Четвъртък, 23 Март 2017



Алачътъ: брулен от ветровете, сънлив и автентичен



Текст и снимки Албена Шкодрова   
Разкрачен между епохата на вятърните мелници и тази на вятърните електроцентрали, Алачатъ е брулен от ветровете от хилядолетия. Само напоследък обаче той е едно от най-привлекателните места за уиндсърфисти. Включително за начинаещи. На една от ветровитите отсечки на Турция на Егейско море, градът води двойствен живот в много отношения
– той е сънлив, освен ако не е лято. Скромен е, докато човек не надникне зад стените на малките му луксозни хотели. И е туристически, ако се игнорират задните му улици, където жени, деца и котки се въртят в бавния и съвсем автентичен провинциален живот на съвременна Турция.



На 77 км от Измир в посока към Чешме името му изведнъж се появява на табела на магистралата и тези, които взимат изхода към него, са благословено малко. Предимно – хора от Истанбул. Алачатъ днес е нещо като турския курорт на познавачите, на тези, които знаят къде да отидат. Тази мода се дължи освен на ветровития му плаж също и на хармоничния му вид (той се смята за архитектурен резерват и новите къщи могат да бъдат строени само в стила и с материала на старите, гръцки), на приятната му атмосфера и на серията нелоши ресторанти. Притежаващ чаровния хаос на всеки малък турски град, той в първия момент напомня автогара с прикачен туристически пазар. Това първо впечатление обаче е напълно погрешно – Алачатъ е много повече от това. Той е от нешлифованите диаманти, от онези места, които искат да се вгледаш, за да ги откриеш. Антиквариати, реставрирани къщи, галерии и по-претенциозни ресторанти се редуват с нереставрирани къщи, улици, завършващи в тревата на обграждащата го пустош, и съвсем делнични пейзажи, всичко това – развиващо се на фона на по-близкия хълм, с вятърните мелници, и по-далечния – с вятърните турбини.



Вятърът,
наричан мелтеми, той е почти постоянно присъствие в Алачатъ. Местните твърдят, че през лятото духа от север със сила от 15 до 25 възела. Тук са намерили много начини да го употребяват и да му се радват и най-новият сред тях – уиндсърфа, изпълва залива на 4 км от града със стотици цветни платна едновременно.



Тук има две обстоятелства, на които човек може да разчита – силен вятър и липса на вълни, заради плиткото дъно, и това прави мястото идеално за начинаещи сърфисти. Алтернативно, човек може да послуша мелтеми как свири в малко от оцелелите платна на старите вятърни мелници, или да погледа как върти цветните въртележки на туристическия пазар.



Агиос Константинос a.k.a. Тис Панайяс a.k.a. Пазарската джамия
Изчистена, лъсната и блестяща с белия си камък, тази централна сграда в Алачатъ разказва цялата история на града от ХХ век. Тя някога е била гръцка църква – по времето, когато Алачатъ още се е казвал Алацата. Различните източници си противоречат за името й – някои я наричат «Агиос Константинос», други – «Тис Панайяс». Така или иначе, след договора за размяна на население между Гърция и Турция от 1923 г. християнската общност практически изчезва и на стълбите на някогашния храм започва да се продава месо. Това е и причината след адаптирането му той да е кръстен Пазарската джамия. Архитектурно гръцката православна архитектура е запазена вътре с олтара, колоните. Килимите по пода и минарето са явните символи на превръщението.



Кафето с мастикова смола
Мастиковата смола – изключително рядък продукт, добиван само на остров Хиос и в района на Чешме, има разнообразни форми на кулинарно приложение, и много от тях могат да се видят само тук: “сладко” - нещо като бяло желе, продавано в бурканчета на пазара, сладолед, просто на кристали за дъвчене като дъвка или добавян в кафето. Ароматизирането на кафето с освежаващи миризми е разпространено и в Близкия изток, където му добавят кардамон. Мастиковата смола, чийто аромат е сроден с този на анасона, е тукашната специална съставка.



Пъпешите
Алачатъ и Чешме са в отдавнашен спор кой от тях произвежда по-добрите пъпеши. Най-разумно е да не взимате страна в противоборството. Вместо това насочете спортната си злоба към това да изядете възможно най-много и от едните, и от другите.



Как да стигнете?
Алачатъ е на 77 км от Измир по удобен магистрален път. С кола се стига за около час. Можете да използвате обществения транспорт – от Измир и от Чешме има редовен превоз с долмуши.

Къде да отседнете?
Едно от най-стилните, макар и не евтини места, е Tas Otel (www.tasotel.com) – реставрирана стара къща, към която е придаден басейн. Цената за двойна стая, която варира от 90 до 160 евро според сезона, включва закуска и следобеден чай със сладкиши. Малко по-евтин вариант е Naciye Teyze (www.naciyeteyze.com), където цените на стаите по време на сезона са от 250 лири –212 лв.

Къде да ядете?
В Турция отговорът обикновено е “където и да е”. Eдин рибен ресторант, горещо препоръчван от Lonely Planet, е Ferdi Baba, 0232 717 2145.

 

 

Кухни


Балкани
Балкански кулинарни войни III. Кюфтетата на другите народи

Лесковачки чевапчичи, измирски кюфтета или български кебапченца? И гръцки кефтедес, моля!
Още



Нещотърсач


Турция
Трубадурите на Аллах

Мистичните въртящи се дервиши, които от векове хипнотизират Европа с неземните си танци, довеждащи ги до транс, днес се превръщат в част от турската туристическа индустрия. На Стария континент почти не знаят,
Още



Нещо за четене


Турция
Истанбул: Спомени за един град (2003) | Орхан Памук

Книгата, след която Орхан Памук спечели своята Нобелова награда, е монотонен според някои, но поетичен портрет на Истанбул. Видяното през очите на един от най-интересните съвременни турски интелектуалци, е носталгична версия на бумтящия, искрящ и шеметен град на два континента.
Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още