бъде погребан на това място скромно, под прост дървен кръст. Волята му е изпълнена, но с идването на комунистите на власт техният лидер Георги Димитров нарежда останките на монарха да се пренесат в двореца Врана по-далече от очите на хората. От там следите им се губят.

Стъкленицата със сърцето на монарха е намерена едва през 90-те и е положена обратно в гроба. Преди това, обаче, тя е огледана от лекари.

Причина за интереса е мистерията около смъртта на царя, който почива в разцвета на силите си при внезапна кратка болест след визита в Германия.

През 2003 г., на 60-годишнината от смъртта на баща си Симеон Сакскобургготски обявява, че се примирява с версията за инфаркт. Въпреки това отделни историци и кардиолози и до днес поддържат хипотезата, че Борис Трети е отровен от нацистите заради намерението си да изтегли България от злополучната коалиция с тях през 1943 г.

Сегашният български премиер твърди, че е проверил всички възможни архиви, в това число и руските, но не е успял да намери информация за смъртта на баща си.

Каменната кула е известна под името Хрельова и е най-старата запазена постройка от съвременния манастир. Издигната е през 1335 г. с идея да послужи за отбрана и за живеене. На последния й етаж има параклис.