Вторник, 25 Април 2017



Брест и Стара Загора - няколко неочаквани прилики



текст Веселина Василева, снимки Ladouce.blogspace.fr, Люсил Ервеу, ADEUPa Brest   
Последното, което човек си представя, когато се заговори за Франция, е гледката на типичен американски град – с широки улици, пресичащи се под прав ъгъл, и архитектура, която не отива отвъд средата на миналия век. Но точно това е образът, който Лусил Ервеу чертае за своя град, Брест.

Разрушен до основи по време на Втората световна, и възкресен от пепелта с прякото участие на американците, днес този град на изхода от Ламанша изглежда като типично американско градче и има твърде малко общо с туристическите клишета за Франция, въртящи се около елегантния шик на Париж, луксозното безгрижие на Лазурния бряг, или сладко потопените в история и опитомена зеленина селища на Прованса.

Жителите на Варна имаха възможност да се запознаят с тази неочаквана страна на Франция преди няколко дни, когато Люсил Ервеу, която описва себе си като типична бретонка, им предложи “Един час в Бретан”. Тя следва „Публики на културата“ в Университета в Авиньон, и е в България от октомври 2012 г., когато идва в Стара Загора по проект на Европейската доброволческа служба. В момента е стажант на интернет издание "Градското списание" и пише статии за сайта Découvrir Varna. Лекцията й във франкофонския център във Варна предизвика всички обичайни български стереотипи за нейната страна.

„Брест е много различен от всички останали френски градове. Когато човек си помисли за Франция, си представя стари и живописни селища с богато културно наследство. Ние не можем да се похвалим с таков, тъй като Брест е бил разрушен до основи по време на Втората световна война. Американците го възобновяват и благодарение на тях днес Брест прилича на типично американско градче – с широки и прави улици, които се пресичат под прав ъгъл. Когато пристигнах в България, бях изненадана да установя, че градоустройственият план на Стара Загора е толкова сходен с този на Брест.”

Освен сходството в градоустройствените планове, Люсил Ервеу бързо открива и други любопитни прилики между България и Бретан. “Вашата гайда напомня за нашия народен музикален инструмент biniou с единствената разлика, че е с три, а не с пет ручила. Освен това българското хоро много наподобява традиционните бретонски танци. Подреждаме се в кръг и се хващаме за ръце по същия начин като вас.”



Паралелите между културите са едно от най-интригуващите занимания, на които Люсил Ервеу се натъква в следването си, и то изглежда много я занимава, защото следващият й паралел е между Брест и Варна: „И двата града са близо до морето и имат големи пристанища – посрещат и изпращат регати. Във Варна обаче се радвате на благоприятен климат, докато в Брест времето никога не е хубаво. Даже си имаме една градска шега. Казваме, че времето е хубаво, когато е сиво и мрачно, защото то винаги е такова. Това се отразява пряко и на характера ни.”

Бретан е суров полуостров, почти непрестанно брулен от вятър, който само през зимата може да се определи като “мек” – тъй като рядко слиза под нулата. Ако това описание се пренесе върху хората, се получава точно това, което Люсил Ервеу казва за тях: “Бретонците сме сериозни, мълчаливи и студени за разлика от всички останали французи...”



Но точно подобно на района, под чиято негостоприемна повърхност се крият пластове от исторически доказана страст, забележителна храна (предимно от морското дъно), енигматична култура и всякакви други удоволствия, и неговите жители не биват да бъдат съдени по първото впечатление. “Когато веднъж ни опознаят, сме много лоялни приятели,” казва Лусил Ервеу. “Мореплаватели сме по душа и често ни се налага да пътуваме, тъй като сме в най-отдалечената западна зона на Франция.”

Впечатленията си от българите тя обобщава така: „Вие сте много по-спонтанни и прями от французите. Ако искате да кажете нещо, не го премисляте предварително, а направо стреляте.”

 

 

Кухни


Франция
Китай настъпи в Бордо

Юни 2009 | Китай навлезе в най-неприкосновената зона на френската национална идентичност, след като хонконгската компания A and A International откупи мажоритарен дял от лозето на Кардинал дьо Ришельо в Бордо. Още



Нещо за четене


България
Непознатата България (2009) | Адем

Разликата между туристи и пътешественици е, че “първите мислят за връщане от мига, в който пристигнат. Вторите може изобщо да не се върнат”, обяснява Порт, безпокойният персонаж от “Чай в пустинята” на Пол Боулс. Още



Музайка


България
Мизия: музикален портрет на Лисабон

С баща – португалец и майка – испанка, Мизия има поне две родини, говори няколко езика и има няколко лица. Тя е номад по душа – носи дома в съзнанието си и може да отлети, накъдето я отведе артистичният й път. Още